Практиката антар мауна стъпка по стъпка (част първа): Порталът

В последните години нашумя терминът gateway (вход, портал), най-често свързван с развиването на зависимости, например цигарите и алкохолът се определят като gateway drugs, субстанции, които „отварят портите“ към злоупотреби и пристрастяване. Тревожни са наистина тенденциите и често дългосрочни и пагубни процеси се задвижват от привидно тривиални действия. От нещо на пръв поглед невинно и безобидно може да се стигне до немислими и тъмни дълбини. Много ми се иска да приложа този термин и в обратна посока, за противодействие, и за да има и силно положителна конотация. И така:  има портал към светлината. Има вход към свободния, спокоен ум. Към постигането на вътрешен мир и осъзнаване. Да, има такава практика, съвсем не сложна, лека и дори приятна за изпълнение. Нещо, което можем даже да правим в ежедневието си, без специална предварителна подготовка или изрична поза за релаксация и пълно потапяне в практиката. Но – внимание! – тази тъй простичка практика е с изключителна мощ, а пътят, който ни открива, е път желан и търсен, път към себе си. Тя е антар мауна, най-кратката пътечка за постигане на вътрешна тишина. 

Практиката е представена в статията Какво е антар мауна медитация и какви са нейните етапи?, а тук ще я разгледаме стъпка по стъпка. Eдна прекрасна садхана, посредством която развиваме осъзнаване, опознаваме ума си и се сприятеляваме с него. Откриваме вътрешния си свят, като преди това осъзнаваме шума и смущенията в нас, които стоят на пътя ни към тишината. Тези пречки са много и различни, защото в ежедневието умът ни постоянно е насочен навън. Виждаме, чуваме, осезаваме случващото се около нас във всеки един момент, но сравнително рядко успяваме да осъзнаем ставащото вътре в нас. С практикуването на антар мауна променяме това и сме в състояние, в началото съвсем за кратко, но с постоянство в практиката – все по-установено и стабилно – да видим как работи умът ни и да разберем мисловните си модели. А в момента, в който започнем да практикуваме антар мауна спонтанно, поддържаме все по-пълно осъзнаване за своя вътрешен свят, за мислите и чувствата си. Тази осъзнатост значително подобрява всяко наше изживяване и взаимодействие, позволява ни съзнателно да избираме действията си и да разбираме другите по нов, съдържателен и удовлетворяващ начин. 

Първи етап:  Осъзнаване на външните стимули

Практиката започва с осъзнаване на външните стимули.  За начало е добре да практикуваме в нарочно отделено за целта пространство, с добре изправен гръб – в удобна медитативна поза или легнали на пода, и със затворени очи. Умът ни е готов за предстоящата практика с позитивна и приемаща нагласа.  Оставаме неподвижни, за да улесним съсредоточаването си и преминаването на осъзнаването към външните стимули и постъпващите чрез сетивата ни стимули.

Започваме с осъзнаване на звуците около себе си. Осъзнаваме това, което чуваме, и позволяваме на вниманието да се насочи към следващия звук.  „Осъзнавам, че чувам“.  Не е необходимо да идентифицираме или назоваваме звука, който чуваме. Ако имаме реакция към звука или друго изживяване, приемаме и него, без да го считаме за смущение в практиката. След известно време вниманието преминава от звуците към усещането ни за допир – допира между частите на тялото и пода под него, между дрехите и кожата ни, докосването на въздуха с лицето ни и откритите части на тялото ни. Усещаме миризми и аромати, долавяме вкуса в устата си или по-назад върху езика, към гърлото. Практикуваме с пълно осъзнаване на външните стимули. С напредването на практиката външните стимули отпадат един след друг и долавяме промяна на състоянието на ума. Наблюдаваме. Не се борим със сетивата, нито оценяваме постъпващите през тях стимули и информация. Осъзнаването ни е будно и остава в позицията на наблюдател. Постепенно умът престава да се разсейва от сетивните преживявания. Отдаваме им вниманието си целенасочено и те постепенно губят властта си над ума ни. И сетивата се успокояват. Не насила, а чрез техниката да им дадем осъзнато внимание от позицията на наблюдател. При липса на осъзнаване този процес е взаимодействие между две страни – външния свят като обект на преживяването и ума като субект на преживяването, преживяващия, който получава информация чрез сетивата. С развиването на осъзнаване процесът вече прераства в тристранен и включва и наблюдателя. Очите и формата, и наблюдателя.  Ушите и звуците, и наблюдателя.  Кожата и допира, и наблюдателя.  Носа и ароматите, и наблюдателя.  Езика и вкуса, и наблюдателя.  Петте ни сетива като органи на осезанието, самите осезания – сетивните стимули, и самите нас в позицията на свидетел. Наблюдаваме необезпокоявани, без да оценяваме, да съдим или да се идентифицираме с изживяванията си.

С този етап на практиката постепенно постигаме спокойствие, усещаме умиротворение и тишина, което ни подготвя за следващата стъпка, която е