Дари

Кратка история на йога 

Историята на йога се простира от древността до днес, повече от 5000-годишна традиция, събрала опита и мъдростта на много мъдри човешки същества, учители, светци, махатми и практикуващи йога. Важно е да се познава историята на йога – нейните текстове, големите фигури, философията и пътеките, които са част от нейната култура и традиция, защото това знание и опит могат да бъдат много полезни по пътя на всеки съвременен практикуващ и преподаващ последовател на йога.

лотус

Определение и обхват на йога

Йога е един огромен, почти необятен комплекс от знания, практическа мъдрост, техники, практики, опитности и прозрения за човека във всичките му аспекти: тяло, дъх, ум, фина енергия, емоции, психика, интуиция, дух. Тя е вътрешна дисциплина и практическа система за овладяване на всички тези аспекти.

В хода на нейната история са се оформили много клонове и пътеки, които имат различни акценти, отнасящи се до различните аспекти на човешката личност: хатха йога – за тялото и дъха; ражда йога – за ума и съзнанието; гяна йога – за интелекта и интуицията; бхакти йога – за чувствата и емоциите; карма йога – за действието, поведението; крия йога – за дъха и висшите нива на преживяване и съзнание; кундалини йога – за фината енергетика, чакрите, енергийните канали и т.н.

Затова, когато даваме широко определение на йога, можем да кажем, че тя е обобщено понятие за много пътеки, системи, методи, техники, средства за себепознаване, себеовладяване, себеразвитие.

Произход на йога

Произходът на йога се крие още в най-дълбока древност, в праисторическите времена. Останки от древните цивилизации: индианските в Мексико и Южна Америка, шумерската в Месопотамия, индската цивилизация от долината на Сарасвати (Индия) разкриват фигури на хора в йогийски пози, в седящи позиции за медитация и размишление. Още от най-древни времена хората са оформяли методи, практики за себеовладяване, за разкриване на по-висшия си потенциал. Също така са търсили връзката между микрокосмоса на своето съществуване и макрокосмоса на проявената вселена, която ги поражда и заобикаля.

С тези им търсения е свързана и думата йога, от санскритския корен „юдж” – обединявам, едно съм със, сливам, в единение съм. Чрез методите на тази система е била търсена връзката, единението, сливането на човека с Абсолюта, живота, съществуването, Създателя и т.н., като това е позволявало развиването на потенциала на човека и придобиване на висши способности, реализиране на по-висшата природа в човека. Тази мъдрост е била облечена в различна символика в различните култури, но в същността си е дълбоко сходна. С течение на вековете, културата на йога се е загубила на много места с изчезването на старите цивилизации.

Индия съхранява йога

В Индия йога е била съхранена в продължение на хилядолетия до наши дни по няколко причини. Индийската духовна и културна традиция е продължителна и непрекъсната повече от 5000 години, от индската цивилизация и Ведите, та чак до днес. В нея се оформят жизнени и духовни ценности, между които и мъдростта на йога, които са били дълбоко уважавани, ревностно пазени и умело предавани от поколение на поколение благодарение на специални методи на съхраняване и предаване на знанието. Голямо значение се е отдавало на „гуру-шишя-парампара” – свещената традиция на предаване на знанието от учител на ученик. При тази традиция знанието се приема и запечатва в ученика не толкова чрез думи и книги, а чрез живия пример и въздействие на учителя върху ученика. Учителят е разкривал и разкодирал знанието, а ученикът е трябвало да стане едно с учителя, да се освободи от егоизма, за да се превърне в съвършен приемник на всички нива на знанието.

Периоди в историята на йога:

Древен – от около 3000 г. пр.н.е. до н.е.

Среден – от зората на н.е. до 18. в.

Съвременен – 19., 20., 21. век

Древен период

Древният период включва йога преди и по времето на индската цивилизация, периодите на най-древните индийски познати текстове Ведите, после практическо-философските трактати Упанишадите и първата йога шастра Бхагавад-гита. Още преди този период съществуват митове, които разказват за първоучителя в йога – бог Шива, който владеел аскетизма и други висши способности, можел да общува с всички животни, живеел в уединение по високите места на Хималаите и бил отдаден на садханата си (йогийската си практика). Неговата съпруга Парвати един ден го измолила да направи нещо, защото хората на земята страдали много. За да могат хората да преодолеят страданието и да еволюират, бог Шива започнал да предава йогийското знание на Парвати, която била първата му ученичка.

Бог Шива, първият йогин, в съвършена поза с кръстосани крака, заобиколен от диви животни като пашупати йога (владетел на животните и овладял животинското), е показан и върху много от печатите, намерени в Мохенджодаро и Харапа, градовете от развитата индска цивилизация, съществувала между 5-то и 2-рото хилядолетие пр.н.е. по поречието на Инд и пресъхналата днес река Сарасвати.

Ведите

Ведите са първите текстове, в които се говори за йога и йогийски практики. Те са най-старите свещени текстове на Индия и съдържат основните жизнени концепции, схващания за човека и вселената, моралните извечни ценности, които йога също приема и прилага. Те се уважават като главен авторитет, най-важния източник на мъдрост от почти всички философски, духовни и практически традиции в Индия, вкл. от йога. Предполага се, че започват да се създават още от около 4-то хил. пр.н.е. до 1-то хил.пр.н.е. и тяхното знание не е плод на обикновения човешки ум, а е разкрито като прозрение на висши мъдреци, наречени риши, във висши състояния на съзнание, недостъпно за обикновените хора. Самите риши най-вероятно са практикували йогийски дисциплини, за да поддържат това ниво на съзнание. Затова Ведите се считат за „шрути” /букв. чути/ и са се предавали като песни и мантри единствено устно, помнени и предавани в специални школи от баща на син, от гуру на ученик до ден днешен. В тесен смисъл Ведите включват 4-те самхити: Ригведа, Самаведа, Яджурведа и Атхарваведа. В широк смисъл включват голямата ведийска литература – Брахмани, Араняки, Упанишади.

Упанишади

На база 4-те основни самхити започват да възникват други текстове, от които за йога най-голямо значение имат Упанишадите, философски и практически трактати, изследващи човешката природа. Те извеждат концепциите за единния, вечен, непроменим източник на всичко Брахман и неговото идентично късче във всяко същество – Атман. В Катха Упанишада, важна за йога, се разказва историята за младия йогин Начикетас, който търси да овладее желанията на ума си и да разбере какво се случва с човека след смъртта. Той получава прозрение, че когато човек познае и постигне своята истинска дълбока висша природа, получава освобождение от ограниченията на земното съществуване. В Катха Упанишада се говори за връзката между тялото, сетивата, ума, висшият интелект и дълбоката същност и как сетивата и низшият ум да бъдат направлявани от висшия Разум и Същност в човека. Общо В Упанишадите се определят идеите за прераждането (самсара), закона за причината и следствието (карма) и освобождението от тях (мокша). В други Упанишади се разкрива силата на космическия звук Ом, вибрацията, чието трептене поддържа съществуването, говори се за прана (жизнената енергия) и нейните 5 типа и как тя се съдържа във всичко живо. В Упанишадите за първи път се разкриват състоянията на съзнанието – будно, сънища, дълбок сън и трансцендентално съзнание, описват се енергийните центрове на човека – чакрите и се описват практики за въздействие. В Упанишадите от групата, посветена по-конкретно на йога, се пише за асани, пранаями, мудри, бандхи, пранични канали и центрове. В традицията се споменават 108 упанишади, от които 12 се считат за главни. Създавани са в периода на 1-вото хил. пр.н.е., а най-късните и през първите векове на н.е.

Бхагавадгита – първата йога шастра

йога

„Бхагавадгита“ е философска поема, която нарича себе си йога шастра – наука за йога. Това е текстът, в който е събрана концентрирана дълбока и широкообхватна мъдрост за йога в много нейни аспекти и клонове – гяна, карма, бхакти, дхяна йога. В „Бхагавадгита“ се казва, че съществуват много пътища на йога, предназначени за различни темпераменти, и всички те могат да доведат до реализиране на върховната цел на йога. Тя описва качествата на истинския йогин, занимава се със закона на карма, дхарма (правилното поведение и дълга), с 3-те качества на проявената природа – гуни и тяхната игра във всеки от нас. В „Бхагавадгита“ се разкрива как да останем непривързани към плодовете на действието си, как да работим безкористно и съвършено и така да надмогнем дуалността на живота. За първи път в историята на йога в „Бхагавадгита“ се казва, че йога е за всеки, не само за аскети и отшелници, и че за всеки човек има подходящ път в йога.

„Бхагавадгита“ се състои от 700 стиха в 18 глави, всяка от които е посветена на вид/ главен въпрос в йога. Така в сбит вид е събрана мъдрост, без която пътят на всеки практикуващ йога би бил немислим.

Среден период

Около новата новата ера и 5-6 века след началото ѝ в Индия започва период на големи социални, културни, духовни реформи, насочени към по-голяма свобода на духа и толерантност към различни духовни и философски пътеки. Процъфтяват науките, архитектурата, културата, изкуствата. Появяват се много авангардни нови школи в йога и себетърсенето. В това време се налагат будизмът, джайнизмът с акцент върху себеразмишлението, медитацията като метод за преодоляване на ограниченото схващане за човека и неговото страдание.

Появяват се 6 даршана, 6-те философски школи, 6-те идеи за реализиране на връзката между човешкия микрокосмос и макровселената: йога, самкхя, веданта, миманса, няя, вайшешика. Те изследват различни умозрителни и практически пътища за намиране на отговор на важния въпрос – как човекът да надмогне страданието, да разшири своя потенциал и осъществи своята висша природа. Тук се появява раджа йога на Патанджали – най-познатата и достигнала до наши дни система по йога, описана в известния трактат „Йога сутрите на Патанджали”. В този период съществуват много школи по йога, преподават много учители, изследват се различни методи, може да се каже, че това е един от златните периоди на йога. Риши Патанджали (риши – от санскрит – мъдрец, учен, зрящ) събира най-важните идеи от това време в йога и ги обобщава в своя трактат, но не в подробни описания, а в кратки афоризми. Подобна форма на писане се използва в много следващи трактати и е избрана целенасочено, за да може дълбокият смисъл да бъде закодиран на много нива на разбиране и постепенно разкриван от напредващия в йога. Затова се и набляга на важността на учителя в йога, който може да преведе ученика по „острия като бръснач” път на йогийската садхана (лична практика) и да го направлява и напътства по най-добрия за ученика начин.

Йога сутрите на Патанджали

Йога сутрите се считат за най-авторитетния текст върху раджа йога, защото формират една сравнително разбираема, широка и холистична система на йога, която обхваща всички най-важни аспекти – физическия, умствения, моралния и духовния аспект в йога. Особено ценни за нашето съвремие са възгледите и насоките на Патанджали за ума и съзнанието – какво представлява умът, как да се овладее, за да станат достъпни по-висшите нива на осъзнаване.

В първите 3 сутри се казва:

1. Atha yoga anushasanam – Йога е вътрешна дисциплина;

2.Chitta vriddhi nirodhaha – Да овладеете/контролирате водовъртежите/модификациите на ума;

3. Tada drashta swarupe avasthanaam – Когато станете свидетели/наблюдатели на ума си, ще реализирате истинската си природа.

Патанджали организира най-важните елементи в практиката по йога в 8-кратен път: яма (външен морален кодекс), нияма (вътрешна етика), асана (физически практики), пранаяма (дихателно-енергийни практики), пратяхара (отдръпване на сетивата), дхарана (концентрация), дхяна (медитация), самадхи (постигане на състояние на единство).

Традицията на натхите – Матсьендранат, Горакхнат

Натха сампрадая (потекло, линия на предаване) е продължение на древната сиддха традиция на майстори по йога, постигнали свръхчовешки способности и довели до съвършенство своята вътрешна духовна практика (сиддха от санскрит значи съвършен). Счита се, че тя започва с митичния учител Шива, после Даттатрея, а от около 6. до 12. век в индийските щати Утар Прадеш, Махаращра, Тамилнаду и др. се оформя средният етап, чието начало

поставя Матсьендранат. Още по-изтъкнат от него е ученикът му Горакхнат, който се счита за бащата на средновековната хатха йога и написва трактати върху лая, кундалини и хатха йога – „Хатха йога” и „Горакша самхита”, които по-късно Сватмарама (около 14. в.) обединява в „Хатха йога прадипика” – светлина върху йога.

„Хатха йога прадипика” и „Гхеранда самхита” – средновековни текстове по хатха йога

„Хатха йога прадипика“ на Сватмарама и „Гхеранда самхита“ на Гхеранда (около 17 в.) събират в себе си част от идеите на хатха йога от онзи период. Те разказват за важността на пречистващите практики (шаткарми) с цел поддържане висока степен на чистота на всички нива, за асаните и пранаямите, които засилват физическото тяло, но не за да придобият свръхестествени сили (сиддхи), както погрешно се смята от някои съвременни последователи на йога, а за да подготвят тялото, ума и психиката за изживяване на по-висше състояние на осъзнаване, което е истинската цел и на хатха йога. Ха – сричката, обозначаваща слънцето или жизнената енергия (симпатиковата нервна система), и тха – обозначаваща луната или мисловната/интуитивната енергия (парасимпатиковата нервна система), трябва да се хармонизират с помощта на практиките, да се балансират двойнствените тенденции и крайностите в човека на всички нива, за да бъдат овладени и надмогнати. Така човекът постига тяхното овладяване, а не остава потърпевша жертва на техните въздействия. Хатха йога цели и единство между тялото и ума, защото само така чрез практиките за тялото може да се повлияе на ума, и обратното, за да събуди скритата енергия в човека, неговия спящ потенциал.

В хатха йога на Сватмарама се включват шаткармите (пречистващите практики), асаните (йогийските пози), пранаяма (дихателните практики), мудрите (жестовете и позициите на тялото с въздействие върху финото енергийно тяло), бандхите (ключовете или места за затваряне или отваряне на енергийните потоци). „Гхеранда самхита“ добавя към тях пратяхара (практики за отдръпване на сетивата), дхяна (медитация – за достигане на по-висши потоци на съзнание) и самадхи (тяхното преживяване).

йога поза
йога поза

Съвременен период – бележити фигури в йога през 19., 20., 21. век

В края на 19. и особено през 20. век започва ново събуждане на йога – появяват се няколко поколения просветлени йогийски мъдреци и деятели, благодарение на които йога напуска пределите на Индия и се разпространява в Европа, Америка, Австралия. Животът, ученията, опитностите и практиктическата мъдрост, която тези йога учители ни оставят, са вдъхновение за всички последователи на йога, които идват след тях и изграждат съвременната история на йога. Защото историята се гради от хора и от техния живот и дела, а целта на реализираните по-развити човешки същества е да помогнат и на останалите да постигнат същото ниво на еволюция.

Един от първите сред тях е Рамкришна, един от най-почитаните светци и йоги в Индия (1836-1886), който за първи път приема да обучава всички хора, без разлика на потекло, каста, пол, религия. Промотира възможността всеки да овладее себе си и да постигне най-висшата цел на йога. Учител е на свами Вивекананда (1863-1902), който за първи път представя йога и веданта в Америка и Европа. За краткия си 39-годишен живот разпространява ценностите на йога из цяла Индия и извън нея. Написва книгите „Карма йога”, „Гяна йога”, „Бхакти йога” и „Раджа йога” и от неговия живот черпят вдъхновение личности като Махатма Ганди, Шри Ауробиндо, Джавахарлал Неру и т.н.

Възраждането на новата традиция по крия йога се дължи на Шри Юктешвар, ученик на големия светец Лахири Махасая, който на свой ред е ученик на митичния крия йога махааватар Бабаджи. Шри Юктешвар разбира колко е ценна йога за разкъсания от противоречия западен свят и изпраща своя бележит ученик парамахамса Йогананда в Америка да разпространява крия йога. Йогананда (1893-1952) основава Обществото за себереализация през 1920 г., което и до ден днешен продължава да разпространява крия йога в западния свят. През 1946 г. написва именитата книга „Автобиографията на един йогин”, преведена на над 30 езика и класирана сред 100-те най-важни книги на 20. век, задължително и вдъхновяващо четиво за всеки практикуващ йога.

йога гуру

Шри Ауробиндо (1872-1950), визионер, ерудит, философ, поет и йогийски мъдрец от висок ранг, е създателят на нов тип еволюционна йога, наречена от него „интегрална”, в която се счита, че човекът може да премине процес на трансформация, при която да стъпи на друго по-високо ниво на еволюция, да реализира своята заложена висша природа и да достигне способности на свръхчовек и свръхсъзнание, да отключи спящите центрове на мозъка. Днешният ашрам на шри Ауробиндо и неговата бележита ученичка – французойката Мер се намира в Тамилнаду, Пондичери и в експерименталното световно селище за интегрална йога Ауровил.

Рамана Махариши (1879-1950) – мълчаливият светец на Аруначала, известен вдъхновител на много велики писатели и западни интелектуалци на 30-те, 40-те години. Обучава в гяна йога и е прочут с въпроса, който кара всичките си ученици да си задават: „Кой съм аз?“; въвежда техники, свързани със себепитане, себетърсене, себеразмишление, които водят до по-добро себепознаване и себеовладяване. Настоящата школа на Рамана Махариши се намира в Тируванамалай, щата Тамилнаду, и продължава да бъде популярен център за гяна йога и медитация.

йога гуру

Важни учители по йога в съвременната вълна на йогийските школи

Южна линия на хатха йога: започва с Кришнамачаря (1888 – 1988) – основател на вини йога в Ченай, Тамилнаду, Южна Индия, учител на Айенгар (1918- 2015) – основател на Айенгар йога, Патабхи Джойс (1918-2013) – основател на аштанга виняса йога, Десикачар (сина на Кришнамачаря) – продължител на традицията на вини йога.

Северна линия на класическа йога: започва с харизматичния свами Шивананда (1887-1963) от Ришикеш, лекар, изтъкнат йогийски гуру, който осмисля мъдростта на класическата йога с всичките ѝ клонове и елементи и я адаптира за съвременните хора. Автор е на над 300 книги за йога, основава Академията за йога веданта, Обществото за божествен живот и аптека „Шивананда Аюрведа“. Учител на плеяда популярни учители по йога, на свой ред създали свои школи: свами Вишнудевананда (1927-1993), който разпространява Шивананда йога в Канада, Америка и Европа, свами Сатчитананда, който основава Института по интегрална йога в САЩ, парамахамса Сатянанда (1923-2009), основател на Бихарската школа по йога, и неговия настоящ приемник парамахамса Ниранджанананда, развиващ един от малкото официално утвърдени в Индия университети по йога – „Бихар Йога Бхарати“, където се преподава йога във всичките и аспекти по научен и същевременно дълбок и стойностен начин. Свами Кувалянанда (1883-1966) е пионер в научните изследвания за психо-физическото въздействие на йога. Основава Центъра за изследване на здравето и йога „Кевалядхама“ в Лонавла, близо до Пуна, който до ден днешен остава един от най-уважаваните и посещавани центрове по йога в Индия.

Някои утвърдени действащи институти и школи по йога в Индия:

1. Bihar School of Yoga – www.biharyoga.net

2. KevalyaDham – www.kdham.com

3. Ramamani Iyengar Yoga Institute, Pune – www.bksiyengar.com

4. Sivananda yoga centres and ashrams – www.sivananda.org

Препоръчителна/използвана литература:

1. The Yoga tradition, History, Literature, Phylosophy and practice by Georg Feuerstein или

Енциклопедия йоги, Георг, Ферштайн (на руски език)

2. Древноиндийската цивилизация – автор Бонгард-Левин

3. Upanishads, a new translation by Patrick Olivelle

4. „Бхагавадгита“, превод на бълг. език на Йорданка Пейчинова

5. Four chapters of freedom – on Yoga sutras of Patanjali, by Sw. Satyananda Saraswati

6. Hatha Yoga Pradipika – commentary by Sw. Muktibodhananda Saraswati

7. Gheranda samhita – commentary by Sw. Niranjanananda Saraswati

8. „Карма йога“, „Гяна йога“, „Бхакти йога“ и „Раджа йога“, Свами Вивекананда

9. „Автобиография на един йогин“, Свами Йогананда

Прочетете още