Санатана дхарма - От Glimpses of the Divine III (Божествени проблясъци)

Санатана дхарма

От Glimpses of the Divine III (Божествени проблясъци), свами Ниранджанананда Сарасвати

 

В индийската цивилизация  съществуват две традиции. Древната традиция е позната като санатана дхарма, вечната дхарма* на човечеството. Това е най-древната от всички традиции на света, а също и основа на йогийската традиция. Другата е позната като юга дхарма или дхармата, която принадлежи на определена епоха или време, и след това се преразглежда, преправя и променя. Въз основа на това се раждат различните системи вярвания, които се обособяват като различни мисловни школи на хиндуизма като шиваизъм, шактизъм, вайшнавизъм, будизъм, джайнизъм и т.н. Всички те се считат за различни секти.

 

Ведически начин на живот

В епохата на аватарите на Сатя Юга, в епохата на Рама в Трета Юга, в епохата на Кришна в Двапара Юга и в началото на Кали Юга е съществувала една идея за духовност. Тази идея е била да си добър и добродетелен и да следваш всички дхарми в живота, изпълнявайки всички задължения и морални дългове. Това е бил животът, който хората са живеели, без да се придържат към някаква специфична форма на вярвания.

Този начин на живот се развива в това, което ни е познато като ведически начин на живот в тази част на света. Ведическата култура не прокламира боготворене на Единия, не идентифицира един всемогъщ Бог като главна фигура на човечеството. По-скоро оценява присъствието на живота във всеки аспект на творението. Така, както животът присъства във вашето тяло, по същия начин животът присъства в цветята, в минералите, в природата. Зеленият цвят в листата говори за живота в тях. Вкусът на водата представлява живота в нея. Топлината в огъня e знак за живота в него. Вашата чувствителност показва, че има живот във вас. По този начин древните пророци са изживявали живота във всеки аспект на творението.  За тях нито един аспект на творението не е бил за пренебрегване, нито дори боклукът от метлата, защото е част от природата. Имало е уважение към всичко и всеки наоколо. Имало  e взаимодействие с всичко и с всеки. Всички са работили като едно цяло, за да постигнат  своите житейски стремежи, които са били просветление и мир, пракашатва и шанти. Пракашатва, просветленост, е сатвичната природа, а шанти е покой сред шума на заобикалящия ни свят. Това са били двете неща, към които се е стремяла човешката цивилизация в зората си.

Всички усилия, които са се правили, са били насочени към подобряване начина на живот посредством култивиране на доброто, красивото, благоприятното и приятното и заличаването на злото, ограничаващото и разрушителното. Така са живели хората в миналото. Тази култура е била духовна, а не материална. Човекът е имал осъзнаване за собствените си стремежи в живота. Имало е осъзнаване, че “Аз имам нужда да открия своя вътрешен мир и сияйност“, и всеки е работил в тази посока. Така, както днес хората работят за придобиването на финансови и други ресурси, за да оцелеят, така в онези времена хората са работили, за да разкрият чистотата и покоя в живота си. Това е санатана дхарма, вечната дхарма, която хората в тази част на света са следвали.

 

Йога като част от Санатана дхарма

Ако някой ви каже, че йога е част от хинду религията, моля, отговорете му, „Съжалявам, господине, грешите. Малко сте се отдалечили от фактите, йога не е част от хиндуизма. Йога е част от санатана дхарма.“ Санатана дхарма позволява разкриването на човешките способности, развитието и изразяването на човешките качества, което е също и основата на йога.

Свами Шивананда също е казвал, че йога е интегрирането на способностите на главата, сърцето и ръцете. Всичко, което се случва след това, е бонус. Ако ви се отдава да медитирате, това е бонус. Ако съумявате  да оставате в тишина и покой, това е бонус. Ако развиете креативността си, това е бонус. Това, което е необходимо да развиете, са способностите на главата, сърцето и ръцете.

Слепецът може да копнее да види слънцето, но това е само копнеж. Подобно на това, вие търсите себереализация, но това е само ваше желание. Не е ваша нужда. Нуждата на слепеца е да придобие зрение, а не да види слънцето. Веднъж прогледнал, слепецът може да види цялото творение, не само слънцето. По същия начин, вашата нужда не е себереализация. Това е само амбиция, идея, мисъл. Вашата нужда е да подобрите живота, който  живеете за седемдесет или осемдесет години тук, на Земята. Това подобрение може да се реализира чрез развиването на способностите на интелекта, емоциите и действията. Когато те станат положителни и благочестиви, тогава вие ще живеете санатана дхарма.

С позитивността във вашия живот ръка за ръка върви и духовността, систематично и прогресивно. Това е санатана културата, която говори за свързването на вътрешната доброта с добротата наоколо. Тази култура е била живяна от ришите и йогите в древни времена. Те са вдъхновили духовната традиция с цел отново да се изпита, възроди и реализира санатана културата в нашия живот. Можете да принадлежите към която и да е религиозна общност и въпреки това да изпитате пробуждането на сантана дхарма в себе си, тъй като това е качествен и трансформиращ процес, посредством който ще разкриете вашите силни страни и способности, които са креативни и вдъхновяващи.

 

Работа в посока двойно пречистване

Това, което е най-важно за духовните усилия, е постигането на чистота. Тази чистота е двупосочна: външна и вътрешна. Ведическата и йогийската традиция говорят за два вида  чистота, бахя и антар. Външната чистота е свързана с тялото, околната среда, дома. Вътрешната чистота се отнася до мислите, емоциите и психиката. Има външно пречистване, свързано с тялото, постигането на баланс между трите доши: вата, пита и кафа, вятър, жлъчка и слуз. Когато и трите са в дисбаланс, тялото се разболява; лекотата на тялото е нарушена.

Следва пречистване на средата, където пребиваваме, мястото, в което живеем, трябва да е чисто, добре проветрено и хигиенично.  Виждате това в ашрама. Чисто е, тъй като следваме йога ниямата, йогийската дисциплина, шауча. Пречистването на тялото и на средата е от особена важност и представлява първата фаза на пречистване.

Втората фаза на пречистване е вътрешна. Това се отнася до премахване на маските, поставени върху ума и духа, познати като викарас.

 

Установяване на дхарма

Според митологията Нараяна слиза на Земята от време на време, за да създава дхарма. Тази дхарма не е моралност, етика, ритуал или вяра в Бог. Дхарма е постигането на чистота и премахването на викара. За тази цел е необходимо Бог да се явява като аватар от време на време. Целта на установяването на дхарма е да се премахнат изкривяванията, които съществуват в личността, в обществото, в заобикалящата ни среда. Изкривяванията, викарас, на всички нива  се премахват, когато се практикува дхарма. Викарас в мисълта създава негативно мислене, викарас в поведението създава негативно действие и поведение, което наранява другите.

Нараяна или Вишну идва, за да премахне тези викарас от обществото, от живота на индивидуално, социално, национално и  глобално ниво. Това е целта на аватара. Целта на аватара не е да идва и да унищожава хората. Целта на аватара е да премахне викарас, които са се формирали в умовете на хората, в намеренията, в дхарма и няя, правилното и справедливото. Когато тези викарас бъдат премахнати,  отново се установява дхарма. Затова елиминирането на викарас е известно като премахване на лошите  тенденции. С отстраняването на негативните тенденции благоденствието се завръща в обществото. Хората се чувстват щастливи и следват пътя на естествената справедливост. Санатана дхарма е пътят за откриване на естествената дхарма и естествената няя, които издигат индивида във всички измерения.

*дхарма – правилен начин на живеене

 

-11 Септември 2015, Падука Даршан, Мунгир

© YOGA , October 2018, Bihar School of Yoga

Подобни