Йога философията на Свами Сатянанда

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Йога философията, или йога даршана, на Свами Сатянанда е много проста. Още от създаването на Бихар Скул ъф Йога в Шиванандашрам (Лал Дарваджа) през 1963 година, в ролята си на учител по йога Шри Свамиджи преподаваше на занимания по йога, ръководеше терапевтични курсове, йога садхана програми и курсове за обучение на учители. С каква цел той разгърна и разработи съставните елементи на йога? Защо не тръгна по простия път на джнана марга (задълбочаване на знанията), каквато е тра-дицията на санясите?

В процеса на развитие на йога разбирането на Шри Свамиджи (уважителна тит-ла, използвана тук за свами Сатянанда – бел. ред.) бе свързано с израстването на цялос-тното същество на човека, на цялостната човешка личност. Целостността на човешката личност е в пряка връзка и изражение с качествата на главата, сърцето и ръцете. Това е толкова просто. Това е цялата йога философия (йога даршана), създадена от Свами Са-тянанда.

Главата

От незапомнени времена хората се тормозят от един вечен въпрос: Как да се справим с ума? В Бхагавад Гита Арджуна задава същия въпрос на Кришна. Как човек да се справи с този ум, който е по-фин от въздуха и никога не може да бъде хванат или удържан? И днес си задаваме същия въпрос. Как можем да управляваме ума? Как мо-жем да контролираме желанията, стремежите, мислите и идеите си? Как да им дадем практична насока? Как бихме могли да придобием такава чистота и възприемчивост на ума, че да разбираме кое е уместно и кое неуместно?

От гледна точка именно на тези различни аспекти, тревожещи човешкото съ-ществуване, Шри Свамиджи създаде цялостната система на пратяхара. Дори и до ден днешен хората не знаят каква е разликата между пратяхара, дхарана и дхяна. Множест-во учители твърдят, че преподават медитация, без дори да разбират термините пратяха-ра и дхарана. Шри Свамиджи формулира понятието, приложението и практиките на пратяхара. Той създаде и въведе йога нидра като първата техника на пратяхара. Разра-боти и други системи за концентрация и медитация, които откри в тантрите. Резултат от това бе създаването на техниките антар мауна и аджапа джапа. За аджапа джапа се е говорило от хилядолетия, но никой в действителност не е формулирал практиката. Шри Свамиджи разясни етапите на практиката и движението на дъха и мантрата в психич-ните пасажи. На всички практики той даде практична, разбираема и постижима предс-тава и структурираност. Той дефинира етапите на антар мауна, чидакаша дхарана и йо-га нидра.

Шри Свамиджи бе първият, който описа процесите, характерните особености и техниките на прана видя, която в най-елементарната си форма днес е известна като Рейки. Той въведе пранаяма като част от ежедневната йога садхана. До преди двадесет години се твърдеше че пранаяма е опасна. В други институции не се преподаваше пра-наяма като интегрална част от заниманията по йога. Правеха го само учителите от тра-дицията на Сатянанда/Бихар йога. Пранаяма техниките, които изучавате днес, са от ученията на Шри Свамиджи. Кои пранаями са затоплящи, охлаждащи или балансира-щи; въздействието им върху различните състояния на тялото, в различните часове от деня, при различните климати, при различните настроения; как да се усъвършенстват възможностите на белите дробове за вдишване, издишване и задържане на дъха – това беше последователността, в която Шри Свамиджи ги преподаваше.

Шри Свамиджи разясни и систематизира представата за бандхите и мудрите. Той опрости цялата система на шаткриите (очистителните практики) в хатха йога, като комбинира техниките в една опростена версия – пурна шанкапракшалана. Шанкапрак-шалана не може да бъде открита в друга йогийска литература, а басти, дхаути, наули и нети се разясняват като отделни техники.

В света съществуват само две системи на крия йога. Едната води началото си от Бабаджи, за когото се твърди, че е неин създател и основател. Имало е много учители от тази линия, като най-известни са Парамахамса Йогананда, Шри Юктешвар и Лахири Махасая. Другата система бе разкрита от тантрите от Шри Свамиджи. По време когато крия йога беше тайна и се вярваше, че може да се предава само от гуру на най-близките му ученици, Шри Свамиджи започна тригодишен кореспондентски курс и тази книга (лекциите от този курс – бел.ред.) днес е единствената съществуваща автентична ен-циклопедия по йога.

Свами Вивекананда е говорил за йога, но никога не е преподавал йога. Никога не е преподавал асана или пранаяма, а само е говорил на теория. Той не е разработвал и развивал йога, а единствено е представил философските аспекти на йога от писанията на езика на ежедневието ни. Свами Сатянанда бе този, който свърза йогийските идеи с тялото. Например, коя чакра съответства на определена нади, жлеза и състояние на ума. Много хора са провеждали изследвания по тази тема. В книгата си Теория за чакрите д-р Хироши Мотояма представя философията и практиките на Свами Сатянанда. Д-р Серена Роуни-Дугъл, автор на Където науката и магията се срещат, разкри ролята, функциите и ползите от чакрите и връзката им с психофизиологичната система. Инте-лектуалци и мислители от целия свят са възприели и работят над тези идеи.

Първоначалната АПМБ (книгата Асана, Пранаяма, Мудра, Бандха – бел. прев.), публикувана през 1968 г. беше 68 страници. Днешната АПМБ (последното й издание – бел. прев.) има над 500 страници, но още в оригиналното й съдържание Свами Са-тянанда е описал физиологичните, психологическите и духовните ползи, сериите (от практики – бел.прев.), които следваме днес и които бяха разкрити от медицински, на-учно-изследователски и терапевтични проучвания.

Сърцето и ръцете

Свами Сатянанда създаде също така метод за отваряне на сърцето и система, чрез която да бъде постигнато това. Той създаде и метод за разгръщане качествата на ръцете като настойчиво подчертаваше, че макар и да постигна статута на университет, Ганга Даршан е гурукул. Тази структура и дисциплината в нея не са само една инсти-туционална територия, а съществуват, за да създадат среда, в която човек може да усъ-вършенства качествата на ръцете чрез креативността си. Креативността не е разсеяност или разточителство. Хората често питат как могат да бъдат креативни в ашрама, където имат ограничена възможности и сфери за работа, изява и живот. Извън него може би има повече възможности за творчество, но има и повече разсейвания. За да се научи на креативност човек трябва да се съсредоточи върху едно нещо – да копае 500 фута на-дълбоко на едно място, а не по десет фута на 50 места.

Шри Свамиджи много ясно заявяваше, че днес той е това, което е, благодарение на преживяното в ашрама на неговия гуру. То го е превърнало в това, което представ-лява днес. В посланието си към участниците в саняския курс той споменава, че в ашра-ма на неговия гуру той е живеел със страст за работа. Той наблягаше на аспекта на кар-ма йога (придавайки му практична форма и пълнота) и го превърна в елемент от ашрамската култура. Иначе карма йога беше само една философия – върши си работата и не очаквай каквито и да било резултати или плодове от нея. Всеки говори за това, но къде е мястото, където можете да се конфронтирате с ума си, с идеите си, с природата си, със схващанията и конфликтите си. Само тогава карма йога може да стане част от живота и само тогава сме в състояние да променим разбиранията и нагласите си.

С течение на времето аспектът на сърцето ще се превърне в бхакти (преданост, отдаденост – бел. прев.). Не в сляпа бхакти насочена навън; не в обожание на идоли, а в бхакти под формата на една свързаност, на усещане не само за Бог, а за проявлението на Бог във всяко отделно същество. В разгръщането на мисията на Шри Свамиджи мо-жем да видим как това бе разработвано в различни сфери. Шивананда Мат (организа-ция за подпомагане на бедните – бел. ред.) е изражение на бхакти. Дейността й може да бъде класифицирана като служене на обществото, но главната цел беше бхакти. Шри Свамиджи използваше думата атмабхава – единодушие, цялост. Не с Бога, който е твърде далечна реалност, а с осезаемия, физическия Бог, който може да бъде докоснат. Чрез свързването с физическия се подхранва надеждата, че може би ще осъществим връзка и с трансценденталния.

Шри Свамиджи ни посочи път, а не разви философия така, както са го правили Буда, Махавира или някои други. Той ни преподаде и представи в много практична форма един начин на живот. Аз не го възхвалявам, а високо оценявам труда и усилията, които бяха вложени в създаването на една цялостна система за израстване на главата, сърцето и ръцете. Затова развитието на йога в днешната епоха е плод на старанието и усилието на Свами Сатянанда.

На света има множество прекрасни институции преподаващи хатха йога, раджа йога, джнана йога или бхакти йога и всяка пътека, традиция или система си има отли-чителна черта и уникалност. Но най-всестранната и най-добре формулираната йога е Бихар Йога, която трябва да бъде изживяна (за да натрупа човек опит с нея) и не може да се научи в класна стая. Това е разликата. Навсякъде по света можем да учим йога в обстановката на класна стая. Има много университети или школи, които предлагат обу-чение в йога, но то е само интелектуално. По целия свят има множество центрове и ин-дивидуални учители, които преподават йога, но това е само физическата й страна – един час за асана, пранаяма и релаксация.

Свами Сатянанда беше първият, които съчета насоката за развитие на ума с тези за динамиката на сърцето и креативността на ръцете (всичките три), имайки в предвид развитието на потенциала, съзнанието и енергията на човека. Шри Свамиджи даде нов живот на йога, даде й ново раждане. Той възкреси йога, защото в противен случай тя щеше да бъде изгубена. Затова той е Патанджали на днешния ден. Това беше неговият принос. Днешните хора не осъзнават приноса на Шри Свамиджи за йога, но утре ще разберат, че той бе Патанджали на тази епоха.

Постоянно усилие на всеки последовател и учител по йога, който преминава през Ганга Даршан (ашрама, създаден от свами Сатянанда в гр. Мунгир – бел. ред.) и получава обучението си тук, е да запазва светостта и ненарушимостта на този йогийски процес и да има усещането, че той (или тя) може да има йогийски живот, цялостен жи-вот. Ако се появят проблеми с ума, обърквания с главата, проблеми с общуването и взаимодействието – разрешавайте ги. Използвайте знанието, обучението, мъдростта и разбирането, които се опитвате да постигнете и развиете. Единственото послание, което Шри Свамиджи ни остави е: „Не губете вяра в себе си.“

8.03.2002 г., Ганга Даршан

Въпроизведено с разрешението на сп. “Yoga”,

Jul-Aug 2002,