Практиката антар мауна стъпка по стъпка – част 2 – етапи 3,4,5    

В първата част представихме началните етапи на практиката антар мауна. Първите стъпки във всяка практика са подготвителни и е важно да ги усвоим добре, да се установим в изпълнението на техниката, докато изживяването стане пълноценно и по-стабилно. В началото често си задавах въпроса как ще разбера кога съм постигнала напредък или съм усвоила някакъв етап. Мислех си, че всеки от тези процеси е краен и мога да го отбележа като приключен, за което съществуват обективни критерии, еднакви при всички и винаги валидни. Оказа се, че това е симпатична шегичка на ума ми. Как да измерим безкрая с линийка? Нека не се разочароваме всички ние, пристрастени към отмятането на кутийки по списък: „да, ето, това го направих / постигнах / опитах, сега към следващото…“. Няма набор от постижения или външни проявления, които да ни кажат отвън какво и как се е случило до момента вътре в нас. Обратен е процесът – когато „вътре“ сме работили усърдно, сърцато и последователно, това започва да се проявява и във взаимодействията ни с останалия свят. И още – това е безкраен процес, неизмерим и необхватен като дълбочина и обсег. Ето какво ни казва големият йога учител, свами Сатянанда Сарасвати: 

„Когато умът е притихнал и умиротворен, той става могъщ. Може да се превърне в приемник на блаженство и мъдрост, с които животът ни спонтанно се превръща в израз на радост и хармония. Само че тази тишина в ума ни е невъзможна при непрестанния поток от смущаващи мисли и емоции. Целият този вътрешен шум от мисли и чувства трябва да бъде отстранен, преди да можем истински да изживеем беззвучния звук на вътрешната тишина.“ 

Да, добре, чудесно, искам и аз, но как?!  Отговорът вече е ясен, работим с мощен инструмент, практиката антар мауна. 

Практиката антар мауна има пет етапа, достъпни за нас, съвременните хора. Първите два етапа от практиката – осъзнаване на сетивните възприятия и неутрално наблюдаване на спонтанните мисли – са пасивни. При тях само неутрално осъзнаваме и сме свидетели на процесите в ума. Наблюдаваме, без да ставаме част от действието. Наблюдаваме и склонността си да отбягваме нежелани мисли или да ги потискаме. Осъзнаваме и лекотата, с която се вкопчваме в други мисли, които се повтарят отново и отново и  които ни правят тревожни, уплашени или пък гневни. Наблюдаваме също как често се загубваме в потока на мислите си и когато осъзнаем това, приемаме и се връщаме отново към неутралната позиция. 

В тези етапи от практиката развиваме така нареченото усещане за Себе си. Онази наша вътрешна същност, която може да осъзнава и наблюдава отстрани, без да се губи в обекта или процеса на наблюдение. Това усещане ни дава покой, дава ни стабилност и развива у нас способността да сме наистина свидетели и да сме осъзнати за това. 

Следващите етапи – три и четири, са активни наши действия, с които изграждаме умението си съзнателно да избираме мисли и да ги прекратяваме. 

Трети етап: Съзнателно създаване и прекратяване на мисли 

Целта ни е да започнем да развиваме способността по наше желание да извикаме мисъл, да я осъзнаем напълно, след което волево да я прекратим. Изграждането на умение съзнателно да контролираме мисловния поток се среща с множество предизвикателства. Още в детството ни учат да потискаме и пренебрегваме нежеланите мисли, а после по-голямата част от съзнателния си живот прекарваме изгубени в потока на мислите си, неосъзнати за това. Ето защо започваме с по-лесния вариант, с избрани от нас мисли. Обикновено избираме да мислим за приятни неща – и това е чудесно. Важното е изборът на мисъл да бъде наш и да успеем да задържим тази мисъл в осъзнаването си. Това означава и да не позволяваме спонтанни мисли да възникват в ума ни, дори когато са прекрасни, вдъхновяващи и проникновени. Изкушението е голямо, но отпорът ни трябва да е категоричен: „Не!  Теб сега не те искам.“  Извикваме съзнателно определена мисъл, оставяме осъзнаването ни да я огледа от всички страни, позволяваме и да се разгърне и прояви, след което ясно и категорично я прекратяваме, отпращаме я, съзнателно се разделяме с нея . След като понатрупаме увереност с приятните мисли, можем да се заемем и с извикването на недотам желани гости в ума. По-голямо мотивация се изисква да прекратяваме по наше желание трудни и болезнени мисли, те са упорити, повтаряеми, но и с тях се научаваме да боравим. Постепенно, с редовна практика, укрепваме способността си да отпращаме извиканите от нас мисли, както приятните, така и неприятните. А справянето с  трудните и негативни мисли, умението да отчистваме ума си от тях, определено е значимо постижение в практиката ни и преход към следващия етап.