Осъзнат живот със Сатянанда Йога

Понякога след напрегнат разговор дълго се връщаме към думите си, защото човекът срещу нас ни е скъп и ни боли, че сме го засегнали. Обещаваме си следващия път да бъдем по-търпеливи, но когато умората и притесненията отново се натрупат, чуваме същата рязкост в гласа си и към съжалението се прибавя разочарование от самите нас.

В Българската йога асоциация подхождаме към тези преживявания с разбиране, като насърчаваме вниманието към онова, което стои зад реакцията ни. Понякога сме пренебрегвали умората си, друг път сме се почувствали неразбрани или сме очаквали близкият сам да усети от какво имаме нужда. Сатянанда йога ни предлага начин постепенно да опознаваме тези преживявания и да свързваме личната практика с по-внимателно отношение към себе си и хората около нас.

Какво представлява Сатянанда Йога?

Сатянанда Йога е цялостна система, развита от Свами Сатянанда Сарасвати и свързана с Бихарската школа по йога, основана от него през 1963 година. Тя съчетава физически упражнения, дихателни и медитативни практики с насоки за поведението и отношенията ни, като запазва духовната цел на традицията: по-дълбоко себепознание и развитие на човешкия потенциал.

В основата на тази йога философия стои разбирането, че умът, чувствата и действията ни се нуждаят от съгласувано развитие. В традицията това се описва чрез образа на главата, сърцето и ръцете, който обхваща начина, по който разбираме света, свързваме се с другите и изразяваме намеренията си.

Когато забележим, че наш близък е претоварен, първо се опитваме да разберем какво преживява, а загрижеността ни може да ни подтикне да попитаме от каква помощ има нужда. Ако поемем част от задълженията му, като се съобразим и с неговото желание, разбирането и съпричастността ни получават израз в конкретно действие.

Как се допълват различните видове йога в системата?

Различните видове йога, разглеждани тук като направления в традицията, работят с отделни страни на човешкия опит. Хатха йога включва работа с тялото и дишането, докато раджа йога насочва към изучаването на ума, съсредоточаването и медитацията. Крия йога също присъства в системата и се усвоява след необходимата подготовка.

Карма йога насочва вниманието към действията и мотивацията ни, бхакти йога развива предаността и обичта, а джнана йога е свързана с познанието и различаването. Тези понятия постепенно се изясняват чрез обучение и личен опит, докато започваме да разпознаваме връзката им със собствените си постъпки и отношения.

ползи от йога

Какво означава осъзнат живот в тази традиция?

Стремежът ни към осъзнат живот включва способността да забелязваме телесните си усещания, мислите и чувствата, както и влиянието им върху поведението ни. Когато усетим раздразнение, си даваме време да разберем какво се е случило и как сме го преживели, преди да решим как да постъпим.

В Сатянанда Йога развиваме позицията на наблюдателя, като проследяваме вътрешните си преживявания, без веднага да се увличаме по всяка възникнала мисъл. Ако например ни хрумне, че някой пренебрегва усилията ни, можем да забележим тази мисъл и да проверим какво действително е казал човекът, преди да приемем предположението си за сигурно.

Подобно внимание изисква доброжелателност, защото понякога ще откриваме у себе си чувства, които ни е трудно да признаем, като завист, обида или силна потребност от одобрение. Когато си позволим да ги разгледаме честно и открито, получаваме възможност да разберем какво е важно за нас и да поемем отговорност за начина, по който го изразяваме.

Как да прилагаме принципите на Сатянанда Йога в ежедневието си?

Можем да започнем от ситуация, която се повтаря и ни оставя с усещането, че отново сме постъпили по начин, за който съжаляваме. Следващите насоки свързват идеи от традицията с познати преживявания, като ни помагат да разгледаме едновременно случилото се, собственото си отношение към него и възможните следващи действия.

Да разпознаваме обичайните си реакции

Когато някой постави под въпрос работата ни, понякога бързаме да се защитим, а друг път замълчаваме и дълго носим обидата в себе си. Ако обърнем внимание на повтарящото се, може да открием, че особено болезнено преживяваме моментите, в които се съмняваме дали усилието ни е забелязано.

Да си представим, че получаваме молба да преработим задача, в която сме вложили много време, и веднага усещаме напрежение в раменете. Преди да отговорим, си даваме възможност да назовем преживяното: разочаровани сме, защото сме се надявали работата да бъде приета и сме очаквали признание.

След това прочитаме съобщението отново, като проверяваме какво конкретно се иска от нас и какво сме добавили като собствено тълкуване. Може да се окаже, че е нужно малко уточнение, а може да имаме основание за несъгласие, което вече сме готови да изразим по-ясно и спокойно.

Да приемаме състоянието си с разбиране и отговорност

Понякога най-тежката част от една грешка е начинът, по който говорим със себе си след нея, особено когато от отделната случка стигнем до извода, че винаги разочароваме другите. Приемането ни насочва да останем при конкретното преживяване и да разгледаме какво ни е затруднило, като запазим уважението към себе си.

Ако сутрин сме отговорили рязко на близък, можем да признаем едновременно, че той е бил засегнат и че ние сме били преуморени или притеснени. Това ни позволява да се извиним за поведението си и да обясним състоянието си, като оставим място и за неговите чувства.

След разговора остава въпросът как да се погрижим за обстоятелствата, които можем да променим, например да ограничим служебните съобщения по време на закуска или да кажем предварително, че ни предстои труден ден. Постепенно разбирането към себе си се свързва с конкретна грижа, която има значение и за отношенията ни.

Да присъстваме в заниманието, което извършваме

Когато мислено сме вече в следващата задача, лесно пропускаме собственото си преживяване в настоящия момент, включително вкуса на храната или думите на човека до нас. Осъзнатото присъствие се упражнява, когато забележим това отдалечаване и внимателно върнем вниманието към заниманието си.

При хранене например оставяме телефона настрана и проследяваме вкуса, движенията и темпото, с което посягаме към следващата хапка. Ако усетим нетърпение да приключим, можем да го забележим с любопитство и да си дадем време да довършим храненето, вместо веднага да последваме импулса да станем.

Планирането също има място в деня ни, а отделеното за него време ни позволява да разгледаме предстоящото с необходимото внимание. Когато мислите отново ни отведат към задачите, се връщаме към започнатото занимание с търпение към себе си, защото самото забелязване на разсейването вече е част от упражнението.

Да влагаме внимание в действията и да разбираме очакванията си

Карма йога разглежда отношението към действието, мотивацията и привързаността ни към неговите резултати, като в традицията тя е духовна дисциплина, развивана чрез обучение и опит. В ежедневието можем да се доближим до тези идеи, като наблюдаваме какво очакваме от другите, когато им даваме време, внимание или помощ.

Съгласяваме се да поемем задача на колега, а по-късно се разочароваме, че той е приел съдействието ни като нещо подразбиращо се. При по-внимателен поглед може да открием искрено желание да помогнем, съчетано с надеждата да бъдем оценени, или притеснение, че отказът би разочаровал човека.

Тези очаквания заслужават честно разглеждане, защото ни показват какво е важно за нас и какво още не сме изразили открито. Следващия път можем да уточним кога имаме възможност да помогнем, да договорим разпределението на работата и да наблюдаваме как преживяваме резултата, включително когато реакцията на другия се различава от очакваната.

Да изслушваме другите и да изразяваме собствените си потребности

В края на деня близък започва да разказва нещо, докато ние приготвяме вечерята и мислено довършваме служебен разговор. Когато ни попита какво мислим, разбираме, че сме пропуснали същественото, а той може да е преживял разсеяността ни като липса на интерес.

В такава ситуация е полезно да признаем какво се случва с нас и да предложим време, в което действително ще можем да слушаме. Ако кажем, че искаме да чуем разказа след като приключим готвенето, и после изпълним обещанието си, даваме място както на собственото си състояние, така и на потребността на близкия от внимание.

Когато разговорът е труден, първо се опитваме да разберем как другият е преживял случилото се, след което споделяме собствената си гледна точка. Ако се нуждаем от пауза, назоваваме я и се уговаряме кога да продължим, така че времето за успокояване да върви заедно с готовност да се върнем към въпроса.

йога практика

Да поддържаме практика, съобразена с живота ни

Когато започваме с желание, понякога си представяме режим, за който в действителния ни ден трудно намираме време, а всеки пропуск ни кара да се съмняваме в постоянството си. По-внимателният поглед към графика, умората и очакванията ни помага да разберем какво прави избрания план трудно изпълним.

Ако вечер се прибираме изтощени, дългото занимание може да се окаже непосилно, независимо колко силно искаме да практикуваме. С помощта на преподавател избираме подходящи техники и продължителност, като се съобразяваме с подготовката си и оставяме място за почивка.

Постепенно се учим да различаваме обичайното отлагане от моментите, в които силите ни действително са изчерпани. За това е нужно честно самонаблюдение, а след пропуск можем да разгледаме причината и да се върнем към практиката с решение, което отговаря на сегашните ни възможности.

Кои практики подкрепят прилагането на тези принципи?

Асаните, телесните положения в йога, ни дават възможност да наблюдаваме движението, усещанията и отношението си към усилието. Ако се разочароваме, че днес дадено положение ни затруднява, можем да забележим очакването си винаги да се справяме еднакво добре и да съобразим изпълнението с настоящите си възможности.

Пранаяма включва конкретни техники за работа с дишането, които се усвояват последователно с подходящо ръководство. При наблюдение на естественото дишане оставяме ритъма му да се развива свободно и проследяваме усещанията си, като даваме време на вниманието да се задържи върху непосредственото преживяване.

В традицията се използват медитативни практики като антар мауна, чието название означава „вътрешна тишина“ и която развива наблюдението на сетивните преживявания и мисловната дейност. Йога нидра е водена практика за релаксация и осъзнаване с определена последователност, а работата с преподавател ни позволява да изясняваме указанията и да споделяме въпросите, които възникват.

Как да превърнем йога в начин на живот постепенно?

Когато разглеждаме йога като начин на живот, свързваме личната практика с малки промени, които имат значение за отношенията и ежедневните ни занимания. Можем например да изберем да изслушваме близките си докрай и да наблюдаваме в кои моменти сме действително на разположение и кога имаме нужда първо да се погрижим за собствената си умора.

Вечер отделяме малко време за случка, която ни е останала в съзнанието, и записваме какво сме почувствали, какво сме си помислили и как сме постъпили. Полезно е да отбелязваме и моментите, в които сме проявили търпение или сме изразили ясно потребността си, за да виждаме по-пълно собствения си опит.

Сред възможните ползи от йога, които проследяваме в личния си опит, са по-ранното разпознаване на напрежението и по-внимателният избор на отговор. Понякога промяната личи в готовността да се извиним по-скоро или да поискаме помощ, а в други дни ще забележим, че познат навик отново ни е затруднил и има нужда от още внимание.

В Българската йога асоциация каним желаещите да опознаят Сатянанда Йога чрез последователно обучение, с време за въпроси и постепенно усвояване на практиките. Със същото търпение можем да се върнем и към следващия разговор у дома, като чуем човека срещу нас и оставим място за собствените си чувства и потребности.

Често задавани въпроси

Началният курс ни дава възможност да усвоим основните практики постепенно, като споделим с преподавателя подготовката си и евентуалните здравословни ограничения. Ако се притесняваме, че ще изостанем от другите, можем да обсъдим и това, за да получим насоки и да започнем с реалистични очаквания към себе си.

По-изпълнимо е да изберем една промяна, която има значение за нас, и да наблюдаваме как се вписва в ежедневието. Когато срещнем затруднение, разглеждаме обстоятелствата и очакванията си, за да преценим дали е нужна по-малка стъпка, друго време или подкрепа от преподавателя.

Когато забележим разсейването, връщаме вниманието към указанията, като оставяме възникналата мисъл да отмине и се отнасяме с търпение към собственото си преживяване. Ако се появи и раздразнение, че отново сме се разсеяли, забелязваме и него, а при повтарящи се затруднения обсъждаме практиката с преподавателя.

Гневът може да се появява и когато практикуваме редовно, а конкретната ситуация заслужава внимание, за да разберем какво ни е засегнало. При самонаблюдението проследяваме чувството и начина, по който го изразяваме, като запазваме отговорността за поведението си и готовността да оправим отношенията, ако сме наранили някого.

Връщаме се към познатите практики според настоящото си състояние, а при продължителна пауза или здравословна промяна търсим индивидуални насоки. Ако изпитваме разочарование от прекъсването, можем да признаем и него, като същевременно разгледаме какъв режим бихме могли да поддържаме с времето и силите, с които разполагаме сега.

Picture of Нина Георгиева

Нина Георгиева

Нина Георгиева се интересува от йога, Индия и индийската култура повече от 35 години. Завършила е индийска филология, а от 1997 г. практикува Сатянанда йога, като е обучавана за преподавател в Европейската академия по Сатянанда йога и редовно участва в семинари в Европа и Индия. В своите публикации тя споделя задълбочени знания за философията и психологията на йога и тяхното практическо приложение в живота на съвременния човек.

Прочетете още