Дари

Да преодолеем тиранията на паметта

Д-р Риши Вивекананда Сарасвати

Yoga magazine, ноември , 2003 година

Скорошни проучвания разкриват защо йога нидра и свързаните с нея техники за медитация са толкова ценни в процеса на освобождаване от умствени блокажи и по пътя на постигане на пълния ни потенциал. Блокажите са нашите стари спомени и впечатления и въздействието, което те оказват върху цялата ни личност. Знаем, че спомените, съхранени дълбоко в ума ни, и емоциите, свързани с тях, постоянно определят умственото ни състояние и настроението ни, както и начина, по който си взаимодействаме със света, но какво можем да направим?

Спомените за много от миналите ни преживявания – нашите самскари – носят със себе си несъзнаван емоционален заряд. В животинското царство това играе решаваща роля за оцеляването и запазването на вида – цели, които са много активни и при хората. Как се случва това?

Поради начина, по който са устроени животинските тяло и мозък, животните изпитват удоволствие от дейности, които ги защитават, като храна, топлина и комфорт, и от поведение, което създава нови екземпляри от същия вид, като сексуалната активност. Тъй като тези дейности са приятни, животното е привлечено от тях; спомените за такива преживявания дълбоко в ума са свързани с приятни чувства, затова при нова среща с подобни дейности животното отново бива привлечено от тях.

От друга страна, спомените за преживявания, които застрашават благосъстоянието или репродуктивните желания на животното или са причинили болка или друг дискомфорт в миналото, например нараняване от враг, период на гладуване или наличие на сексуален съперник, отблъскват животното от нови подобни преживявания. В действителност силата и значимостта на подобни спомени са толкова големи, че много от тях се запечатват в животното още при раждането му под формата на инстинкти – един вид памет на вида.

На нивото на нашето животинско тяло съхраняването на подобни емоционално натоварени спомени е нещо добро, но ни създава и проблеми. Като човешки същества ние се опитваме да еволюираме отвъд животинското ниво на нашето съществуване и отъждествяването ни с него. Ние сме духовни същества и нашата съдба е да преодолеем отъждествяването си с физическото тяло и ролите му в живота, но спомените и техният емоционален заряд са препятствия за нас. Тялото и спомените ни карат да преживяваме света по начин, който не отговаря на действителността, да мислим за своя свят и за другите индивиди по неподходящи начини, да изпитваме разрушителни и пристрастяващи емоции, да вземаме грешни решения, да се държим разрушително или под властта на зависимости. Ако искаме да надскочим „животинското“ и да израстваме както би трябвало, следва да направим нещо за емоционалните спомени, но какво?

Неутрализиране на силата на паметта

Как можем да се справим със силата на нашите спомени? Какво можем да направим с тях, за да се освободим от животинските пориви, които те предизвикват?

Йога е създадена, за да постигне точно това. По-голямата част от физическите техники в йога помагат да изведем на повърхността на ума дълбоко скритите спомени и техните емоции. След това медитативните практики дават на спомените „екран“, върху който те се „прожектират“, за да можем да ги осъзнаем. Според йогите всичко, което трябва да направим, е да осъзнаем своите спомени в лишено от емоции състояние – умствената нагласа на драща, свидетел или наблюдател – позицията на сакши, както се нарича на санскрит – и спомените загубват своето въздействие върху нас.

Как се случва това?

Със сигурност това са все същите спомени със същите емоции, каквито са били и преди да ги изведем в нашето осъзнаване! Нима след като започнем да мислим за нещо друго, те не остават заклещени там, дълбоко в несъзнаваното? Човек би помислил, че е точно така, но опитът на йогите от хилядолетия, както и на психотерапевтите и психоаналитиците от последните стотина години ни показва, че това не е така, че спомените действително губят силата си да ни пречат и възпират, щом излязат на „дневна светлина“ и бъдат осъзнати в състояние на неутрална емоция.

Досега не ни беше ясно как се случва това и много хора се съмняваха, че то действително се случва. Проблемът се крие в начина, по който възприемаме паметта. Доскоро си представяхме, че нашите дълбоки емоционално заредени несъзнателни спомени са неизменни, точно както думите остават написани върху хартията или както данните се съхраняват на твърдия диск на компютъра. Но това не е така, механизмите за съхранение на паметта са съвсем различни и за нас е добре, че е така.

Посредством йога откриваме, че притежаваме и набор от основни аспекти на личността: чувство за сигурност, радост, сексуалност, сила, динамичност в действията, самооценка, любов, способност за общуване, интелект и интуиция, и че всички те са свързани с основните чакри. Работим с чакрите, за да развием точно тези аспекти от нашата същност. Ще изследваме спомените, както и чакрите, за да разберем как става всичко. 

Съхраняване на спомени

Джон Маккроун пише в New Scientist, 3 май 2003 г., за проведените изследвания на паметта. Той пише:

„Психолозите отдавна знаят, че е лесно да доукрасим спомените си. Добавяме въображаеми детайли заради пожелателно мислене или за да създадем по-логична история. Още противоречия поражда фактът, че паметта може да бъде фалшифицирана чрез внушение и манипулативен разпит, което поставя под съмнение някои показания на очевидци и „възстановени“ спомени. А и всички забравяме. Но въпреки тези недостатъци винаги се е предполагало, че самите преживявания – следите на спомена, отпечатани в тъканта на мозъка ни – са неизменими. Достатъчно е да погледнем на правилното място и винаги можем да се върнем към това, което наистина се е случило.

Но според някои изненадващи нови изследвания това съвсем не е така. Споменът е всичко друго, но не и статичен. Възстановяването на следа от спомен, изглежда, я прави напълно подвижна, толкова гъвкава и нестабилна, колкото и в момента, в който се е формирала за първи път, и е необходимо отново да бъде закрепена в мозъчната верига. Всяка намеса в този процес на фиксиране може да промени следата или дори да я изтрие напълно. Самото разказване на една история може да е достатъчно завинаги да промени спомена за нея. Дългосрочната памет на практика е мит.“

Маккроун продължава да описва експерименти, проведени от Карим Надер и Жозеф льо Ду върху плъхове. Те дресирали животните да се страхуват от кутията, в която се намирали, посредством леки електрошокове по краката. След това плъховете изпадали в паника, когато ги поставяли обратно в кутията, дори и без електрически шок – те помнели неприятното преживяване. След това учените инжектирали на плъховете лекарство, което да спре синтеза на протеини, тъй като регистрирането на спомените се извършва чрез отлагане на протеини в нервните клетки. Плъховете отново изпадали в паника, ако ги поставели близо до кутията. Но ако на плъховете им се напомнело за преживяното, като им покажели кутията непосредствено преди поставянето на инжекцията, те вече не се страхували от кутията, сякаш били забравили за електрошока. Разхождали се безучастно около кутията. Знаем, че хората не са плъхове, но нервните системи при двата вида са много сходни на ниво плашещи спомени.

Добре известно е, че както при хората, така и при по-низшите животни, споменът за скорошно събитие е все още доста „подвижен“, преди да се „запечата“ в паметта. Ако мозъкът преживее сътресение, например при злополука или падане, скорошните спомени (но не и по-старите) ще изчезнат, защото все още не са „фиксирани“ в паметта. Надер и льо Ду стигат до заключението, че по-старите спомени стават по същия начин „нестабилни“, когато бъдат извикани отново в паметта, и вече не са установени в хранилището на паметта. В случая липсата на способност да се синтезират протеините, необходими за закрепването на спомени в паметта, води до пълното им изчезване. Последиците обаче са много по-широкообхватни. Може би спомените, когато бъдат извикани и отново станат „подвижни“, могат да бъдат променяни по други начини. Може би дори е възможно да превърнем смущаващите и неприятните спомени в „топли и уютни“. Експериментите с хора потвърждават тази идея.

Промяна на съдържанието на спомените

Припомнянето на спомени прави възможно те да бъдат променяни; направени са множество експерименти, които да докажат това. Маккроун например пише в статията следното:

„Идеята, че можем да се похвалим с фотографски запис на миналото, е мит, който също е напълно развенчан от експерименти като „проучвания на свидетелски показания“ на Елизабет Лофтъс от Калифорнийския университет в Ървайн. При този експеримент участниците включват в собствените си спомени за събитието дочути подробности за инсцениран банков обир или автомобилна катастрофа (New Scientist, 23 юли 1994 г., стр. 32). Работата на Лофтъс е ясно доказателство, че нашите спомени са променливи творения, които могат да бъдат редактирани или разкрасени.“

Един от експериментите на Лофтъс е да покаже на хората филм за пътнотранспортно произшествие, а по-късно да ги помоли да си го припомнят. Някои от хората били попитани: „С каква скорост се движеха колите при удара?“. На други бил поставен въпрос: „С каква скорост се движеха колите, които се сблъскаха челно?“. Въпреки че всички гледали същия репортаж, хората, чиито въпрос бил зададен с емоционално оцветена дума „сблъсък“, били много по-склонни да си спомнят по-висока скорост на движение на автомобилите и по-разрушителен инцидент. Седмица по-късно всички участници били попитани: „Видяхте ли счупени стъкла?“. Хората, на които е бил зададен въпросът за „сблъсък “, били много по-склонни да си спомнят, че са видели счупено стъкло, въпреки че във филма нямало такова. Лофтъс използва това изследване, за да подчертае, че показанията на очевидци в съдебни дела могат да бъдат ненадеждни и дори уязвими за манипулиране от страна на разпитващите адвокати посредством избора на думи. Виждаме го и като пример за това колко податливи на влияние са спомените, веднъж извикани от хранилището на паметта.

Емоционални аспекти на паметта

Експериментът на Лофтъс убедително показва, че съдържанието на спомените може да бъде променяно. Също любопитни са емоционалните аспекти на спомена и тук става още по-интересно, защото самото съхранение на емоционалните спомени се различава от това на неутралните. През 1994 г. Лари Кахил и други (Nature, 371) съобщават за експерименти, които установяват, че емоционално заредените спомени за дадено събитие включват адреналин и норадреналин, които при всички нас се увеличават от емоционалното въздействие на запомненото събитие. Неутралните преживявания не включват тези хормони за запомняне. През следващата година (Nature, 377) учените използват техники за сканиране на мозъка, докато изследваните лица биват подложени на емоционално преживяване, и установяват участието на амигдалата, структура в центъра на мозъка, в процеса на запомняне. При хора, които запомнят неутрално събитие, амигдалата не участва.

Интересно е да се отбележи, че помним по-добре събитията, съпътстващи емоционално или „шоково“ преживяване, отколкото неутралните – може би това е функцията на адреналина, норадреналина и амигдалата. Мозъкът сякаш си казва: „Тази ситуация може да е важна за бъдещото ми оцеляване, трябва да запомня всичко за нея.“ Повечето хора ясно си спомнят къде са били и какво са правили, когато са видели по телевизията или са научили за разрушаването на Световния търговски център на 11 септември 2001 г.

При силно травматични преживявания обаче, особено в детството, споменът активно се потиска и е много трудно да бъде припомнен, освен ако не се неутрализира част от емоцията. Ето защо можем да си припомняме такива преживявания в спокойствието на етапа пратяхара от медитативните практики.

И така, защо йога е толкова пречистващ ума процес?

Както споменахме в началото, спомените за много от нашите минали преживявания – нашите самскари – носят със себе си несъзнаван емоционален заряд. Те блокират способността ни да се развиваме до реализиране на най-висшия си потенциал, а също непрестанно определят умственана ни нагласа и настроението ни, начина, по който взаимодействаме със света. Ако искаме да израстваме, трябва да неутрализираме силата на тези спомени.

По-голямата част от физическите техники на йога помагат да изведем на повърхността на ума дълбоко скрити спомени и техните емоции. На свой ред медитативните практики ни дават „екран“, върху който да се „прожектират“ спомените, за да можем да ги осъзнаем. Изглежда това, което постигаме с практиките за медитация, е да обезсилим старите самскари чрез възкресяване на потиснатите спомени в дълбоката релаксация на състоянието на драща – позицията на свидетел или сакши. Възкресяването на спомена го прави „подвижен“ и податлив към промяна посредством свързването му с неангажираната релаксация, а не с предишната разрушителна емоция. След това можем отново да съхраним спомена, но този път по пътя на неутралния механизъм в състояние на релаксация, а не по стресирашия маршрут на адреналина, норадреналина и амигдалата. Тогава споменът окончателно губи своята власт над нас.

Оригиналът на статията е публикуван в сп. Yoga magazine, ноември 2003 г.

Прочетете още