Дари

Свами Сатянанда за децата ДВД 13

Как бихме могли да развиваме осъзнаването на нашите деца до петгодишната им възраст, така че да не стоварваме своите конфликти върху тях?  

Когато едно дете се ражда, то черпи самскари от три източника.  

  • Първо – от своите предишни прераждания – то носи кармите със себе си.  
  • Второ – от своите родители. 
  • Трето – от заобикалящата го среда по-късно.

 

Това са трите източника, чрез които то черпи достатъчно вдъхновение за развиването, натрупването, защитата или разсейването, развалянето на своята карма. Родителите са много важен фактор, а родителството със сигурност е много важен етап в живота. 

Децата обичат свободата. Дайте им свобода. Децата обичат да се развиват по свой собствен образ – оставете ги да се развиват, както искат. Не се опитвайте да направите нещо от тях. Ако искат да играят – нека играят. Ако искат да четат – оставете ги да четат. Ако искат да ядат – оставете ги да ядат. Ако искат да се обличат добре – оставете ги, ако не искат да се обличат добре, ако искат да викат, ако искат да плачат, ако искат да са тихи, ако искат да играят в калта – оставете ги да правят, каквото искат. 

Не правете нещата заради себе си – да им дадете няколко играчки и да им казвате да бъдат добри, да се държат добре, без викове, да са джентълмени, с маниери, възпитани. Не, тези неща са за нас. 

След деветнадесетата година, след като станат на 19-20 години, тогава можете да им казвате как да се държат, какво е поведение, обноски, не и преди 19-ата година!  

йога за деца

А едно дете на 5 години, о, Господи! Вие ще го убиете, ако му наложите вашата философия. Това, което вие смятате за правилно, не е правилно за него. То е на 5 години, а вие би трябвало да сте на 25-30 години – нали така? Тогава каква е разликата? Най-малкото има 25 години разлика между вас и вашето дете. Вие говорите от позицията на ум, който е с 25 години по-далеч. Вие вече сте стигнали далеч. Аз съм на 60. Какво мога аз да кажа на децата на 10 години? Аз не знам как да мисля като тях. За да учим децата, ние трябва да бъдем като деца, да мислим като деца. И още нещо важно. Децата на 5 години или на 6-7-8, дори на повече, трябва винаги да живеят с деца на техните години. Вие би трябвало да действате единствено като пазител, като покровител, да ги храните, вие не можете да им бъдете учител. Не можете да бъдете учител. Вие сте твърде стар за тях! Вие им давате добър покрив, книги и това, и онова. Това е всичко. Нека живеят с деца на тяхната възраст. Нека да спорят, да се бият, нека говорят ужасни неща, нека дискутират това, което им харесва, нека четат или не, разбира се. 

 

Не се тревожете за децата. Те са дошли със свой собствен попечителски фонд. Знаете ли какво означава попечителски фонд? Те са дошли със своята собствена карма. Дошли са с всичко, което имат. Имат своя съдба. Имат бъдеще. Имат всички възможности за физическо, умствено, емоционално, философско и духовно израстване. И ако вашето дете иска да философства – оставете го. Това означава, че ако вие не искате детето ви да бъде повлияно от вашите противоречиви личности, единственото, което трябва да направите, а вие трябва във всички случаи да го направите, защото всеки притежава конфликти, е да му осигурите свободна атмосфера наоколо! Нека се чувства свободно, нека се чувства напълно свободно, и вие по-късно ще откриете, че детето ви ще е благодарно за цялата ваша добра карма. 

То изобщо няма да приеме вашата противоречива личност, ще стане напълно различно от вас в изразяването и в проявите си в живота.

Това е много деликатна материя. Аз знам, че в западните страни, както и в източните, също е много трудно. Уморих се да го казвам на хората, но те не разбират, защото за вас вашите деца са ваши играчки. Върху тях вие базирате своите неврози. Върху тях прехвърляте всички ваши индивидуални особености. Вие ги гледате и не знаете защо сте им дали живот, не знаете целта. Това, което правите, наричате любов, но то не е любов. Това е невротичност. И повечето родители са невротични. Твърдя, че повечето родители са невротични. 

Ако вашето дете не иска да ходи на църква, вие се разтрепервате: „Боже господи, аз цял живот вярвам в Библията, вярвам в Христос, вярвам в църквата, не съм пропуснал и една събота, а това момче какво говори… Край, той не може да бъде мой син.“ И казвате на жена си: „Аз не мисля, че той е мой син. Той не е като мен!“  

йога за деца
йога за деца

И постоянно се тревожите за детето. Понеже вие сте католик или протестант, или хиндуист, искате да направите и него католик, протестант или хиндуист. Тъй като вие практикувате йога, искате и то да практикува йога. Тъй като вие носите тези дрехи, искате и то да ги носи. Не! Ако то иска, нека да го прави. Ако иска да се запише за някой курс по йога, нека го направи. Ако то иска да практикува йога тук, а вие не харесвате това място, оставете го да дойде тук, защото неговият избор трябва да бъде уважаван! Не вашият избор! Ако вие сте негов баща или майка, а то е ваше дете, кой е по-висш? Кажете ми. Кой е превъзхождащ? Кой е по-старши? Кой е по-велик? Кой е по-важен? Вие или то? Не можете да кажете, че вие сте важните. То е важно! Затова вие сте толкова засегнати! 

В целия свят това е много голям проблем и аз не мисля, че ще съм в състояние да ви дам някакво друго по-добро предложение от това – нека децата ви живеят сред природата. Нека мислят, каквото искат, нека ядат това, което искат, нека казват това, което искат, нека вярват или не вярват. Нека практикуват йога или нека практикуват бхога. Нека бъдат християни, хиндуисти или мюсюлмани. Или нека нямат религия. Дайте им пълна свобода. Нека мислят самостоятелно, нека построят, оформят, организират свой собствен начин на живот, ако искате да живеят в нов свят. Много пъти вие, хората, четете в списанията за Новия свят. Нов световен ред. Нов световен ред с този стар персонал? Ние сме изгнил персонал. 

Ние сме индоктринирани от нашите родители. Станали сме роби на тяхната философия. Ние ги следваме, но това, по което вървим, не е нашият път, ние следваме техните стъпки. Нека нашите деца бъдат различни! В рамките на едно или две поколения ще има анархия. Казвам ви, че за едно или две поколения, или може би повече, ще има анархия, бъркотия или суматоха. Навсякъде ще има безпорядък, децата ще правят каквото си искат. Ще играят футбол по средата на пътя и колите ще бибипкат – би-бип, както в Индия, но след 3-4 поколения всичко автоматично ще се промени, ще се установи ново развитие. И този нов ред ще е спонтанен, създаден от само себе си, колективен. Този нов ред няма да е правителствен ред. Правителството няма да създаде този ред, обществото няма да създаде този ред, законът няма да създаде този ред, Религиите няма да създадат този ред. Ние просто ще живеем така. Това се нарича Рай тук на Земята! Хари Ом Тат Сат 

Прочетете още