йога практика

Прана и пранаяма – въведение 

Пранаяма е древна наука за дишането. Нейното овладяване е истински дълбоко изкуство, което води до преобразяване. 

В своята основополагаща книга „Прана и пранаяма“ ( линк към магазина) Свами Ниранджан описва пранаяма не просто като дихателни практики, а именно като изкуство и наука за управление на жизнената енергия. Той ни учи, че докато дишането по природа е несъзнателен акт, пранаяма преобразува този процес в съзнателен. 

Пранаяма ни позволява да въздействаме на всичките ни 5 нива като човешки същества – на физическото, умственото, енергийното, съзнателното и свръхсъзнателното. Това е възможно чрез задълбочена система от практики. Защото когато в йога говорим за наука и знание, това винаги означава изчерпателно практикуване. 

В днешно време, когато стресът, тревожността и дисбалансите на нервната система са част от ежедневието ни, разбирането и прилагането на практиките по пранаяма ни дават предимството да се погрижим за себе си по дълбок и трансформиращ начин. Пранаяма предлага естествен път към възстановяване на вътрешния баланс и хармония без странични ефекти или зависимост от външни средства. Още тук искаме да предупредим за следното обаче – практикуването на пранаяма е постепенно и бавно. Не е хапче, което поглъщате вечерта, а на сутринта вече знаете всичко. Праняма не се отнася до знаене, а до прилагане. Като начало добра идея е да имате учител, с когото заедно да изградите основите на една стабилна и развиваща се практика. 

Какво е прана?

Йога за начинаещи

Преди да се впуснем в разглеждането на пранаяма, нека първо си изясним друго едно основополагащо понятие в йога, а именно прана.  Според древното учение прана е космическата жизнена енергия, която пронизва всичко във вселената и поддържа живота във всичките му форми. 

Свами Ниранджан ни учи, че прана е много повече от физическия дъх или кислорода. Тя е първичната космическа енергия, която откриваме на всички нива на съществуването – от микрокосмоса до макрокосмоса. Той я описва като „субатомна енергия“ или „биоплазмена енергия“, която е фундаментална за всички жизнени процеси. 

„Прана“, казва той, „е същността, която свързва физическото с нефизическото, материалното с енергийното. Праната присъства не само в живите организми, но и в неодушевените предмети, в храната, водата, слънчевата светлина и дори в мислите и емоциите.“

И така, как действа праната?  Праната се движи в тялото чрез мрежа от фини енергийни канали, наречени нади. Те са многобройни, в различните древни източници се споменават различен брой – в някои цитати са няколкостотин хиляди. За основните нади има единомислие, а те са ида (лунен, охлаждащ канал), пингала (слънчев, загряващ канал) и сушумна (централен канал по гръбначния стълб). Балансираният поток на прана през тези канали е от решаващо значение за поддържане на физическо и психическо здраве. 

Панча прана – петте основни типа прана 

Свами Ниранджан описва пет основни типа прана (панча прана или панча ваю), всеки със специфична функция в организма: 

1. Прана локализирана в областта на гръдния кош, отговаря за вдишването, приемането на енергия и усвояването на кислород. Тя контролира сърцето, белите дробове и процеса на дишане. Движи се от центъра на тялото нагоре към гърлото. Името ѝ  съвпада със събирателното име прана, представящо жизнената енергия като цяло. В рамките на панча прана обаче понятието се отнася до тази специфична енергия, циркулираща в описаната област. 

2. Апана разположена в долната част на корема, управлява елиминирането на отпадъци, включително изхвърлянето на въглероден двуокис при издишване. Тя контролира бъбреците, дебелото черво, пикочния мехур и репродуктивните органи. Движи се от центъра на тялото надолу. 

3. Самана – действа в областта на стомаха и тънките черва, отговаря за храносмилането и метаболизма, балансира прана и апана. Тя помага за трансформацията на енергията от храната и разпределянето ѝ в тялото. Движи се хоризонтално.

4. Удана – действа в областта на гърлото, главата и крайниците. Контролира изразяването, говора и растежа. Има важно значение за духовния растеж и развитието на висшите състояния на съзнанието. Движи се спираловидно по протежение на описаните участъци.

5. Вияна – прониква в цялото тяло, отговаря за координацията между различните системи, включително кръвообращението и нервната система. Тя е резервната прана, която подхранва останалите четири, когато нивото им е ниско.

За да функционираме хармонично, е необходимо да има равновесие и оптимални нива на потоците и в петте вида прана. 

 

Прана и здраве 

Свами Ниранджан подчертава, че дисбалансът в тези пранични потоци или ниските им нива са в основата на много физически и психически заболявания. Например, блокирането на прана може да доведе до респираторни проблеми, докато нарушенията в апана могат да причинят храносмилателни разстройства. Дисбаланс в удана се свързва с проблеми в комуникацията и изразяването, главоболия или проблеми с периферната нервна система. А пък нарушен поток на вияна може да доведе до нарушена координация между системите в тялото. 

Особено важна е връзката между праната и ума. Тя е двупосочна – умът влияе на праната и праната влияе на ума. Когато умът е неспокоен, дишането става накъсано, негладко и плитко, което води до нарушен праничен поток. И обратно, чрез съзнателно контролиране на дишането, прилагайки практики от пранаяма, ние можем да повлияем на ума – да успокоим мисловния поток, да създадем умствена яснота, стабилност и концентрация. 

Все пак, подчертава свами Ниранджан, за разбирането на прана не е необходимо само да теоретизираме. Практическото усвояване на това знание е мощен път към трансформация. 

Така че какво да чакаме? Нека пристъпим към пранаяма. 

Основи на практиката по пранаяма 

зала за йога

Вече споменахме, че пранаяма представлява система за контрол и разширяване на праничната енергия. Етимологично, думата произлиза от санскритските термини „прана“ (жизнена енергия) и „аяма“ (разширяване или контрол). В книгата „Прана и пранаяма“ свами Ниранджан описва пранаяма като „мост между физическите и психичните измерения на нашето съществуване“. Чрез техниките на пранаяма ние създаваме връзка между тялото и ума, между съзнателното и несъзнателното, между външния и вътрешния свят. 

Преди да пристъпим към практикуване на пранаяма, от значение е правилната подготовка. 

Подготовка на тялото:

Тялото трябва да бъде подготвено чрез редовна практика на асани и хатха йога. Особено важни са асаните, които фокусират вниманието върху гръбначния стълб и разширяват гръдния кош. Свами Ниранджан препоръчва практикуването на асани поне няколко месеца, преди да пристъпим към по-напреднали техники по пранаяма. Препоръката включва овладяване на способността да седим стабилно в медитативна поза. И наистина, ако не можем да седим спокойно и удобно, е невъзможно да се съсредоточим върху дишането. Опитайте да седите в неудобна поза и да следите дишането си. Не е лесно, нали? 

 И така, за пранаяма гръбначният стълб трябва да бъде изправен, гръдният кош – отворен, раменете – отпуснати, а главата – в неутрална позиция. Препоръчителните пози са сиддхасана (съвършената поза), ваджрасана (поза на гръмотевицата) или падмасана (поза на лотоса). Ако не можем да седим в описаните пози, подходяща е и сукхасана (лесната поза с кръстосани крака) или пък седеж на стол с изправен гръб и прилепнали към пода стъпала. 

Време и място:

Според традицията на Сатянанда йога най-благоприятното време за практикуване на пранаяма е рано сутрин (преди изгрев) или на здрачаване, когато атмосферата е наситена с прана. Мястото трябва да бъде чисто, проветриво и тихо. Пранаяма не бива да се практикува при пълен стомах – най-добре изчакайте 3-4 часа след хранене. 

 

Аспекти на пранаяма 

Аспектите са вдишване, издишване и задържане на дъха. Задържането от своя страна се дели на вътрешно и външно, съответно с вдишан и с издишан въздух. Ето ги малко по-подробно: 

  1. Пурака (вдишване): Съзнателно, плавно и контролирано вдишване. То е дълбоко и плавно, без да е форсирано. При пурака праната навлиза в тялото и се акумулира.
  2. Речака (издишване): Съзнателно и контролирано издишване, по природа то е малко по-дълго от вдишването. Отново е плавно и спокойно. При речака се елиминират токсините и негативните енергии.
  3. Антара кумбхака (задържане на дъха след вдишване): Позволява праната да бъде абсорбирана напълно и разпределена в тялото. Задържаме дъха в рамките на собствените си възможности, без пресилване.
  4. Бахия кумбхака (задържане на дъха след издишване): Помага за пречистване на енергийните канали и активиране на вътрешните енергийни процеси. Тук също избягваме пресилването и крайната амбиция. 

Много важно е като начинаещи да се съсредоточим първо върху усъвършенстването на вдишването и издишането (пурака и речака), като развиваме правилната механика, качества на дъха и удобни усещания, без да форсираме тялото.  После пристъпваме към практикуване на задържане на дъха (кумбхака). И пак: не бъдете прекалено амбициозни. Изграждайте бавно, уверено и стабилно практиката си, докато развивате дишането си. Практикувайте в група и индивидуално, консултирайте се с вашия учител. 

Друг важен аспект, освен продължителността, са различните съотношения при вдишване, задържане и издишване. Всичко това зависи от конкретната техника и индивидуалното ни ниво на напредък. И тук прилагаме повишено внимание, а предупрежденията важат и за този аспект на практикуване. 

 

Разгледахме какво представляват прана и пранаяма, петте вида прана, как прана влияе на различните ни нива на съществуване, както и основите за практикуване на пранаяма и нейните аспекти. Изложихме и необходимостта да бъдем предпазливи и последователни при изграждането на личната си пранаяма практика, както и да се допитваме до опитен учител. В следващата публикация, част 2, разглеждаме основните техники по пранаяма. 

Прочетете още