Да разберем смисъла на гуру

Въпроси и отговори със Свами Сатядхарма на 12 декември 2014 г.

Курс: Санняса

Въпрос 1: Моля, опишете гуру таттва (елемента на гуру).

Свами Сатядхарма: Дълго време някои от нас са се съсредоточавали върху външния гуру, който съдържа гуру елемента. Защото когато един човек, независимо дали е мъж или жена, съдържа този елемент, изпитва този елемент в живота си и е в състояние да изрази този елемент чрез действията си, ние го наричаме гуру. Всъщност това, което този човек е, е израз на гуру елемента. Този гуру елемент не принадлежи изобщо на нито един външен човек.

Точно тук имаме склонност да се объркваме, не само ние, а въобще всички последователи и ученици. Склонни сме винаги да искаме да се идентифицираме с някого или нещо извън нас, което да ни води, да ни насочва, да бъде като светлина за нас. И така, поради тази причина до настоящия момент много от нас всъщност не са полагали усилия и не са работили върху пробуждането на нашия собствен гуру таттва.

Гуру таттва (елементът на гуру) е вътре в мен, той е у всеки един, един и същ е. Моят гуру таттва, твоят гуру таттва е един и същ. Защо някои личности са пробудили тази опитност, а други не са? Това е единият въпрос, а другият може да бъде „къде може да се открие”? Вероятно аз дори не знам дали вярвам, че той съществува вътре в мен.

Действително цялата духовна пътека на йога и всички други традиции се питат как да постигнат тази опитност, как да открият това. Първо отиваме при гуру, човека, който е пробудил този елемент в себе си, за да го питаме за пътя, как трябва да живеем, как да практикуваме, как да мислим, как да общуваме, така че и ние да открием този елемент.

В йога ние говорим освен това и за атман, нашата същност. Къде живее тя? Някой може да каже, че тя е в сърцето, друг може да каже, че тя населява върха на главата. Може би аз просто не знам точно. Къде е тази същност? Къде е този атман?

И така в йога ни обясняват, че атман, същността, е синоним на една друга дума. Трябва да използвате думи, за да обясните онова, което е отвъд думите, което е действително отвъд определението. Същността, атман, всъщност е синоним на думата съзнание. Вие в крайна сметка не сте тялото, не сте ума, не сте сетивата, които си взаимодействат с външния свят и ума, но кои сте? Какво е същността? Коя е същността вътре във вас?

Ние сме толкова ангажирани да се асоциираме с всичко в света, в който живеем, и чувстваме, че тялото е онова, което се асоциира с всичко в света, в който живеем. Отвъд тялото има и други, по-трудно доловими реалности. Имаме физическо тяло, енергийно тяло, емоционално тяло, ментално тяло и психично тяло. Последно е духовното тяло, което също така се нарича причинно тяло. Какво е това духовно тяло? Какво е причинното тяло? От какво е направено? От какво се състои?

То е съзнание. Какво е съзнанието? То е онова, което сте. Съзнанието не е нещо. То няма форма, независимо че вие сте формата около вашето съзнание. Съзнанието само по себе си е поле. То е поле от светлина и светлината го знае. То е поле от интелигентност, поле от чисто познание. Това е гуру таттва. Това поле от познание е всъщност отвъд познатото.

То не е обективно. То е просто чисто познание и светлина. То е познание и светлина и чисто чувство на блаженство, любов – не към всеки конкретно, а може би към общото цяло. То не е специфично. Това е трудно за разбиране.

Ако можем да слеем нисшия си ум и нисшето поле на съзнание – съзнанието, подсъзнанието и несъзнаваното, с това чисто поле на съзнанието, да ги слеем за известно време, тогава при завръщането ни в това светско измерение ще донесем нещо от него със себе си. Така човек става гуру. И тогава можем да изразим това чисто познание, тази чиста светлина, тази чиста любов.

Но за да направим това, за да извървим тази вътрешна пътека, да се потопим все по-навътре и по-навътре в себе си, в своето подчертано съзнание, невербално съзнание, нелогично съзнание, ние се нуждаем от насока и лични усилия, особено в началото.

Ако ще ставате много ерудиран учен, би ви отнело известно време и усилие да го постигнете, нали? Това е съвсем различна пътека, но независимо от това има начин. Има практики, както и препятствия по тази пътека. Има места, на които можем да паднем, където можем да заседнем, където можем да се объркаме. От древността се повтаря, че само онези, които имат личен опит, са подходящи за водачи. Затова хората търсят друг човек, за да им покаже каква е тяхната интегрална същност. Изглежда наистина объркващо това, че трябва да потърсим помощта на друг човек, за да ни помогне да открием кои сме. Има известна аномалия. И така, това е по темата за гуру таттва.

Въпрос 2: Каква е разликата между гуру и човек с духовна мъдрост и учение?

Свами Сатядхарма: За да отговорим на това, ние трябва да разгледаме различните стъпки по пътя за постигане на единение с полето на чисто съзнание, което е същността, себето, атман; бихте могли да кажете и духа. И така, за да можем постепенно да се придвижим към тази чиста наша същност, има определени стъпки, които стоят между нашата чиста същност и физическата ни същност, между тях има голяма разлика. Каква е тази разлика?

Между физическото ни присъствие и нашата истинска същност има едно голямо препятствие – умът. Умът много ни помага. Не можем да живеем в света без него, нуждаем се от него. Нуждаем се от него за всяка стъпка по пътя в света. Но когато се опитаме да почувстваме своята същност, истинската, реалната си природа, тогава този ум се превръща в голямо препятствие.

Трябва да преминем отвъд ума стъпка по стъпка, но как да го направим? Имаме нужда да се научим на това. Кои са различните аспекти на ума? Какво прави умът? Той мисли. Какво още прави умът? Той чувства. Какво още прави умът? Той си спомня. Това са всички аспекти на ума, да мисли, да чувства, да помни, да асоциира мислите, чувствата, спомените. Това са нещата, които прави умът. Това е една много важна работа. След това идентифицира посредством сетивата. Той асоциира всяко нещо около себе си и го прави бързо, бързо, бързо, във всеки миг от деня. Огромна работа.

Той ни помага да живеем успешно в света, но в допълнение към тези три дейности, с ума се идентифицира и егото, както и с тялото. Има и още един аспект на ума, това е висшият аспект на ума. Този висш аспект на ума е това, което всички се стремим да пробудим посредством йога. Ние не наблюдаваме подсъзнанието наистина, тъй като все още не можем. Можем да се свържем със същността, с това чисто поле на съзнание, само през една врата и това е висшият ум, който в йога се нарича буддхи.

Думата буддхи означава знаещ, този, който знае. Така че буддхи е онзи, който знае вътре в ума; знаещият, качеството, принципа на осъзнаването. Осъзнаване е да знаеш. Да бъдеш осъзнат е да знаеш какво се случва във всеки отделен контекст. Това представлява буддхи.

Има разлика между знаенето и мисленето, спомнянето и асоциирането, знаенето е различно. И така, за да навлезем в дълбокото състояние на съзнанието, ние трябва да влезем през вратата на това знание, на това качество, което е висшият ум.

В йога се опитваме да го пробудим. Чрез всяка практика, която правим, се опитваме да поддържаме един важен аспект, осъзнаването; осъзнаване във всичко. Ако няма осъзнаване, тогава нашите действия са или привързани, или просто автоматични. Когато правим нещо и добавим към него осъзнаване, то става йога. Цялата сева, водопроводите, почистването на тоалетните, когато правим тези неща с осъзнаване, това се превръща в йога. Йога ни учи как да го правим, как да живеем така, че да можем да пробудим тази врата, това по-високо качество на ума.

Повечето светски хора не пробуждат това съзнателно и напълно, въпреки че някои имат по-голям достъп до него в сравнение с други. Определено колкото по-интелигентни са хората, толкова по-невероятни неща могат да правят с ума си, но това не означава, че те правят всичко това с осъзнаване.

И така, буддхи, висшият ум, това пробуждане се случва в различна степен при отделните хора; проследете го. И може би, ако се огледате наоколо в живота си и в живота в ашрама, вие също можете да го видите, отделните хора имат различни качества. А защо е така?

Човек с духовна мъдрост и учение на нивото, което ние знаем, нека вземем за пример своята опитност с духовните учители в нашия живот, между тях единици са тези, които са напълно пробудени. Тези, които познаваме, тези, с които чувстваме, че се свързваме, тези, за които чувстваме, че са на прав път и по някакъв начин чувстваме, че сме на една вълна с тях, вероятно те имат по-активно буддхи. Те са активирали буддхи до по-голяма степен. И това не е малко постижение. Ако можем да активираме буддхи в този живот, това е индикация за добре прекаран живот. Много си е струвало. И тогава през тази врата на буддхи можем постепенно да навлезем в чистото съзнание. Това поле на съзнанието, тази ваша същност, която определено излъчва светлина – не можем да стигнем до нея, освен ако не минем през тази врата на буддхи.

В процеса на пробуждане на буддхи, развиване на буддхи ние сме в състояние да разберем и усвоим много висши неща в живота, много учения, те идват при нас, те ни се разкриват дори и по време на сън, ученията идват, дори и от природата, те просто идват при нас, когато развитието на буддхи е налично, когато буддхи се активира. Човек може да бъде добър учител, много добър учител и също така вдъхновител, ако буддхи е пробудено. Можем да наричаме този човек също и гуру, в смисъл на учител, добър учител.

Но гуру от по-висша гледна точка, когото наричаме сатгуру, гуру на истината, този гуру се е слял с основната Същност. Установил е себе си в Същността и след това се е върнал. Защо се е върнал? От състрадание, тъй като ние сме изгубени, не можем да намерим пътя без някакво напътствие, изгубени сме в света, във формата, в дейностите и взаимовръзките и работата, и всички светски неща. Изгубени сме в това. Като проява на милосърдие този човек е бил в най-високата точка, чистата същност, слял се е с нея и се е върнал, за да освети умовете ни и да ни помогне да се придвижим към вратата на буддхи.

За много от нас е голямо постижение просто да стигнем до тази врата, да отворим тази врата, и след като веднъж сме го направили, независимо от това колко живота още ще живеем или няма да живеем след това, всеки един ще бъде изпълнен със светлината на буддхи. Никога няма всъщност да се раждаме ,без това да присъства в живота ни. Това никак не е малко. И в това се състои разликата с много добрия учител. Всички вие сте срещали добри учители. По някакъв начин те не изглеждат напълно пробудени, но са много добри. Те наистина знаят много и вие можете да научите много от тях. Когато обучават, тяхната перспектива е от много висока точка, но тя може би не е крайната точка. Понякога ние нямаме късмета в живота да се приближим до някого, който е достигнал крайната точка. Също така е възможно и да се приближим до такъв човек, но да не го разберем, никога да не го разпознаем.

Понякога те не се разкриват. В Индия понякога са се правили на луди. Не са искали внимание. Просто са искали да са в това пространство и никой да не ги закача.

Въпрос 3: Как да разрешаваме конфликтите между вътрешния и външния гуру?

Свами Сатядхарма: Няма такъв конфликт. Има само един гуру, няма един или друг гуру. Гуру от гледната точка, от която ви говоря, е един. Само един, един единствен. На това ниво няма никаква дилема.

Може и да сте чували тази история. Преди много години един учител се разхождал по планинска пътека и спрял, за да си почине. И докато седял, покрай него минал друг учител, който вървял по друг път. „О, много се радвам да Ви видя”, казал той. Те седнали един до друг и прекарали около седем часа, като просто седели заедно, без да си кажат и една дума. „Много се радвам да се разделим вече.” – казали си те и тръгнали по своите пътища. Прекарали прекрасно заедно. Без никакъв конфликт.

Въпросът ми е къде е конфликтът? Къде е? Много и различни конфликти? Конфликтите произлизат от ума, ето откъде; памет, асоциации, идентификация, харесване и нехаресване, успехи и провали, да направя или да не направя нещо, искам го и не го получавам. Ето откъде произлиза конфликтът. Той не е между гуру и гуру.

Източник: http://www.satyananda.net/articles/understanding-the-concept-of-the-guru