Класическа йога или Сатянанда йога
Напрежението и компютърът на ума
Йога Нидра
Пречистването в йога. Шаткарми
Йога и хранене
Йога по време на бременността и раждането
Мантрите. Махамритюнджая мантра
Принципите на дълголетието
Прана и пранаяма
Яма и нияма (Част 1)
Ями и ниями (част 2)
Паванмуктасана
Опознай асаната: Тиряка тадасана
Опознай асаната: Ека пада пранамасана (молитвена поза на един крак)
Опознай асаната: Шашанкасана
Опознайте асаната: Випарита карани асана
Опознайте асаната: Макарасана (поза Крокодил)
Опознай асаната: Кати чакрасана
Опознай асаната: Тадасана
Опознай асаната: Упражнения за очите
Oсемнадесетте качества, Част 1 - Спокойствие, редовност, липса на суета
Осемнадесетте качества Част 2 - Искреност, простота, правдивост
Осемнадесетте качества Част 3: Уравновесеност, устойчивост, недразнимост
Oсемнадесетте качества Част 4: Адаптивност, Смиреност, Издръжливост
Осемнадесетте качества Част 5: Почтеност, благородство, великодушие
Осемнадесетте качества Част 6: Благотворителност, щедрост, чистота
Световен ден на йога
Мостът на мислите
Доволство - Свами Ниранджананда Сарасвати
Йога като начин на живот - Свами Сатянанда Сарасвати
Размисли върху Гуру бхакти - Свами Шивананда Сарасвати
Към по-висше осъзнаване -Свами Сатясангананда Сарасвати
Превърни се в йогин - Свами Ниранджанананда Сарасвати
Пратяхара - Свами Ниранджанананда Сарасвати
Как да развиваме добродетели - Свами Шивананда Сарасвати
Два основополагащи камъка - Свами Шивананда Сарасвати
Атмабхава - Свами Сатянанда Сарасвати
      Случвало се е хора да задават въпроса: „Защо да практикувам Сатянанда йога? Аз искам да практикувам класическа йога.“ Този въпрос е породен от неразбиране на понятието Сатянанда йога. Сатянанда йога е класическа йога, подхождаща интегрално и развиваща всички аспекти на човека. Друга характерна черта на тази система е, че в началото започва с подготовка, за да могат след това практикуващите да извлекат максимална полза от по-напредналите техники.  Но защо тогава казваме „Сатянанда йога“, а не просто „класическа йога“?
      Думата „йога“ означава „единство, сливане, обединение“–сливанена индивидуалното и кос­мическото, хармония между тяло, ум и дух. Това е целта. Думата „йога“ също се използва и за да обоз­начи практическия път за достигане на тази цел. С други думи тази дума показва целта и пътя към нея.
      Йога е възникнала в древността, хиляди години преди новата ера. С течение на времето тя се е променяла и обогатявала. Затова не е учудващо, че при нас тя достига по много различни начини.
      В древността тя е описана в няколко текста, които са написани на санскрит. За разлика от съвременните ръководства те са много кратки. Например асаните (физическите пози) са описани в „Хатха йога прадипика“ (от 15-и век) с по едно-две изречения за всяка от тях. А в по-древните „Йога сутри“ авторът, риши Патанджали, е още по-лаконичен. Дал е само определение на думата „асана“. Тогава не се е разчитало на писаното слово, а на прекия контакт между учителя и ученика, при който учителят разяс­нява, а ученикът може да иска пояснения. Според потребностите на различните хора истината в писа­ни­ята им е била разкривана по различен начин, който да бъде достъпен и подходящ за конкретния човек.
      Тъй като йога подобрява състоянието на различни аспекти на човек (работи върху тялото, върху ума и върху емоциите) съществуват различни видове йога, които имат конкретни практики за въздействие. Хатха йога влияе върху тялото и енергиите, раджа йога върху ума и психиката, кундалини йога и крия йога върху енергийните центрове и канали, бхакти йога върху емоциите и т.н.
      Така до нас йога е достигнала по различни начини. Някои утвърдени школи наблягат на физическия аспект, други на влиянието върху ума, трети са по-духовни, четвърти са за хора, които са със силни емоции, а има и такива, които обединяват всички тези аспекти в интегрална йога. Макар целта да е една, пътищата до нея са много. По тази причина въпреки че повечето школи преподават йога, както е описана в класическите източници, методиките се различават една от друга.
      Може би за много хора това звучи странно. Как така едно нещо се разбира и преподава по различен начин. Може би за това допринася факта, че много хора схващат йога като спорт. При спорта всичко е ясно – има си точни правила, приети от международни комитети, и всички навсъкъде по света се съобразяват с тях. А ако възникне някаква разновидностна даден спорт, например плажен волейбол или минифутбол, то е нещо съвсем различно и си носи друго име.
      При йога не е така. Различни школи – например Шивананда йога, Сатянанда йога, Айенгар йога и много други – преподават класическа йога, но с наблягане на един или друг неин аспект. Това са утвърдени школи, създадени от именити учители и доказани от времето.Те преподават автентична, класическа  йога, но по различни начини, с различен подход. Тези (а и не само тези) са системи, на които може да се разчита. В наше време по света са възникнали хиляди школи, но утвърдените школи са с доказани качества.
      А не може ли просто да има йога или класическа йога и да не се упоменават никакви имена? Може, разбира се, и при много курсове по йога е точно така. Но за по-добро разбиране на ситуацията нека вземем за пример музиката. Ако някой поиска да отидете заедно на концерт, може да ви каже „Купи, моля те, билети за концерт с хубава музика.“ Вие как бихте отвърнали? Не бихте ли го запитали каква музика му се слуша?  Дали предпочита класическа музика, народна музика, реге, хип-хоп, рап, метал, фолк, етно? По-традиционни неща или новаторски? Може да е в настроение за по-бавни изпълнения или за по-динамични звуци. Това трябва да ви е известно, за да може да купите билети за музиката, която ще го удовлетвори. Същото е валидно и за йога – човек трябва да е наясно какво иска да постигне и тогава да избере на какъв тип йога да отиде.
      Какво е характерно за Сатянанда йога? Практиките на йога са представени по този начин на света от известния по цял свят свами Сатянанда Сарасвати (1923-2009), известен също и като парамахамса Сатянанда, ученик на свами Шивананда Сарасвати (1887-1963). Свами Сатянанда е бил инструктиран от своя учител, който не е напускал пределите на индийския субконтинент, да направи йога достояние на целия свят. Свами Сатянанда вижда, че йога може да даде много на човечеството и може да му помогне да се справи с голяма част от проблемите, пред които то е изправено. Но същевременно той е много начетен и ориентиран към постиженията на съвременната наука и разбира, че за да може съвременният човек да се обърне към йога, тя трябва да му бъде представена по подходящ начин и да е ориентирана към неговите потребности.
      Той вижда, че съвременният човек не е като предшествениците си – много по-трудно може да концентрира вниманието си и тялото му е доста по-сковано дори и на по-млади години. Затова за да има по-голяма полза от практиките, те трябва да бъдат давани със съответната подготовка.
      Докато свами Сатянанда е бил активен (до края на 80-те години), този подход се е наричал класическа йога или интегрална йога. Но тъй като има и други видове йога, които носят същото име (напр. интегралната йога на Шри Ауробиндо), трябвало е да се внесе повече яснота. Затова на Запад школите в йога носят името на своя основател, а в Индия – на мястото откъдето произлизат. По тази причина в Индия тази школа е известна като Бихар йога, а на Запад – като Сатянанда йога.
      За нея е характерно, че разглежда човека като една цялост от тяло, ум, емоции, психика и дух. Има прак­тики за всеки от тези аспекти, така че човек да се развива интегрално, а не само тялото или само ума. Съдейства се за развитието, интеграцията и уравновесяването на „главата, сърцето и ръцете“, имайки предвид ума, емоциите и физическите дейности и поведение.
      Някой например може да каже, че емоциите или ума не го интересуват, а иска да обърне внимание само върху тялото. Но не бива да се забравя, че всичко в нас е много тясно взаимосвързано и отделните аспекти оказват влияние един върху друг.  За да повлияем благотворно върху тялото си, не бива да пренебрегваме въздействието на ума и емоциите върху него. Вече е всеизвестно, че повечето заболя­ва­ния имат психо­соматичен произход, т.е. причината е в психиката и натрупаното там напрежение.
      Винаги, във всеки момент от живота ни всички тези аспекти са заедно. Дори и умът да е заспал, протичащите в подсъзнанието процеси оказват въздействие върху тялото. Дори и при пълна неподвижност и отпуснатост на тялото, ако в него има болка, това влияе върху ума. Не можем да разглеждаме отделно тези аспекти.
      Затова когато практикуваме йога, ни казват да насочваме вниманието си към опреде­лена част от тялото си или към съответния процес. В противен случай, ако само се движим механично или задържаме някоя поза, но с вниманието си другаде, ние губим голяма част от ползата, която бихме извлекли, ако сме по-осъзнати. А и спорен е въпросът доколко нео­съз­натите движения и задържания на пози на тялото могат да се нарекат йога или са просто стречинг или гимнастика. Те също безспорно са полезни, но с по-ограничено въздействие.
Сатянанда йога се характеризира с огромно многообразие от техники – физически, дихателни, медитативни, пречистващи.
      По отношение на хатха йога – работата с тялото – в Сатянанда йога има стотици асани и много­брой­ни техники от пранаями. Всяка от тях влияе върху определени части от тялото и върху енергийните цент­рове по специфичен начин. Всеки човек според своите лични характерни особености (възраст, гъвкавост, здравословно състояние, цели на практиката и време, с което разполага) може да практикува определен комплекс от тези практики. Те са систематизирани по брилянтен начин в превърналата се в класика книга на свами Сатянанда Асана, пранаяма, мудра, бандха, преведена и на български език.
      Едни от бисерите в тази система по отношение на работата с тялото са достъпните за всеки серии паван­муктасана, които могат да служат и като подготовка за по-напреднали техники, и като практики, от които по-напредналите в йога могат да извлекат голяма полза и да задълбочат своята садхана (лична практика).
      По отношение на медитативните практики свами Сатянанда е допринесъл изключително много. Той е адаптирал за съвременния човек голям брой древни техники за медитация, които да водят практикуващия по пътя на самопознанието. Има техники и за начинаещите в йога, и за по-напреднали практикуващи. Те са дадени съвсем систематично с определени етапи, което позволява да се практикува и напредва с течение на времето.
      В създадения от свами Сатянанда ашрам в гр. Мунгер в щата Бихар през 1994 г. бе основан първия в света университет по йога – Бихар Йога Бхарати – Висш институт за задълбочено изучаване на науката йога. Той предоставя възможност на хората от целия свят да работят заедно и да докажат научно въздействието на йога. По този начин тази древна система се интегрира изключително пълноценно в съвременното общество.
      Когато човек избира къде да отиде да практикува йога, трябва да бъде наясно със себе си и с това какво иска да постигне чрез йога. Дали желае да успокои стреса, да раздвижи скованото тяло, да подобри дишането си и т.н. Това ще го насочи и към коя школа в йога да се ориентира.
      При избора си на конкретен курс по йога човек трябва да провери какви са квалификациите на водещия курса, къде и колко време е учил да преподава йога. Не просто да практикува йога. Практикуването също е от изключително голямо значение, но не е достатъчно. Все едно да отидете при стоматолог, който ви информира, че няма завършен курс за зъболечение, но е ходил на зъболекар много пъти и знае всичко в тази област. Бихте ли му имали доверие да лекува вашите зъби? А при Сатянанда йога характерно е, че много се държи на качеството на обучението и по тази причина преподавателите са много щателно подготвени в една задълбочена система от знания за йога в нейната пълнота.  
      В огромното богатство от практики в тази система (асани, видове пранаяма, шаткарми, форми на релаксация и техники за медитация) всеки човек може да намери подходящите за себе си – според това какво е неговото състояние в момента, какво желае да постигне и колко време може да отделя всекидневно за постигане на своите цели. Това не бива да се забравя. Само със знания нищо не се постига. Трябва тези знания да се приложат на практика, за да дадат резултат. И (казано на съвременен език) от това колко от себе си човек инвестира, зависи и колко ще получи. Да не забравяме – когато практикуваме йога, правим това не за йога, а за себе си и за хората около нас. Те също ще усетят ползата, която ние ще извлечем.
      Йога е пред нас и ни предоставя практиките. От нас зависи какво и колко ще получим. Дайте шанс на йога да работи за вас!

 НАПРЕЖЕНИЕТО И КОМПЮТЪРЪТ НА УМА

 
  
Механизмът на напрежението

 
     Основната причина за мисловното и физическото напрежение е неправилното мислене по отношение на другите хора и околната среда. Нашият начин на мислене не е в хармония с това, което ни заобикаля. Това предизвиква конфликт на интересите между нас и другите хора. Ние непрекъснато се борим със средата, вместо да следваме живота. 

    Когато са в конфликт с околната среда, хората чувстват дисхармония със света. Много малка е вероятносттаотделен индивид да може да промени външната среда. Затова, за да се стигне до хармония, е по-добре да се промени вътрешната среда или, по-точно казано, да се промени отношението ни към живота и към останалите хора. Когато човек живее в хармония с околната среда и не се отделя повече от нея, тогава напрежението в него ще изчезне и той ще стане ведър и спокоен. 
 
Умът ни като компютър
 
     Във Вашата глава се намира най-невероятния компютър, който може да съществува. Този сложен биокомпютър се състои от 10-13 милиарда мозъчни клетки, известни като неврони, и от неизброимо количество взаимовръзки между тези клетки. Работата на този компютър се състои в получаване, складиране, сравняване, анализиране и насочване на всички данни, които получаваме от тялото и околната му среда чрез сетивата - очи, уши, нос, кожа и т.н.
      
    Мозъкът притежава памет за минали преживявания - за всеки и за всичко, до което сме се докосвали до ден днешен. Тези опитности определят как действаме при различните ситуации в живота. Във всеки един момент информация от външната и вътрешната ни среда се изпраща чрез нервните импулси в мозъка. Една специфична част от мозъка, наречена “лимбична система”, сравнява входящата инфоpмация с предишните ни опитности, складирани в паметта на мозъчната кора. В светлината на тези именно спомени ние реагираме по един фиксиран, програмиран начин. С други думи, реакциите на ума и тялото ни към различните ситуации в живота се определят от нашите заучени мисловни условности. Ако ситуациите, с които се срещаме, не влизат в противоречие с предишните ни опитности, тогава ние не страдаме от мисловни и емоционални напрежения. И обратно, ако се появи противоречие, възниква напрежение, което ни готви да реагираме при извънредни (екстремни) ситуации. По-голямата част от нас обаче сме така ограничени от условности, че реагираме на почти всички жизнени ситуации, като че ли те са заплаха за съществyванието ни. Ние непрекъснато чувстваме омраза, страх, гняв и т.н. - съществуваме в състояние на постоянно физическо и мисловно напрежение.
      
Напрежението - резултат от мисловно програмиране
 
     Проблемът на човека е в това, че външният свят много рядко съвпада с шаблона на повечето от мисловните му условности. В резултат на това лимбичната система непрекъснато създава мисловни и емоционални стресови реакции. Така ние ставаме неспособни да се отпуснем и напрежението става за нас ежедневие. Но грешката не е в мозъка. Тесните граници на мисловната програма, заложена в него, е причината за проблема. Нашето поведение в живота зависи от ума ни и едно неподходящо, нереално или несъвместимо мисловно състояние води до непрестанен мисловен конфликт с околната среда и като резултат до нещастие и стрес. Една широка мисловна програма води до хармонично взаимодействие с околната среда и с другите хора, което от своя страна носи щастие и спокойствие. Животът ни може да бъде или проява на радост, или израз на недоволство - всичко зависи от съдържанието на ума ни. В такъв случай напълно ли сме зависими от благоволението на нашия ум? Да, за съжаление така е, но в същото време имаме и възможност да изхвърлим тази част от съдържанието на ума, предизвикваща толкова много пакости в живота ни. Ние можем да променим мисловната си програма, като отстраним всички нежелани и ненужни неща. Необходимо е само желание от наша страна, за да пренасочим живота си по нова пътека и да превърнем това желание в лично усилие. Един от методите е чрез изследване на ума, чрез запознаване с вътрешното му съдържание и изхвърляне на ненужното от него. Но преди да можем ефективно да извършим това, трябва да постигнем една определена степен на релаксация в своя живот, за да сме в състояние да насочим съзнанието си навътре. Методът за постигане на това е чрез съзнателнoусилие да се променят съществуващите програми.
  
Кодове за мисловно препрограмиране
 
     Препрограмирането определено е възможно или поне до известна степен. Разбира се, по този начин никога не бихме могли да преодолеем дълбоко вкоренените мисловни модели. Те могат да бъдат отстранени или поне неутрализирани само чрез задълбочено изследване на ума с помощта на медитативни техники. Но самият процес на едно съзнателно развито поведение в живота е една положителна стъпка към изчистване и успокояване на целия ум и начало на щастлив живот. Изборът е наш: можем или да направим стъпка към превръщане на света в истински рай на земята, или да си останем такива, каквито сме.
  
  Тези кодове не са морални. Те се предложения, чрез които можете да започнете съзнателно да изменяте отношението си към различните
ситуации в живота. Те не са предназначени да променят начина ви на живот и ние не ви съветваме през цялото време да се насилвате да ги прилагате. Само си ги припомняйте през деня и присъствието им ще ви помогне незабелязано чрез вашите подсъзнателни “центрове на поведението”.
      
Код 1
     
   Направете усилие напълно да приемете другите хора. Опитайте се да ги видите не просто като обекти, които трябва да бъдат използвани, за да задоволяват собствените ви желания. Опитайте се да приемете другите хора също като действащи в зависимост от мисловните им условности. Това, което виждате в тях, е само външно проявление на менталната им програма. Такате не се различават от самите вас, само тяхната програма може би е по-различна. Сега вие осъзнавате вашата зависимост от мисловната ви обусловеност, а те може би още не я осъзнават. Ако вие можете вече да приемате другите, те на свой ред ще започнат да приемат вас.
 
Код 2
     
   Приемете себе си. Знайте, че действията ви са резултат от менталната ви структура. Затова не се безпокойте за недостатъците и проблемите си.
Приемете ограниченията си, но в същото време чувствайте необходимостта от прочистване на ума от неговите конфликти. Именно неспособността ни да се приемем такива, каквито сме, е причината за толкова много мъки в живота ни.
 
Код 3
 
     Наблюдавайте обичайните си реакции към хората около вас и околната ви среда. Вижте как привързаността ви към външното води до толкова много неудовлетвореност. Опитайте се да намалите нуждата си да търсите щастие във външните неща. Това не означава, че не трябва да следвате външните си влечения - това би довело до потискане, което причинява повече вреда, отколкото добро. Това означава, че вие трябва да продължавате да водите досегашния си живот, но ако не успеете да постигнете това, което желаете, приемете го спокойно, с чувство на непривързаност.
 
Код 4
 
     Разкрийте най-големите си нужди, привързаности, желания и т.н. При това, бъдете възможно най-критични. Един подходящ начин да откриете привързаностите си е да проследите причината за моментния си гняв или нещастие до източника му и там ще откриете емоционалното и менталното отношение, причинило безпокойството. Отбележете си как реагирате на хората, които категорично не харесвате или просто не ви допадат. Именно тези хора ще ви помогнат да разпознаете и евентуално да отстраните емоционалните си проблеми. Гледайте на целия свят и на всеки човек в него като на свой учител.
 
Код 5
 
     Опитайте се да живеете в настоящето. Не живейте в миналото, безпокоейки се за неща, които вече са се случили, или съживявайки приятните изживявания. Не изпреварвайте бъдещето. Можете да правите планове, но гледайте на планирането като на част от настоящето, а не като на момент от бъдещето. Опитайте се да изживявате всеки момент, всеки настоящ момент, възможно най-пълно, като насочвате вниманието си към настоящето. Така ще започнете да живеете пълноценно. Каквото и да правите - къпете се или се храните, метете пода или печелите пари, - но се опитайте да не мислите за това кога ще приключи конкретното действие. Наслаждавайте се на всяко свое действие в момента на извършването му. Опитайте се да се радвате на факта, че съществувате и че всяко ваше действие е израз на съществуването ви.
  
Код 6
 
     Не се идентифицирайте напълно с действията си, с тялото, с ума си. Въпреки че се стремите да промените ума си, той е само една част от вас. Той не е вашето съзнание - свидетелят, който вижда всички събития, случващи се в живота ви. Повечето от нас се идентифицират напълно с ума и с тялото си. Ние пренебрегваме съзнанието, криещо се зад всичко, което правим. Пречиствайки ума и тялото си, ще видим и ще се идентифицираме с това съзнание, което се намира в основата на всичко.
 
Код 7
 
     Опитайте се да бъдете по-открити към хората. Изразявайте истинските си чувства колкото е възможно повече. Когато се опитваме да бъдем това, което не сме; когато се мъчим да впечатлим хората; когато прикриваме от другите истинските си чувства, тогава ние веднага изпитваме напрежение и отчуждение. Това засилва усещането ни за “Аз срещу света”. Запомнете, че дори и най-нечувствителният човек може да разбере до известна степен дали се опитвате да скриете нещо, или изпитвате тайно вина, защото самият той може да крие нещо или да изпитва същия тип вина.
 
 Код 8
 
     Помнете, че всеки има потенциалната възможност да достигне по-висши нива на съзнание. Настоящото поведение на човека към околната му среда или към вас е причинено от мисловната му програма. Настоящият му начин на живот е временен и ще се промени и хармонизира тогава, когато започне да разбира себе си и своя ум. Всички ние имаме неосъзнати потенциални възможности, които само чакат да бъдат разкрити. 
     Опитайте се да видите тези възможности във всички хора, колкото и да ви е трудно това.
  
Код 9
 
     Не отбягвайте трудните ситуации. Обикновено така устройваме живота си, че колкото се може по-малко да влизаме в контакт с хората, които не харесваме. Опитваме се да се свързваме с хора и ситуации, които са в унисон с емоционалното ни програмиране. Така ние продължаваме да живеем по начин, който засилва и задоволява нашите предубеждения. Гледайте на трудните ситуации и на неприятелите си като на най-големите учители. Именно те могатнай-ясно да ви покажат начините, по които действа мисловната ви програма. Нашите врагове са тези, които извикват на повърхността емоционалните ни конфликти и предразсъдъци. Много малко от нас наистина осъзнават програмирането и условностите си. Само тогава, когато разпознаем емоционалните си конфликти и предразсъдъци, записани в мисловната ни програма, ще можем да започнем да се справяме с тях.
 
 Код 10
 
     Опитайте се да погледнете на нещата от позицията на другия. Вместо само да реагирате по начина, по който сте били програмирани, опитайте се да видите и гледната точка на другите хора. Например ако някой остави вратата отворена, вие може да се ядосате. Вместо да се ядосвате, се запитайте защо той я е оставил така. Може би е бързал. А може би е мислил за съвсем различно нещо. А може би да оставя вратите отворени е част от мисловното му програмиране; може да е израснал в къща, която не е имала врати. А да се ядосвате, когато някой оставя вратата отворена, е част от вашето програмиране. Не забравяйте, че реакциитеви са напълно автоматични. Опитайте се да промените собственото си отношение така, че отворените врати да не ви причиняват емоционални безпокойства. Прилагайте това и в другите ситуации в живота си.
 
(със съкращения от книгата на Парамахамса Сатянанда “Крия Йога”)
Подбрал: Санат Кумар
 
ЙОГА НИДРА
психически сън за физическо и умствено обновяване
 
Свами Хридаянанда Сарасвати
 
(Бр.12/1979 г., сп. YOGA, Bihar School of Yoga, Monghyr, INDIA)
 
            Няма никакво съмнение, че тялото и умът са тясно свързани. За да го разберете правилно, си спомнете някой ваш познат, който е изпълнен с безпокойство, който през повечето време е потиснат и нещастен, и вижте как това състояние на ума намира ясно отражение в неговото (или нейното) изражение на лицето и в езика на тялото. Ще забележите как състоянието на ума в най-голяма степен определя чертите на лицето и  маската на израза, чрез който взаимодействаме със заобикалящата ни среда.
            Нека да разгледаме един човек, който непрекъснато е депресиран и нещастен. Мускулите на лицето му възприемат същото изражение с отпуснатите надолу устни и втренчения поглед, а движенията на тялото му стават бавни, монотонни и безжизнени. А сега да разгледаме човек, който постоянно е разтревожен и раздразнен. Колко ясно това състояние на умствено напрежение се отразява в постоянно навъсеното чело, напрегнатата превзетост на речта му и бронята от мускули. Изследователите в областта на медицината и съвременните лекари с готовност признават, че над 80 процента от заболяванията, засягащи хората и довеждащи до страдание, деградация и преждевременна смърт, са психосоматични по природа. Те произлизат от ума под формата на изпълнени с напрежение мисловни схеми, които се превръщат в навици на индивида – страхове, чувство за неудовлетвореност, депресия и т.н. Изследванията са показали, че е само въпрос на време различните системи и органи на тялото да започнат да реагират на умствените ни състояния, започвайки (с постепенно нарастваща острота) да функционират неправилно дотогава, докато с цялата си мощ не се проявят осакатяващите симптоми на някое от основните дегенеративни заболявания.
            Докато изследователите (като цяло) приемат, че тежки заболявания като рак, болести на сърцето, артрити и високо кръвно налягане притежават или психосоматични корени, или голям брой психосоматични компоненти в генезиса си, те не са в състояние да предложат ясни и ефективни методи за освобождаване от стреса. Днес по целия свят на огромен брой хора се предписват успокоителни и приспивателни лекарства, без те да могат да предложат наистина удовлетворяващи и трайни средства за справяне с вътрешнопсихичното и умственото напрежение.            
            Древната практика йога нидра е една проста и извънредно ефективна алтернатива на успокоителните, даваща възможност на подложените на стрес индивиди да постигнат дълбока релаксация на тялото и ума, прекъсвайки омагьосания кръг, при който стресът се натрупва, тревогите сами се увеличават, а напрежението от ден на ден все повече нараства. Йога нидра е практика, която може да бъде широко прилагана в съвременния свят за подобряване качеството на съществуването и увеличаване на щастието в човешкия живот. Думата “йога” означава “вътрешно единение” и това е процесът, водещ до това състояние. “Нидра” означава сън. Йога нидра е проста и въпреки това дълбока техника на йогийски сън, за която е открито, че е от полза в следните сфери:
1. Предизвиква състояние на дълбока и дълготрайна релаксираност на цялото тяло, ума и личността.
2. Довежда до състояние на медитация.
3. Премахва дълбоко вкоренени психологически проблеми, комплекси, неврози, задръжки и т.н.
4. Спомага за преодоляване на голям брой психосоматични заболявания като например високо кръвно налягане.
5. Действа като нехимическо успокоително средство, което бързо премахва безсънието и предизвиква дълбок сън.
6. Обновява и подмладява човешкия организъм цялостно и на всички нива – психично, пранично (енергийно) и умствено.
7. Активизира потенциала на ума и пробужда дарбата на интуицията.
8. Засилва паметта и обучителните способности на студентите. Довежда до изключително усъвършенстване на възприемането и запаметяването на информация от външни източници, както и на вътрешното познание в собствения ум на човека.
 
Етапи на йога нидра
 
            Йога нидра е специфична практика, която води до едно по-дълбоко и по-релаксирано състояние на съществуване. Механизмите на практиката са лесни за разбиране и формулиране, но различните хора ги изживяват по различен начин. Съществуват три основни етапа на йога нидра, които постепенно очистват ума от тягостното напрежение, довеждат до физическо и нервно успокояване и водят до състояние на медитация и осъзнаване на вътрешното познание.
            Дълбокият и освежаващ сън е първият етап, той се постига от тези, които са изтощени и постоянно угрижени. Много хора за  нищо друго не посещават курсовете по йога нидра, освен да се потопят в забвението на съня.
            Психическият сън е следващия етап, постиган от тези, които няколко години са практикували йога. Това е етапът на осъзнато сънуване (по средата между сън и будно състояние), при който човек успява да се вгледа в подсъзнанието си  и да се изправи лице в лице с множество дъбоко заседнали проблеми, потиснатости, страхове и т.н. При този етап умът постепенно се пречиства и шлифова.
            Космическият сън е най-висшият етап на йога нидра, при който човек балансира по острието на бръснача между интроверсията и екстроверсията. Това блажено мистично състояние съответства на събуждането на Кундалини – пътя на Сушумна, водещ до свръхсъзнанието. През цялата история на човечеството това състояние е било описвано от множество светци, бхакти и мъдреци. В ръкописа си “Йогатаравали” Шанкарачаря пише: “Когато санкалпа (желанията) и викалпа (фантазиите) са изкоренени, тогава човек вече не е под влияние на карма. Когато санкалпа и викалпа са премахнати чрез постоянни йога практики, тогава изгрява вечно блаженото състояние на йога нидра.” За да бъде разбрано това състояние, то трябва да бъде преживяно.
 
Пластовете на ума
 
            Йога нидра е метод за изучаване на различните пластове на ума. Според някои школи на съвременната психология съществуват три измерения на ума – съзнавано, подсъзнавано и несъзнавано. В терминологията на йога те са познати като Джаграт, Суапна и Сушупти и се описват както следва:
  • Джаграт е съзнателният ум, състоянието на будност, повърхностното мислене и възприемане на външния свят. Съответства на стхула – грубото измерение.
  • Суапна е подсъзнателният ум, състоянието на сънуване, индивидуалната памет и ум. Съответства на сукшма – финото измерение.
  • Сушупти е несъзнателният ум, дълбокият осъзнат сън, цялостната памет. Съответства на карана – каузалното измерение.
Всъщност йога нидра започва от състоянието на Суапна, което е изследване на подсъзнателния ум. Чрез усъвършенстване на този етап възприятията стават достатъчно дълбоки, за да се свържат с несъзнателния ум и да го изследват. Великите йоги отиват дори още по-далеч – те се издигат над ума и навлизат в състояние на свръхсъзнание. В термините на йога това състояние е наречено Турия – четвъртият аспект на съществуването. Това е най-висшето състояние на йога нидра, до което малцина достигат. В “Йогатаравали” се казва: “Отвъд тези три състояния (Джаграт, Суапна и Сушупти) съществува Турия. Това е състояние, което е спонтанно преживявано от йоги. Това е истинската йога нидра под формата на просветлено съзнание. Тази йога нидра не е част от Пракрити (природата), а е проявената форма на Пуруша (съзнанието).”
Целта на йога нидра е постепенно да изследваме различните пластове на ума и да се издигнем над тях.
 
Няса
 
Думата “няса” означава “да поставя”. Няса е оригиналната практика на йога нидра, открита в древните тантристки текстове. Това е практика, при която специфични мантри се поставят и усещат в различни части на тялото. Това е традиционната форма на йога нидра, използвана от йогите през вековете, която все още се практикува от много индуси. Съществуват множество специфични и ритуални форми на няса като например наставленията в “Арунеи Упанишад” (пети стих) към всички странстващи саняси постоянно да практикуват няса, като повтарят мантрата Ом и мислено я поставят в различни части на тялото. Някои други форми на няса са описани в “Маха Нирвана Тантра”:
“Мантрика няса” включва поставянето на мантрика или букви от санскритската азбука в различни части на физическото тяло, докато се повтаря съответстващият им  звук.
“Хридаяди са данга няса” буквално означава “полагане на ръцете на шестте различни части (на санскрит – “са данга) на тялото, започвайки от сърцето” (“хридая”). Повтарят се специфични мантри като например, когато се докосва сърцето – “намах”; главата – “свахан”; върха на главата – “васат” и т.н.  
“Кара няса”, при която мантрите се повтарят и поставят в пръстите, палците и дланите на ръцете, е по-близо до съвременния вариант на йога нидра, но без мантрите.
“Вяпака няса” (“Всепроникваща няса”) е наречена така, защото енергията на мантрите (заедно с осъзнаването) се разпръсква във всички части на тялото. Специфични мантри се поставят и усещат в главата, устата, сърцето, ануса, ходилата и т.н.
Няса е древен ритуал, притежаващ дълготрайни ползи. Той е разработен за предизвикване на Пратяхара (отдръпване на сетивата), като подготовка за Дхарана (концентрация) и Дхяна (медитация). Всички тези методи на няса са много силни. Те могат да бъдат практикувани външно (на санскрит – бахя), като частите на тялото се докосват физически, или вътрешно (антар), като мантрите и осъзнаването се насочват и поставят умствено. Повтарянето на мантрата и движението на осъзнаването хармонизира нервната система, балансира праничните (енергийните) потоци и предизвиква насоченост на ума. Всяка част от тялото систематично се зарежда с енергията на мантрите. Цялото тяло и умът се пречистват и подготвят за медитация.
Съвременната форма на йога нидра е преработена и адаптирана от тези традиционни практики на няса от свами Сатянанда Сарасвати, за да задоволи потребностите на съвременния човек. Въпреки че мантрите са пропуснати, за да се направи практиката приемлива за всички хора по света, днешният вариант на йога нидра е грижливо проектиран да запази силата си да трансформира личността и възприемчивостта на практикуващия.
 
Практиката
 
Йога нидра може да бъде разделена на следните девет етапа:
  1. Предварителна подготовка на тялото.
  2. Първоначално релаксиране на цялото тяло.
  3. Първоначално релаксиране на ума.
  4. Санкалпа или решение – кратко и просто утвърждение на лично ваша цел.
  5. Въртене на осъзнаването през всички части на тялото, външни и вътрешни.
  6. Осъзнаване на усещания.
  7. Визуализация.
  8. Размисъл и осъзнаване на символи и психични центрове.
  9. Връщане към осъзнаването на заобикалящата среда.
Тези девет етапа са последователни и трябва да се практикуват в реда, в който са дадени. Вариации могат да бъдат приети в рамките на тази основа.
Инструкциите за йога нидра могат да бъдат давани по три начина: пряко от учител, от запис (аудио касета, CD или друг носител – бел. ред.) и посредством собствените ви мисловни команди. Най-добре е първоначално да научите йога нидра пряко от учител, за да могат инструкциите да бъдат модифицирани в съответствие с индивидуалните ви потребности. Когато правилният метод е здраво запечатан в ума ви, вече можете сами да практикувате или самостоятелно, или чрез слушане на запис на уроците на учителя ви.
 
Връзката чрез звука
 
По време на йога нидра не е нужен физически контакт между учителя и практикуващия. Контактът е психичен, чрез звученето на гласа. Гласът на учителя трябва да е спокоен и ясен. Скоростта на инструктирането трябва да е достатъчно бърза, за да задържи вниманието на практикуващите и да се променя в зависимост от нуждите на ситуацията. Учителят трябва да усеща потребностите на учениците, а за това е нужна интуиция. Инструкциите задържат вниманието на практикуващия и предпазват ума от блуждаене или премисляне на проблеми. Когато ученикът достигне едно по-дълбоко състояние на йога нидра, тогава инструктирането може да бъде забавено. Звученето на гласа е много важно за практикуващия. За него това е връзката, която му дава възможност да поддържа осъзнаването си, докато изследва по-дълбоките пластове на ума. Без това ръководство практикуващият скоро би потънал в сън (което е съвсем нормално в случаите на изтощение или безсъние). Трябва добре да се разбира, че йога нидра е по-силна и по-ефикасна тогава, когато практикуващият не интелектуализира инструкциите и не се опитва да ги запомня. Трябва да ги следва спонтанно и без прекалено много усилия. Тайната на успешната йога нидра е да потечеш със звука на гласа.
 
Полезни съвети
 
Преди да започнете практикуването на йога нидра се настанете напълно удобно, като задоволите всичките си нужди от наместване, почесване и т.н.
За да извлечете максималното от практиката, се постарайте да изпълните всички предварителни подготовки.
Можете да практикувате по всяко време - през деня или през нощта, с изключение на времето веднага след хранене (изчакайте един час или малко повече). Практикувайте, когато се чувствате физически или умствено уморени. Ако страдате от безсъние или от нарушения в съня, практикувайте вечер преди да си легнете.
Йога нидра означава сън в състояние на вътрешно осъзнаване. Съществува голяма разлика между обичайния сън и психическия сън в йога нидра. При обичайния сън няма вътрешно или външно осъзнаване. При йога нидра, от своя страна, имаме будност за вътрешната среда. Един външен наблюдател обаче не би доловил никакви различия между обикновен сън и йога нидра.
Осъзнаването е същината на йога нидра. Преди да практикувате си кажете: “Аз напълно ще се отпусна, но няма да заспя.” Това решение може да бъде повтаряно в различни моменти по време на практиката. Много е трудно да се контролира заспиването по време на йога нидра, когато човек става толкова отпуснат. Дори преди това да сте спали десет часа, по време на йога нидра лесно можете да задремете. Това решение ще ви помага да поддържате осъзнаване. Сънят не е йога нидра. Във всеки един момент трябва да поддържате осъзнаването си. Без да се напрягате, поддържайте будността и наблюдателността си. Открийте баланса между прекалено голямото усилие и липсата на усилие – едното води до напрежение, а другото - до заспиване.
ПРЕЧИСТВАНЕТО В ЙОГА - условие за здраве и духовен напредък

      Много хора по света днес практикуват различни видове йога. Тяхната садхана (индивидуална практика) може да включва най-различни техники: асани, пранаяма, мудра, бандха, крия, концентрация, визуализация, медитация, нада (звукова практика), джапа (повторение на мантри), Киртан (пеене на мантри), чакра и кундалини (енергийна практика) и т.н. Всичко това се прави с цел еволюция на човека във всичките нива на неговото съществуване - физическо, умствено, духовно.

     Но за да настъпи трансформация в посока еволюция, физическото, умственото и праничното тяло трябва да се пречистят и станат възприемчиви за благоприятните ефекти на практиката. Поддържането на чистота на тялото, на ума и духа превръща човека в добре настроен инструмент, от който после бликва музиката на истинската практика.
     Пречистването е първото условие за физическото и умствено здраве.

     Ако физическото тяло е задръстено от токсини и излишни тежки субстанции, нормалната работа на органите се нарушава и това води до заболяване. На умствено поле напрежението от обърканите мисли, от сложните връзки, закостенелите условности и прекомерните емоции води до стрес и умствени разстройства. Когато на фино поле има балотажи в системата от набита или в главните енергийни центрове, нарушава се правилното и хармонично протичане на жизнената енергия, а това от своя страна води до дисбаланс и заболявания на ума и тялото.

     Всички големи йога учители многократно са подчертавали значимостта на пречистването. Важно е да се осъзнае от всички практикуващи, казва Свами Сатянанда, че тялото, умът и духът на човека трябва да бъдат пречиствани както за поддържане на здраве и хармония, така и за осигуряване на ефективността на практиките за усъвършенстване и еволюция.

     На санскрит думата шудхи означава пречистване. В йога шудхи обединява шаткарма(за тялото и ума), чита шудхи (за психиката), прана шудхи (за срината енергийна система) и татва шудхи (за всички основни жизнени елементи).

     Пречистващите практики сами по себе си са силни и въздействащи и трябва да бъдат изпълнявани под вещото ръководството на опитен учител. Ученикът е насочван според индивидуалните си особености и трябва да бъде добре информиран за ефектите на пречистващите практики. Те се правят с пълно осъзнаване на процесите, които протичат, с усещане на всички промени, които настъпват - от най-явно до най-фино осезаемите. "Тези пречистващи шаткарми са тайна. Те имат многобройни чудотворни ефекти и се ценят високо от най- изтъкнатите йоги." ("Хатха Йога Прадпика") "Ако дверите на възприятието са пречистени, то човек ще вижда всичко така, както е - безкрайно."  (Уилям Блейк) Според описанията на най-ранните текстове Хатха - йога се състои от практиките наречени шаткарми. Шат означа "шест", а карма означава "действие" - шаткармите са образувани от шест групи очистващи практики. Целта им е да се създаде хармония в нас, да ни освободи от чувството на несигурност, на негативизъм и отхвърляне, да ни предпази от различни видове болести. Това се постига, като се балансира праната ( жизнената енергия ) по двата основни пранични канала - ида и пингала. По ида преминава енергията, отговаряща за умствената дейност, а по пингала - енергията за физическата активност. С последователното и продължително прилагане на тези практики ние придобиваме психическото усещане за хармония, увереност, креативност. Тези практики се използват широко днес в медицинската практика на много лекари и болници по света.

     Шаткармите са следните:

     а) Нети: Изчистване на носните пъ тища (джала нети и сутра нети).
     б) Дхаути: Серия от пречистващитехники, които се делят на три главни групи: антар дхаути (вътрешно пречистване), сирша дхаути (пречистване на главата) и хрид дхаути (пречистване на гръдния кош).
      Вътрешните техники пречистват храносмилателния тракт от устата до ануса. Те се делят на четири практики:
     Шанкхапракшалана - пречистване на червата с вода;
     Агнисар крия - активизиране на храносмилателния огън;
     Кунджала крия - пречистване на стомаха с вода;
     Ватсара дхаути - пречистване на червата с въздух.
     в) Наули: масажиране и активизиране на коремните органи.
     г ) Басти: Промиване и тонизиране на дебелото черво.
     д ) капалабхати: Дихателна техника за пречистване на челните дялове на
мозъка.
     е ) Тратака: Практика за развива не на концентрацията.
     Повечето от тези практики изискват опитно ръководство.
     Въпреки че има само шест шаткарми, всяка една от тях се състои от най-различни практики. Тук ще опишем само най-разпространените. За всяка практика индивидуално са дадени съвети и моменти, върху които да се обърне по-специално внимание.


Джала нети (прочистване на носа с вода)

Подготовка: За целта е необходима нети лота (каничка за нети). Лотата много прилича на чайник, но накрайникът на чучура трябва да пасва удобно в ноздрата.
      Напълваме съда с вода, затоплена до телесна температура, и прибавяме сол в пропорция една чаена лъжичка на половин литър вода . Солта изравнява осмотичното налягане на водата с това на телесните течности и по този начин предпазваме слузните мембрани в носа. Ако изпитате неприятно усещане в носа, това е признак, че солта във водата е или твърде малко, или твърде много .
      Техниката започва с промиване на ноздрите: Началната поза е с леко раздалечени крака и навеждане малко напред. След това накланяме главата на една страна и започваме да дишаме през устата. Внимателно поставяме чучурчето в по-високостоящата ноздра, докато прилегне плътно в нея . Повдигаме лотата, така че водата да потече в горната ноздра и да започне да излиза през долната ноздра. Когато половината от водата премине през ноздрите, сваляме лотата, връщаме главата в центъра и оставяме водата да изтече от носа. Изчистете слузта от носа, като внимателно го издухате. После с останалата част от водата продължаваме през другата ноздра.
      Следва изсушаване на носа: Изправете се . Запушете дясната ноздра с палец и вдишайте и издишайте бързо през другата 20 пъти, като издишваме с по-голяма сила, за да излезе влагата от носа. Правим същото и с другата ноздра, а след това и с двете заедно .
      Тази практика отнема около 5 минути и при нормално състояние се прави един път дневно. За премахване на тежки простуди, хрема или други заболявания тя може да се изпълнява до три пъти дневно .
      Последователност. Най-добре е джала нети да се практикува сутрин преди асаните и пранаямите. Но ако е необходимо, може да се изпълнява и по всяко друго време, но не и непосредствено след хранене .
      Внимание: Водата трябва да минава само през носа. Ако вода навлезе в гърлото или в устата, това означава, че главата не е правилно наклонена. След практиката се уверете, че носът е добре подсушен, в противен случай може да се получи възпаление на носните пътища и да се появят признаци на простуда. Не духайте носа твърде силно. Ако използвате сила, останалата вътре вода може да отиде в ушите .
      Противопоказания: Ако имате хронично кръвотечение от носа, не трябва да правите джала нети, без да се посъветвате със специалист .
      Полза: Джала нети премахва слузта и замъсяванията от носните пътища и синусите, като позволява на въздуха да протича безпрепятствено през тях. Тя помага за предотвратяване и лекуване на болести по дихателните пътища като астма, пневмония, бронхит и белодробна туберкулоза. Помага за облекчаване на алергии, простуди и синузит.
     Джала нети стимулира различните нервни окончания в носа, като по този начин активизира мозъка и цялостното здраве на индивида. Постига се баланс между дясната и лявата ноздра и съответно между лявото и дясно полукълбо на мозъка, което води до състояние на хармония и баланс в цялото тяло и системите, управляващи кръвообръщението и храносмилането. Но най-важното е, че нети помага за пробуждане на аджна чакра.


Кунджала крия (прочистване с повръщане)

     Подготовка: Измийте ръцете си и се уверете , че ноктите ви са добре изрязани.
     Пригответе около два литра хладка вода (с телесна температура) и прибавете една чаена лъжица сол на литър според вкуса.
     Застанете близо до мивка, кофа или тоалетна. Изпийте поне шест чаши от приготвената вода една след друга , колкото е възможно по-бързо, докато почувствате, че стомахът не може да поеме повече. Най-важно е да пиете бързо, а не просто да пийвате на малки глътки. Когато стомахът се напълни, повикът за повръщане ще се появи автоматично.
     Наведете се напред, като поддържате торса колкото е възможно по-хоризонтално. Отворете уста и поставете средния пръст и показалеца на дясната си ръка колкото е възможно по-назад върху езика. Това трябва да предизвика рефлекс за повръщане. Ако не се получи изхвърляне на водата, това означава, че не сте поставили върховете на пръстите достатъчно навътре в гърлото или че езикът не е бил притиснат. Колкото повече се отпуснете, толкова по-лесна ще бъде прак тиката. Когато спре изхвърлянето на вода, поставете отново пръстите в устата си и повторете процеса. Продължете по този начин, докато стомахът не се изпразни.
     Практическа бележа: При съвет от йога учител може да се използва обикновена вода . Солената вода обаче разтваря слузта и възпира секретирането на киселина в стомаха, което я прави задължителна за онези, които страдат от прекалено наличие на слуз и от свръхкиселинност.
     Време за практикуване: Кунджала се практикува най-добре рано сутрин преди закуска. Много важно е преди практиката да не се приема никаква храна.
     Честота:  Кунджала може да се изпълнява веднъж седмично, освен ако няма други указания.
     Внимание:  Когато рефлексът за повръщане спре да предизвиква изхвърлянето на вода, спрете техниката, тъй като това показва, че стомахът е изпразнен. Тези техники премахват част от стомашното покритие, като временно го оставят уязвим. Затова се препоръчва да не се яде до половин час след приключването на практиката.
     Последователност: След кунджала трябва да се прави джала нети .
     Противопоказания: Не бива да се изпълнява от хора, страдащи от херния, високо кръвно налягане, повишено налягане в черепната кухина, болести на сърцето, удар, остра пептична язва или диабет, придружен с проблеми с очите.
     Ползи: Тонизира и стимулира коремните органи чрез предизвикване на силни мускулни съкращения в стомашните стени. Преодоляват се проблемите на лошото храносмилане, киселините и газовете. Премахва се прекаленото количество слуз от тялото, което помага за излекуване на кашлица и простуда, бронхит, астма и други дихателни заболявания. Премахва се лошият дъх.
     Помага и за освобождаване на натрупаните емоции и емоционални блокажи и чувството за тежест в сърцето, причинено от вътрешен и външен конфликт и натиск .
     Практическа бележка: Най-голямата пречка е умственият блокаж, който хората имат по отношение на представата за повръщането.


Тратака (концентрирано взиране)

За тази практика ще ви е необходима свещ. Запалете свещта и я поставете така, че пламъкът да е точно на нивото на очите, когато седнете. Седнете в удобна медитативна асана с изправена глава и гръбнак на една ръка разстояние от свещта. 
 Затворете очи и отпуснете цялото тяло, особено очите. В продълже ние на няколко минути осъзнавайте неподвижността на тялото си. Останете неподвижен през цялото време на практиката .
     След това отворете очи и фиксирайте погледа си във върха на фитила. Пламъкът може леко да трепка, но върхът на фитила остава винаги неподвижен. Не бива да мигате и да движите очните ябълки по никакъв начин. Не се напрягайте. Вниманието ви трябва да е толкова изцяло концентрирано върху фитила, така че да загубите усещане за тялото. Ако умът започне да се отклонява, внимателно го върнете обрат­но към практиката.
     Когато очите се уморят, внимателно ги затворете. Насочете вниманието си във вторичния образ на пламъка, който остава в пространството пред затворените ви очи. Ако образът се движи, наблюдавайте го и се опитайте да го стабилизирате. Когато започне да избледнява, опитайте се да го върнете отново. .     Когато вече не можете да задържите образ, внимателно отворете очи и пак насочете погледа си във върха на фитила. Повторете процедурата с външното взиране. След това отново затворете очи и се взрете във вътрешния образ. Продължете по този начин З или 4 пъти. След като завършите последния път, разтъркайте енергично дланите си и ги положете върху очите. Направете това 2 или 3 пъти, преди да отворите очи .
     Продължителност: В началото започнете тратака само за 1 или 2 минути. Постепенно увеличете времетраенето. За общи цели 10 минути са достатъчни. Онези, които страдат от безсъние и умствено напрежение, трябва да изпълняват тази практика по 10-15 минути вечер преди лягане.
     Внимание: Тратака трябва да се практикува със стабилен пламък, затова не бива да има течение в помещението. Практикуващият трябва винаги да избягва прекалено да се напряга. Способността да се държат очите отворени, без да се мига, трябва да се развива постепенно и с постоянство в практиката.
     Тратака е отличен метод за изчистване на натрупани комплекси, проблеми и потиснати мисли от ума, като дава възможност на практикуващия да наблюдава като свидетел как те се появяват. Но има вероятност също така тези проблеми да се проявят твърде бързо навън, което може да бъде малко смущаващо за ума. Ако това се случи, спрете практиката и потърсете съвет от опитен йога учител.
     В случаи на заболявания на очите като напрежение в очите, миопия, астигматизъм и дори ранни симптоми на катаракт, вместо пламък на свещ може да се използва черна точка върху бял лист.
     Противопоказания: Страдащите от епилепсия не бива да практикуват тратака върху пламък на свещ. Те могат да се взират в съвършено неподвижен обект.
      Ползи: Тази практика балансира нервната система, облекчава нервното напрежение, безпокойството, депресията и безсънието, подобрява паметта и помага за развиване на добра концентрация и силна воля, активизира аджна чакра и е отлична подготвителна практика за медитация.
     Варианти: Тратака може да се практикува върху всякакви предмети по личен избор. Не се препоръчва да се прави тратака върху луната, кристална топка, огледало или тъмнината. Не практикувайте тратака върху слънцето, тъй като могат да се повредят фините мембрани на очите Изберете ли веднъж предмета на концентрация, не трябва да го променяте, в противен случай умът ще трябва всеки път да започва да се учи да възприема пак отначало новия предмет.
     Практическа бележка: Практиката включва взиране във фиксирана точка или предмет без мигане с очи. Целта на практиката е да се фокусира умът и да се обуздаят тенденциите му към колебания, като го превърне в еднонасочен и пробуждащ инструмент за вътрешно виждане. Цялото внимание и сила на ума се канализират в един непрекъснат поток. Този процес трябва да се извърши без усилие и напрягане. Щом постигнете това, спящите потенциали в ума спонтанно ще започнат да се пробуждат.

Откъде да започнем?
   В своята лекция, изнесена в София на 28.11.1990, Свами Шивамурти Сарасвати се спря на значението на шаткармите.

... Ако се опитаме да се самоусъвършенстваме, като си наложим насила някаква дисциплина, ще сгрешим. Само ще потиснем ума си. В него ще има потисната енергия, която ще създава хаос в подсъзнанието, проявяващ се външно като объркване, напрежение, безпокойство, страхове, гняв - неща, които малко по малко се появяват във всекидневния живот. Физическото здраве също се влошава. Това е много важно да се разбере, тъй като това е една голяма грешка, допускана в миналото. Мъдреците, които са ни дали хатха-йога, са съзнавали това. Те са казали "Не се опитвайте да контролирате ума на човек, който не е достатъчно еволюирал за това. Не го принуждавайте да контролира ума си. Не го насилвайте да бъде нещо, което той не е, тъй като така унищожавате човека". Хатха-йога препоръчва: "Практикувайте тези очистващи техники, пречиствайте енергиите (и жизнените, и умствените) и насилието ще се преобрази в нежност". Енергията може да се трансформира. Просто трябва да знаете как това може да се осъществи. Енергията никога не може да бъде трансформирана чрез потискане и забрани. Това трябва да стане по друг начин. Чрез един научен и систематичен метод. Ето защо хатха-йога съветва: "Пречистете тялото и ума си чрез шаткарми, асани и пранаяма".

Йога и хранене
 

Начинът на хранене е един от най-важните фактори за поддържане на добро здраве. Това, което внасяме в тялото, оказва огромно влияние върху функционирането на нашия организъм, а освен това влияе и върху нашето настроение и умствено състояние. Затова трябва да внимаваме как се храним.
В качеството си на лекар в своите книги Свами Шивананда е дал много съвети по този въпрос. Някои от тях са:

  1. Не прекалявайте с храната. След като запълните три-четвърти от стомаха си, спрете. Нека остане и малко свободно място в него.

  2. Яжте в установен час. Редовността е един от най-основните принципи в йога.

  3. Не похапвайте между храненията. Храносмилането изразходва много от енергията на тялото и няма смисъл за една-две хапки да задействаме целия този процес.

  4. Не консумирайте храна, която я прекалено гореща или прекалено студена. За нейното охлаждане/затопляне до телесна температура ще се погълне допълнителна енергия.

  5. Избягвайте комбиниране на много различни по вид храни. Съчетавайте съвместими по вид храни.

  6. Избягвайте храни, преминали през фабрична обработка.

  7. Всекидневно консумирайте сурови плодове или зеленчуци.

  8. Не е необходимо да белите всички плодове и зеленчуци. Много от важните съставки се намират точно под кората, напр. антиоксидантите.

  9. Никога не притопляйте храна, сготвена преди това.

  10. Хранете се в спокойна обстановка, когато умът е успокоен.

  11. Яжте бавно и по възможност без да говорите.

  12. Хранете се, когато дъхът протича през дясната ноздра. Това е по-благоприятно за храносмилането.

  13. След хранене останете десет минути във  ваджрасана.

  14. Починете си половин час след храна. Не се занимавайте със физическа дейност, изискваща усилия.

  15. Избягвайте късни вечери.

 
Неговият ученик Свами Сатянанда допълва следното:

  1. Купувайте пресни сезонни храни.

  2. Варенето на пара и печенето са по-здравословни от обикновенотоваренеи пърженето.
  3. Избягвайте големи количества мазнина, олио и гхии.
  4. Не прекалявайте със солта – подправяйте с билки, сок от лимон и естествен соев сос.
  5. Дъвчете внимателно и достатъчно – по-твърдите зеленчуци (напр. моркови) изискват повече дъвчене.
  6. Хранете се с нагласата, че храната е носещ здраве дар от природата.

 
А с какво точно да се храним? Хората често питат: “Какво ядат йогите?” Няма фиксирана йогийска диета. Йога препоръчва, но не изисква човек да премине към вегетарианство. Храната се променя според сезона, климата, типа на човека (припомняме, че според древната индийска медицина аюрведа хората биват няколко типа и всеки тип има свои препоръчвани храни) и неговите лични практики. Така че може да се обобщи, че храната на йогите това е най-естествената и лесна за купуване, приготвяне и храносмилане храна.
  
Правилната диета е много важна за здравето на тялото, но нещо, което често се пренебрегва, е въздействието на храните върху състоянието на ума. Върху ума оказва влияние не само химическият състав, но и вибрацията на храната. състоянието на ума по време на приготовлението на храната и по време на нейната консумация променя вибрацията на храната и биохимичните процеси в храносмилателната система. Ако не сме спокойни, докато се храним, тялото ни няма да произведе ензимите, необходими за храносмилането, и много от полезните съставки просто ще преминат през тялото ни, без да бъдат оползотворени. Научаването на вкусни рецепти не е ключът да станете добри готвачи. По-важна е любовта, грижите и вниманието, които отдавате на извършваната от вас дейност.

Трябва да сте много взискателни относно чистотата в кухнята – почистете и преди, и след приготовлението на храната. Тъй като храненето и готвенето са две дейности, които се извършват ежедневно, е разумно да се снабдим с възможно най-добрите съдове и прибори. За храните, включващи вода, е най-добре да използваме съдове от неръждаема стомана на основата на мед. Емайлираните съдове също са подходящи. Изхвърлете всичко, произведено от алуминий.

Използваните съставки трябва да са изпълнени с прана – да не са стари, застояли, загубили свежестта си, притопляни или замразявани. Добре е да следваме принципа от макробиотиката да се яде местна (не месна!) храна, която е от съответния сезон. Зеленчуците е добре да бъдат с различни цветове, тъй като те имат различни и допълващи се качества. Добре е да се включат балансирано различни вкусове, напр. сладък, кисел, лютив.
 
Подправки

Подправките са един от най-важните съставки на всяко ядене. Те предлагат вкус, аромат, и имат хранителни и лечебни качества. Малко са блюдата, които да не спечелят от умелото прибавяне на подправки.
Повечето пресни подправки от рода на копър, магданоз, целина, девесил, трябва да се прибавят в последния момент, тъй като ако се прибавят преди това, те губят цвета, хранителните си свойства и аромата си. По-твърдите, като мащерка, розмарин, дафинов лист, могат да се прибавят и по-рано, но с мярка и да бъде по такъв начин, че да могат и да се извадят (например увити и завързани в тензух). Кориандър, магданоз, риган и босилек са прекрасни добавки и не бива де сме пестеливи в употребата им. Те се нарязват точно преди да се прибавят към ястието.
При гозби на основата на домати може да прибавите босилек, розмарин или риган. За дал (лющена леща) опитайте пресен босилек или кориандър. Анасон , копър, асофетида са важни добавки за дал, защото са възпрепятстват образуването на газове и правят далът по-лесно смилаем.
За варени зеленчуци прясно нарязаният кориандър е подходящ, а за печени .особено за картофи) – няколко клончета розмарин. За гозби със сирене опитайте риган.
Използвайте внимателно куркума. Малко количество може да ви стигне за дълго време. Употребявайте го по-скоро като оцветител, а не заради аромата й. Тя е различна по сила и по горчивина. Ако има горчив аромат, докато е още прясна, по-добре я изхвърлете и си купете от друг доставчик. Не е необходимо да я запържвате, защото загаря лесно и определено ще има горчив вкус. Когато запържвате, добавете я последна точно преди да прибавите воднистите съставки. Всяко ястие с дал трябва да съдържа и куркума.
Семената и прахообразните подправки са най-често разтворими в мазнина и за да извлечете техния вкус по най-добрия начин, запържете ги с олио или гхии, а не ги добавяйте по-късно, когато вече сте добавили и вода.
При запържване първо сложете семената, а след това прахообразните, тъй като за семената е необходимо повече време, и ако ги поставите едновременно или семената няма да са готови, или прахообразните ще загорят.
Ако в запръжката ще слагате и лук, първо сложете семената, последвани от лука, след това прахообразните и накрая останалите зеленчуци.
Когато използвате синап, поставете го след другите семена и щом започне да се разпуква, добавете лука, а ако няма да има лук, то намалете малко температурата, за да не загори синапът и веднага прибавете прахообразните.
Бъдете щедри с кориандъра. Използвайте лъжички, а не щипки. Но по отношение на кимиона на прах бъдете по-пестеливи. А гарам масала – съвсем малко. Изхвърлете всички готови къри на прах. А нека къри сосовете бъдат като подправка, а не като основа за ястията.

Лук и чесън

Макар че пуританите разглеждат лука и чесъна като раджасични и те не се препоръчват за хора, занимаващи се с дълбоки медитативни практики, за останалите хора при подходяща употреба те могат да придадат една неповторима дълбочина на вкуса и аромата. Лукът има благотворно въздействие върху всички доши, а чесънът не се препоръчва за пита доша.
Чесънът и в по-малка степен лукът имат анти-холестеролен ефект, а също действат и анти-патогенно ( против бактерии, вируси, паразити) и по този начин повишават имунните сили на организма. Затова е добре да се използват през студените месеци.
Лукът трябва да се слага винаги в гореща мазнина, никога в студена вода или мазнина. Чесънът загаря лесно и затова трябва да се постави малко по-късно. Ако се използват едновременно, то чакайте лукът да започне да променя цвета си в запържващата се мазнина и го прибавете заедно с прахообразните, когато температурата вече е намалена. Чесънът се използва по-скоро да придаде аромат, а не да внася нов вкус.
 
Джинджифил

Джинджифилът е полезен за всички. Най-полезен е като е пресен. Ако кората му не е наранена, не я белете. Тя също е полезна и придава друго измерение на аромата.
Към сабджи (варени зеленчуци) се добавя след като семената са вече запържени. Ако използвате лук – добавете джинджифила заедно с него. Особено е приятен в сабджи, в което има и плодове – напр. настъргана ябълка.

Люти чушки

Има най-различни видове люти чушки. Някои са много люти, а други не са. Опознайте ги.
В умерени дози всеки може да ги поеме. Когато са сготвени, те не са толкова люти като суровите.
Ако сте подлютили ястието, питейна вода няма да помогне – използвайте прясно или кисело мляко за охлаждане. (Мазнините неутрализират лютото.)
Когато ги използвате в сабджи, махнете семките и добавете чушките в мазнината след семената, но преди или едновременно с лука.
Люти чушлета, препечени с малко мазнина, придават великолепен вкус на мазнината и самите те след това са като деликатес за обичащите люто.

Олио и гхи
Мазнините са част от естествената ни диета и когато се използва умерено доброкачествена мазнина, те са от полза.
Гхи (претопено масло) притежава прекрасни качества, но с него не бива да се прекалява. Използвайте го по-скоро заради аромата му, а не в големи количества. Можете да прибавите малко към олиото за готвене – чаени лъжички, а не супени.
Мазнината трябва да се добави, когато дъното на съда е горещо, за да се загрее бързо.
 
(Из записките на Свами Вивекамурти от курса “Науката йога 1”, провеждан в Satyananda Yoga Academy Europeв Гърция)
 
 

ЙОГА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА И РАЖДАНЕТО
 

Йога предоставя комплексни методи за една максимално качествена и резултатна подготовка на бъдещата майка.

     Един от най-важните елементи при Йога е "осъзнаването". Осъзнаване на ролята и отговорността, която всички имаме като част от Божественото съзнание и творение. Това е основното качество, което бременната жена би трябвало да развие. Да осъзнае напълно огромната отговорност, която тя носи за здравето и бъдещето на своето дете.
     Здравето е не само физическо здраве. То има и психически, духовен, емоционален, морален и пр. аспект. Именно това цялостно здраве се формира и определя още в утробата на майката. Затова тя трябва най-адекватно да бъде подготвена за този изключително важен момент в своя живот и живота на детето си - предродовия период.
     Йога предоставя комплексни методи за една максимално качествена и резултатна подготовка на бъдещата майка. В идеалния случай жената би трябвало да е практикувала Йога още преди зачеването. Но дори да започне, когато вече е бременна, това нейно решение ще й бъде само от полза. Най-добрите резултати се получават, ако бъдещата майка започне Йога практики от началните месеци на бременността си и ги прави редовно.
     Съществуват различни видове асани, които са подходящи за различните етапи на бременността. Те гарантират запазването на жизнеността, комфорта и лекото понасяне на промените, ставащи в тялото на майката. Също така подготвят онези области и органи, които имат основно значение за износване на бебето и за самото раждане.
     Асаните от серията "Паванмуктасана" са препоръчителни през времето на цялата бременност. Те са леки и лесни за изпълнение, но действат изключително ефективно и подготвят ставите, мускулите, целия опорно-двигателен апарат да поемат по-лесно увеличаващото се тегло на жената, като същевременно предотвратяват евентуалното получаване на разширени вени, схващания на мускулите на краката, отоци и др. в по-късния етап на бременността.
     Друг вид асани, като напр. мардж-ариасана, сванасана, тадасана и др. работят за укрепване на гръбнака и мускулите на гърба, или имат за цел преместването на тежестта на плода от таза и така да се даде почивка на най-натоварените области на женското тяло. 
     В Късния етап на бременността Кали асана има основна роля като подготовка за самото раждане. Подготвят се еластичните връзки на изхода на таза, перинеума, мускулите на бедрата, които вземат най-активно участие по време на раждането. Укрепените и засилени мускули по-бързо изтласкват бебето и така се скъсява времето за раждане. А при по-голяма еластичност в областта на таза, раждането става по-лесно и по-безболезнено, като се предотвратяват евентуалните разкъсвания във финалния етап на родовия процес.
     По-лекото и по-бързо раждане, освен че е предпочитано от майката, е много важно и полезно за детето. Не трябва да се забравя, че преминавайки през родовия канал, то също страда. Освен това, раждайки се, бебето попада в една нова, непозната за него среда. И ако влизането му в нея е проблемно, това се отпечатва като неблагоприятна самскара (впечатление) в неговото съзнание и може да се прояви под формата на някакъв проблем в по-нататъшния му живот. Разбира се, майката има пълната възможност да предотврати и трансформира тези травмиращи пре-живявания. Всичко зависи от нейната подготовка, нагласа и отношение в този момент. По такъв начин раждането, спрямо традицията на Йога, се превръща в истинско "посвещение" за майката и нейното дете.
     Кали асана е естествената поза, възприета за раждане от жените в традиционните култури. При нея тазовото дъно и родовият канал са обърнати надолу в съответствие с гравитационната сила, а не както е при съвременните раждания върху родилна маса - в обратна посока.
      Кали асана повишава физическото и духовното участие на майката в процеса на раждането. Жената ражда по-бързо, с по-голяма сила и контрол при всяка контрация на матката, като черпи от увереността и мощта на Богинята Кали. Така раждането става един вид самоутвърждаване и ритуал и придобива духовно измерение.
     Заедно с асаните е препоръчително да се правят и следните шаткар-нети, кунджала, лагу шанкхапрак-лана. Те изчистват тялото от токсини и предотвратяват често срещаните неразположения като гадене, повишено слюноотделяне, лошо храносмилане, констипация и др. Разбира се, че всичко казано дотук, трябва да бъде комбинирано с едно балансирано йогийско хранене.
     През различните периоди от бременността плодът в утробата развива различни органи и системи. Хранителните вещества, приемани от бременната жена, трябва през всеки период да съответстват на нуж- дите за развитието на всички тях.
     Друга много важна част от подготовката на бъдещата майка е практикуването на пранаяма. Съществуват различни видове дихателни техники, приложими през периода на цялата бременност например: нади шодхана, брамари, уджай пранаяма, пълно йогийско дишане и др. Те пълноценнонно снабдяват организма на майката и детето с кислород, осигуряват ефикасно отделянето на отпадните продукти, спомагат за нормализирането на кръвното налягане. Също така имат ободряващо и релаксиращо действие. 
     В последния етап на бременността, при получаване на контракциите и при самото раждане се използват и други дихателни техники: бхастрика, кумбхака, заедно с мулабандха, които помагат да се намали умората, да се избегне страхът и ограничи болката. По време на родовия процес от изключително голямо значение е съществуването на пълен синхрон между дишането, физическата активност на родовия канал и поведението на родилката. Този синхрон става спонтанен и се постига тогава, когато жената се е научила в максимална степен да осъзнава и познава своето тяло (обикновено след системна и продължителна подготовка), и го е "оттренирала" предварително в съзнанието си.
     При едни нормално протичащи бременност и раждане няма нужда от използването на медикаменти и обезболяващи средства. Но за да може да изживее пълноценно смисъла и красотата на едно естествено раждане, жената би трябвало да притежава максимално релаксиран и спокоен ум. Затова практикуването на Йога Нидра и различни видове медитативни техники през цялата бременност е много подходящо.
     Майката формира своето дете не само физически. Чрез своите мисли, чувства, опитности тя създава неговата душевност, неговия характер и съзнание. Мъдреците винаги са считали, че основната материя на детската духовна индивидуалност е изтъкана още в утробата.
     Детето трябва да чувства, че е обичано, че е желано, че се грижат за него. Майката може да му помогне, като му изпраща често мисли, пълни с любов и оптимизъм, Като провежда непрекъснато един вътрешен разговор с него, гарантирайки по този начин значимостта му в нейния живот. Красотата на тази близка връзка между майката и детето се запазва и след раждането му, в течение на съвместния им живот.
     Йога е много полезна и за цялостното възстановяване на младата майка. Съвсем скоро след раждането тя може да възобнови предишната си садхана (от времето преди да забременее) или да ПРОДЪЛЖИ с практиките от периода на бременността си. Освен за възвръщане на добрата физическа форма, някои от асаните, бандхите и пранаямите спомагат вторичните контракции (получавани при свиването на матката до предишните й размери) да не са много болезнени и продължителни.
     Йога се практикува и за поддържане на психическото и душевното равновесие на майката, за да не изпадне тя в депресия, преумора или неувереност при грижите за новороденото. Това е много важно условие и за едно успешно кърмене - незаменима храна за всяко бебе.
     Наистина неизброими са ползите за майката и детето, които може да им даде едно адекватно предродово обучение. За съжаление то все още е непознато и е игнорирано от съвременните майки у нас. Като тъжен резултат - известни са от статистиката тревожни факти, които биха ни накарали да се замислим.
     Според данни на Националния статистически институт на България, страната ни през последните години неизменно е на едно от първите места в Европа по брой бебета, починали в кърмаческа възраст. Този брой е с няколко пъти по-голям от повечето европейски държави. И най-голям процент (около 60-70%) от причините за тази детска смъртност са свързани с проблеми в предродовия период...
     Няма нищо по-важно и по-ценно за една майка от здравето и щастието на нейното дете. Реализирайки на практика потенциала на своята природна мъдрост, тя може да му ги осигури.

Дурга (Даниела Неделчева)
 

Мантрите са звукови вибрации, които въздействат непосредствено върху хората на много равнища.  Различните звуци влияят по различен начин.  Някои мантри имат смислово значение, а други - не.  Но дори и да не се взема предвид смисълa, мантрите въздействат преди всичко като вибрации и се получава търсеният ефект.  Повтарянето на мантри е важна практика в йога и тантра, доказала своя ефект в продължение на хилядолетия.  В този брой ви предоставяме следния материал за една от най-известните мантри.

МАХАМРИТЮНДЖАЯ МАНТРА
Свами Сукхабодхананда

Ом траямбакам яджа махе
сугандхим пущи вардханам
урварукамива бандханат
мритьор мукшия маамритат.

      Двете велики мантри от Ведите са Махамритюнджая мантра и Гаятри мантра. Махамритюнджая мантра се пее, за да може около вас да се създаде една защитна обвивка от божествена положителна енергия, която няма да допусне отрицателни сили да ви влияят. Може би сте виждали как някои хора реагират, когато някой каже нещо отрицателно по техен адрес. Това е, защото около себе си те нямат положително енергийно поле.
     Има два вида отрицателни сили, които могат да ви повлияят - отрицателни сили, които сами сътворявате, поради погрешен начин на мислене, и отрицателни сили, създадени от други хора. Пеейки Махамритюнджая мантра, Вие изграждате мощно енергийно поле, така че собствените Ви отрицателни сили и тези, идващи отвън, да не ви влияят.
     Помислете върху следното: "Мисълта може и да разболява, и да лекува." Умът ни е като радиопредавател. Ние непрекъснато излъчваме вибрации. Ако мислите ви са положителни, излъчвате положителни вибрации, а ако мислите ви са отрицателни - и вибрациите ви ще са отрицателни. Ако някой си мисли лошо за Вас, ще ви засегнат отрицателни сили, които ще ви отнемат енергията. Затова, като пеете Махамритюнджая мантра, външните и вътрешните отрицателни сили могат да бъдат неутрализирани.
     Махамритюнджая мантра е изключително силна, поради вибрациите, които създава. Слушайте тази мантра. Тя се състои от звуци, създаващи силна вибрация. Опитайте се да разберете смисъла на тази велика мантра, която обикновено се пее, когато човек е в затруднено положение, защото тогава енергията му е слаба и човек трябва да се енергизира, като създаде положително енергийно поле.

     Мантрата е следната:
     Ом траямбакам - това е мантра, посветена на Бог Шива. Шива има две очи, а освен тях има и трето над тях на мястото, наречено аджна чакра. На това място индийците поставят червена точка. Затова Бог Шива се нарича триок - траямбакам. Какво означава това - "триок Бог Шива"? Всеки има две очи, но хората, които са мъдри, просветлени, имат и трето око - окото на разбирането, окото на интуицията. Чрез това око човек чувства света по един съвсем различен начин. Невежият човек гледа на света по обикновения начин, но мъдрият човек гледа по различен начин - чрез светлината на третото си око. Затова Бог Шива се нарича триок - траямбакам.

    Двете очи символизират мъжката и женската енергия на човека. Ако погледнем индийската представа за ардханаришвара, при която половината е Бог Шива, а половината - Парвати. Когато Шива и Парвати са съединени, това се нарича ардханаишвара, или пурнапуруша. Какво означава това? В нас има мъжка енергия, има и женска енергия. Те са ни дадени от нашите баща и майка. Двете очи представляват мъжката и женската енергия на Бог Шива. Мъжката енергия е свързана с логиката, а женската - с любовта. Мъжката енергия е ориентирана към постиженията, а женската - към приемането на нещата. Това са двете енергийни полета. Когато тези две енергии - логиката и любовта, се слеят, съзнанието се преобразява и третото око на човек започва да се отваря.

И така:
Ом траямбакам яджа махе. Яджа махе означава "прекланям се пред". Човек трябва да създаде в себе си нагласа на преклонение пред съществуванието. Яджа махе - "прекланяме се пред Бога". Научете се да се прекланяте пред Бог. Сътвореният свят е проява на Бог, така че Той съществува във и чрез цялото творение. Затова във всички наши ритуали се пеят възхвали на Бога. Има най-различни начини да се възхвалява Бог. А защо да се възхвалява Бог? Не че Той има нужда от това. Той няма да се промени от това. Но ние трябва да се променим. Колкото повече почитаме Бог, толкова повече ще уважаваме и живота. Щом придобием тази нагласа, ще започнем да уважаваме децата си, съпруга си, красотата в цялото творение. По този начин поезията в безкрайното ще бъде прозряна по един интуитивен начин.

     Сугандхим означава "ухаещият". Човек се нарича така, ако неговото енергийно поле е много, много приятно и красиво. Ако погледнете егоиста, цялото му енергийно поле вони. Но ако погледнете безкористния човек, неговото енергийно поле е благоуханно.

     На санскрит се казва, че от аханкара човек трябва да стане асмита. Аханкара означава "егоизъм", а асмита - "невинност, безкористност". Щом това се получи, около вас има едно благоухание на благополучие. Едно цвете ухае за всеки, независимо какъв е той. Безкористният човек, асмита, е винаги сугандхим.

     Пущи вардханам Пущи означава "подхранване", а вардханам - "растеж", т. е. постоянно да се подхранвате в посока на израстването. Човек трябва непрестанно да расте. Но накъде да расте? Не финансово или по отношение на властта, която притежава, не и със славата, която има, а да израства в тишина. Истинският прогрес на човек е в пространството на безмълвието. Всички ведически мантри завършват с "шанти, шанти". Истинското израстване е да бъдем по-безмълвни и по-спокойни. В живота трябва да бъдем точно такива. В какъв смисъл? Погледнете лотоса - това цвете расте сред калта. От калта се появява такова прекрасно цвете.

     Подобен на кал е и този свят с всичките гняв, завист, омраза, безскрупулна конкуренция. Нека и ние бъдем като лотоса, да разцъфнем в този кален, напрегнат свят. И това е истинският растеж. В блъсканицата на живота да успеем да останем спокойни, невъзмутими и необезпокоявани. Тогава човек наистина израства. Когато сте по-спокоен физически, емоционално, интелектуално и духовно, от това безмълвие ще възникне друг порядък разум. Тогава вашето възприемане на живота ще произлиза от мъдростта, а не от сухото знание и логика.

     Урварукамива бандханат - както една тиква е свързана към корена си, тя е част от тази система, но изглежда съвсем независима от него, така и ние трябва да живеем в този свят, да сме част от света, но вътрешно да не се отъждествяваме с него. Само тогава ще бъдете победители над смъртта. Само тогава ще господствате над смъртта. Да можем да живеем в света, без да се влияем от него - това е смисълът на този ред.

     Мритьор мукшия маамритат - "От безмъртието не ме освобождавай, а ме освободи от смъртта". Смъртта се получава, когато се отъждествявате. Погледнете реката. Тя тече, тече, тече. Тя никога не спира да тече. Просто винаги прави това и в края на краищата се слива с океана. Ако водата се превърне в лед, тогава ледът никога не може да бъде гъвкав. Можем ли да бъдем като реката - да течем и да продължаваме да течем без никакви привързаности. Тогава ще откриете, че се сливате с океана. Затова "освободи ме от привързаностите". А истинското обвързване е, когато се отъждествите с нещо. Освобождението идва, когато разберем, че нищо не е наше, а всичко е Негово. Когато имате тази дълбока вяра, няма да се отъждествявате с щастието и нещастието, с успехите и провалите. Тази необвързаност всъщност е безсмъртието. Това всъщност е просветлението.

     Това е смисълът на тази мантра.С пеенето на махамритюнджая мантра създавате около себе си силно защитно енергийно поле. Така ще откриете, че отрицателно настроените хора няма вече да ви влияят. Създава се силово поле от божествена енергия, което ви предпазва от подобни влияния.

     Нека Бог ви благослови!

Принципите на дълголетието
Свами Сатянанда Сарасвати
 

Животът е неспирен поток към вечността, но за отделния човек има определени граници. Човек може да има дълъг или кратък живот. Човек може да живее щастливо сто години или дори повече. Друг може да има само кратък период от 10 години, който да се прекъсне внезапно.

Съвсем естествено е човек да очаква да живее дълго. Няма нищо модерно в това: ведическите риши са се стремили към това и много от тях са постигали дълъг живот. Днес също хората се радват на дълъг живот съобразно времето и околната среда.

Хунза

Преди известно време посетих малка област в Пакистан, близо до пустинята. Там живееше племе, наречено хунза. Те са планински хора и много от тях живеят до сто години. Един човек може да премине през много поколения.
Срещнах възрастен мъж, който беше на сто тридесет и пет години. Той носеше багаж нагоре по хълма и имате предвид, че това не беше малко хълмче, а висока планина както в Кашмир. Тук млад човек на тридесет и пет години използва асансьор, за да се качи до третия етаж, който е едва на десет метра височина, а там възрастен човек на сто тридесет и пет години носеше багаж нагоре по хълма в разредена атмосфера. В какво се крие  тайната на това дълголетие и здраве?
Обърнах внимание на тяхното хранене и начин на живот. Те живеят в неголеми, но просторни и добре проветрени жилища и тяхната основна храна беше просто сух хляб без нищо друго. Те не познаваха ориза и никога не ги видях да ядат някакви зеленчуци. Освен сух хляб имаха много плодове, сухи плодове и ядки – ябълки, грозде, фурми, бадеми, шам фъстък, лешници и други подобни. Използваха извара, но не и мляко, бяха основно вегетарианци, ако консумираха месо, то беше в толкова малки количества, все едно е лютива туршия. По хранителните си навици приличаха повече на вайшнави, отколкото на тантристи.

Хранителен режим и прана

Основната причина за остаряването или за краткия цикъл на живот е дегенерирането на вътрешните органи поради приемането на неподходяща храна и неправилния начин на живот. Би било заблуда да очакваме дълголетие с органи, които са станали стари и слаби. Човек, който очаква да живее дълго, трябва да се увери, че начинът му на живот е правилен и че се храни пълноценно.
В днешно време всички са полудели по протеини и витамини. Хората поглъщат огромни количества яйца, месо и риба, като си мислят, че това е пълноценна храна, важна за здравето. Това не е правилно. Човек не получава  първоизточника на живота, прана татва, само от тези източници. Дълголетните същества на тази планета са вегетарианци.
Друг важен елемент за дълголетието е пранаяма. Пранаяма е главен аспект от йога и при редовно практикуване човек може да постигне дълголетие. Човек диша около петнадесет пъти в минута. Това означава, че за двадесет и четири часа прави  21 600 вдишвания. Всичко и всяка част от тялото на човека има различен капацитет. Белите дробове също имат своя капацитет. Човек вдишва кислород от атмосферата и издишва въглероден диоксид чрез дробовете. Очевидно е, че при бързо дишане човек свършва квотата от 21 600 вдишвания за дванадесет часа, и неговият живот ще бъде съкратен наполовина. Ето защо, ако човек използва същия брой вдишвания за четиридесет и осем часа, продължителността на живота ще бъде удвоена.
Костенурката диша бавно, както и змията. Затова те живеят дълго, докато кучето се задъхва бързо,  отслабва дробовете си и  скъсява своя живот.
В йога дишането се означава като бавно, ускорено и умерено. Когато човек е развълнуван или прави упражнения, дишането се ускорява. По време на медитация то е бавно и тихо. Като се регулира дъхът или посредством задържането му с течение на времето, както при пранаяма, човек ще може да промени продължителността на живота. Има една ведическа молитва:

Позволи ми да живея сто години,
позволи ми да чувам сто години,
позволи ми да виждам сто години.

Смърт

Всъщност начинът, по който човек изживява добавените години живот, е това, което е от най-голямо значение. Как се използва дългият живот? Каква е целта тук? Какво е изживяването? Няма смисъл да живееш като животно, луд човек или глупак. Много хора живеят заради самото живеене и отлагат смъртта. Но смъртта е също много важен аспект от живота. Ако отдел  Смърт трябваше да бъде закрит от Създателя, какво опустошение щеше да настане на тази земя!
Смъртта е като преминаване от по-долен в по-горен клас в училище. Ако ученикът каже, че той харесва това ниво и не иска да преминава в следващото, и продължава да седи в същия клас, докато остарее, какво ще се случи? По подобен начин, ще бъде погрешно, ако човек не продължи напред в цикъла на живота поради привързаност към роднини, приятели и притежания.
Човек трябва да разбере важността на раждането и смъртта. Раждането означава да бъдеш повишен и така да преминеш в по-горен клас. Това е част от развитието. Защо трябва да се страхуваш от смъртта? Това е както, когато приятел от училище напуска едно ниво и преминава в следващото, защото е напреднал в своето развитие, а неговите приятели, учители, родители и роднини плачат и скърбят при неговото заминаване. Колко смешно, учителят плаче, защото неговите ученици са били повишени! Затова човек първо трябва да знае целта на смъртта и тогава да мисли как да живее сто години. Смъртта не е напаст или лоша поличба. Смъртта не е Божия немилост. Смъртта съществува, тя има  цел и собствен мотив.

Колата, шофьорът и пътникът

Човешкото тяло е като превозно средство, управлявано от шофьор. Но шофьорът не може да кара кола, освен ако в нея няма двигател. Необходими са шофьор и двигател заедно. Пътникът, който седи в колата, е собственикът. Кой трябва да живее сто години? Колата, шофьорът или пътникът?
Пътникът, или собственикът на колата е безсмъртен. Той никога не умира. В Бхагавад Гита се казва (2:23):

Оръжията не го нараняват,
огънят не е способен да го изгори,
нито се намокря от водата,
нито изсъхва от вятъра.

Няма смисъл да мислите за смъртта на пътника. Трябва ли шофьорът да живее сто години? Но шофьорът и пътникът са един и същи човек. Това е кола, карана от собственика. В Рамаяна се казва, че индивидуалната душа е част от Бог, безсмъртния. Ади Шанкарачаря казва същото, че индивидуалната душа е като космичната душа; тя не е странник. Ако шофьорът и пътникът са едно и пътникът е безсмъртен, не стои въпросът за продължителността на живота на шофьора.
А колата?  Трябва ли човек да се моли на Бог да му разреши същия стар, амортизиран модел да остане, вместо да смени модела? Не желаете ли да захвърлите стария модел за нов? Ще продължите ли да карате  модел  на Ambassador вечно, когато има Fiat, Mercedesи толкова много нови модели на разположение? Някои имат климатици, някои радио. Защо не си вземете нова и по-добра кола?

Промяна

Ведическата молитва, цитирана по-горе, не е от обикновен човек, а от риши, който е живял с решение в ума си и с цел в живота си. Големите светци казват, че човек, който прави садхана редовно, ще промени духовния си статус дори в това раждане. Това не означава просто, че той променя интелигентността си или убежденията си, че се е отказал от невегетарианската храна или че е започнал да говори истината. Това са малки промени. Такива промени се случват в ежедневния живот. Главнaтa трансформация трябва да е в съзнанието, в индивидуалността и в егото.
Човек променя начина, по който изживява този свят. Цялата личност се трансформира. Някои хора освобождават себе си от плодовете на техните действия от три или четири предишни раждания за един човешки живот. Това е много трудна задача и само малцина могат да я изпълнят. Затова в природата има смърт. Това е смърт на тялото, защото нищо друго не може да бъде унищожено. Когато глинено гърне се счупи, какво се е счупило? Пръстта, от която е направено гърнето, си остава такава, въпреки че вече не е във формата на гърне. Пръстта се е върнала обратно в пръст. По подобен начин тялото, което е съставено от елементи, се унищожава към момента на смъртта, но елементите, от които е направено, остават във вселената.
Природата е взела решение при определени стадии от еволюцията на индивида, той да постигне целта си и да достигне Абсолюта. Човек достига до определен етап в едно раждане, друг в друго, трети през следващото и така нататък. Човек иска да живее дълго, защото се страхува да умре, но няма смисъл да се стремите към дълъг живот заради страх от смъртта.
Затова кажете: „Смъртта е полезна за мен. След изчерпване на плодовете от действията в този живот, аз ще вляза в ново тяло, ще изоставя този стар модел и ще имам нови преживявания в по- съвършен модел.”

Над петдесет

Ако  искате  дълголетие, след като сте обмислили всичко казано, само тогава ще си струва да  питате за него. Когато хората се пенсионират, те нямат нищо, с което да се занимават. Питал съм много хора, които са се пенсионирали: „Какво правите? За какво мислите?” Обичайният отговор е „Много не съм се замислял. Продължавам да си спомням само миналото. Мога да видя миналото като на лента, но бъдещето е празно.” Това е странно. Когато човек остарява, започва да гледа назад. Младите гледат в бъдещето, но без да поглеждат надолу, така че не виждат какво им е в краката. Те се нараняват и въпреки това продължават да гледат напред. Когато човек остарее, започва да прави ретроспекция. Няма смисъл да се живее, ако човек не води живот на саняса след петдесет до петдесет и пет години. Правилният подход е, че след като навърши петдесет, човек трябва да мисли по правилния начин, защото привързаността към миналото няма да донесе нищо добро. Начинът, по който човек мисли след петдесетгодишна възраст, е трудно да се проследи. Тялото не го следва, сърцето отслабва, дишането се затруднява и мозъкът губи способността да устоява на сътресения. Когато те отслабнат, човек не е способен да понася ударите на живота и е обезпокоен от умствени конфликти. На тази възраст човек има повече опит, но дори магарето има опит. Само защото косата е побеляла, човек не бива да говори за опит. Опитът ще бъде от полза само ако нещо е научено от миналото. Затова трябва да се придобие нещо ново, огледало, нов поглед или нов начин за катерене, за да си струва опитът. Трябва да има голяма промяна в основните ценности след около петдесет години живот. Човекът е странно животно. Дори когато изгуби всичко, не губи надежда. С треперещо тяло, посивяла коса и беззъба уста, като ходи с помощта на бастун, възрастният човек не губи надежда.

Докато човек не се освободи от очакванията, той е обвързан да преживява наранявания и удари. Не е възможно всяко очакване на човек да се изпълни. В исторически план и по цялата земя не е имало дори един-единствен човек, който да е постигнал всичките си стремежи, надежди и очаквания. Непостигнатото желание задължително ни води към безнадеждност и нещастие.

Спокойствие на ума

Ако човек иска да живее сто години, трябва предварително да реши как ще използва живота си след петдесетгодишна възраст. Човек трябва да се обърне към духовното, като напредне възрастта. Трябва да се освободи от привързаности и от обвързаностите на любовта – син, дъщеря, снаха и внуци.
Дори да приемем това, за което се държим, каквото и да е то, като нещо, към което си заслужава да сме привързани, да се родим и да умрем, може би все още се проваляме в едно нещо. Никога не мислим да преподадем йога на нашите деца и никога не се замисляме защо нашите риши са показали това велико знание на света.
Когато бях отвъд океана, за първи път имах странно преживяване. Когато видях Ню Йорк за първи път, зачудих се какво ще последва. Беше толкова чисто, без грам мръсотия. Имаше осветление, беше като в приказките, сякаш всеки обект се движеше самостоятелно, автоматично.
Дали бях в Германия, Япония или Англия, се чувствах  по същия начин. Като санясин няма вероятност да бъда повлиян от нещо, но все още се чудех защо хората са толкова тежко обременени с техните грижи. Някои пиеха, някои пушеха, а някои бяха потънали под една или друга форма. Дори с всички налични удобства хората не стояха настрана от цигарите и алкохола. Тези хора бяха пълни с умствено напрежение и не бяха щастливи. Техните умове не бяха спокойни. Който се вълнува и не е постигнал стабилен ум, ще бъде неспокоен и нещастен.
Умът може да е или спокоен или възбуден. Човек чувства, че тези заможни татковци, добре изглеждащи хора, живеещи в тази земя на чудесата в спретнати и чисти къщи, страдат. Така и трябва да бъде. За да бъде стабилен пламъкът, човек трябва да изключи вентилатора!
Написано е в Рамачаритаманас, че когато разберем, че космическата сила и ние самите сме едно, че сме част от това Безсмъртно нещо, тогава ще постигнем мир.
Една мантра, една мисъл, една емоция трябва да продължава без прекъсване, като се асоциира с всеки дъх,  с всяка минута в един час. Дишаме денонощно – сутрин, вечер, дори през нощта. Ако просто свържем нашата мантра с дъха, вибрацията на мантрата ще бъде чувствана с всяко вдишване и издишване. Дори по време на медитация. Ако медитираме върху мантрата, умът ще постигне спокойствие.

Просто инструмент

Друг начин да постигнете спокойствие, е като си мислите, че сте инструмент в ръцете на Бог, който е истинският извършител на всички действия на човека. Това е добър поглед върху живота. Ако някой се смята за извършител, той също ще иска да е получател на плодовете от действията, независимо дали са добри или лоши. Ако някой възприема себе си като Негов агент, то той се възприема като агент за действията, техните плодове, за щастието и нещастието.
Земевладелецът обработва земята , сее семена и се грижи за реколтата. Реколтата може да е добра или лоша. Може да има изобилна реколта, или може да има суша. Кой страда? Извършителят. Затова, който и да е извършителят, той понася загубите или ползва печалбите.
Човек по принцип не става извършител посредством действието. Това е малко странно. Ако някой желае плодовете от действието си, става извършител и понася последствията. Когато човек се смята за извършител, се проявява елемент на егото.
Без значение къде работи човек – в банка, в офис или в завод – нито става извършител, като си върши работата, нито става неизвършител, като не върши никаква работа. Тук се крие тънкостта.
Как можеш да бъдеш извършител? Всевишният е извършител. Интелектът не е извършител. Той е повлиян от желанията. Той е повлиян от емоциите, които са плодове на желанията и привързаността. Интелектът също е повлиян от човешките възприятия. Така че всичко е повлияно от всичко останало. Затова:

Пази ума  неповлиян,
пази сетивата неповлияни.
И най-важното от всичко,
пази емоциите неповлияни.
Тогава, ако желаеш да живееш сто години, си добре дошъл!
 
2 ноември 1980г., Йога Саммелан Бариарпур, Индия
© Yoga magazine, Sivananda Math, May’2012
Прана и пранаяма
Свами Ниранджананда Сарасвати
Ганга Даршан, 26.11.1987
Ние имаме много особено схващане за това, че пранаяма е просто дихателна практика. Има също така много други аспекти на пранаяма, като влиянието на дъха върху тялото, ума и психиката, а също и въпросът с  праната.
Има две различни неща – дъхът е отделен от праната и праната е различна от въздуха, който дишаме. Праната има определено влияние върху физическото тяло, върху мозъка, съзнанието и енергията, но преди да навлезем в тази  тема, първо трябва да разберем точно какво е праната. Ще ви дам един пример от действителността, за да обясня какво е прана. Той е съвсем истински.
 
Отнася се до проучване, направено от фондация  „Meninger“ в САЩ, което включва участието на свами на име Надабрахмананда, който е бил поставен в херметически затворена стъклена кабина, заедно с маймуна и горяща свещ. Свами е помолен да практикува кумбхака (задържане на вдишания въздух) и в същото време да свири на табла. Изследователите запушили носа, ушите и устата му. Нямало дори най-малката възможност да диша, през който и да е от отворите на тялото. Когато затворили кабината, свещта изгаснала след около три или четири минути, маймуната изпаднала в безсъзнание след петнадесет минути, а свами продължил да свири на табла в състояние на задържан вдишан въздух в продължение на четиридесет и пет минути без прекъсване.
 
Това изглежда че разрушава теорията, че дъхът е свързан с праната, тъй като свами казва, че докато практикувал кумбхака, единственото, което осъзнавал, било вида енергия, която протичала през тялото му. Той не усещал никаква възбуда на сърцето, нито пък високо кръвно налягане, докато когато задържиш дъха за по-продължителен период, просто се наблюдава пулсиране на енергията из тялото. Чувствал, че изобщо няма нужда да диша. Можел да продължи много дълго време, без да диша, по-дълго от четиридесет и пет минути.
 
Йога много ясно казва, че праната е форма на енергия, която се генерира вътре в тялото и много зависи от състоянието на ума, съзнанието, емоциите и мислите, както и от положителните и отрицателните аспекти на личността. Това е познато като събуждане на праната. Веднъж щом успееш да събудиш праничната енергия, дъхът автоматично ще спре, но, разбира се, за да се изпълнява перфектно кумбхака, се изисква много практика.
 
Трябва да помним, че въпреки че пранаяма е проста техника на вдишване и издишване, задържане с вдишан и с издишан въздух, много физиологични и психически промени се случват в тялото и трябва да ги осъзнаем. На първо място нека да разгледаме дъха. Знаем, че посредством дъха поддържаме функциите на нашата нервна и сърдечно-съдова система и на мозъка, и предизвикваме състояние на релаксация. Също можем да предизвикаме състояние на напрежение в тялото и мозъка.
 
Процесът на вдишване създава известно физическо съпротивление и това съпротивление или напрежение не е ограничено само до тялото, но също повлиява ума. Когато издишваме, премахваме напрежението, което повдига енергията и достигаме състояние на спокойствие, като наблюдаваме дъха. Посредством дъха можем да контролираме нивото на напрежение, независимо дали е мускулно, нервно или емоционално. По какъв начин проста промяна в модела на дишане може да повлияе симпатиковата и парасимпатиковата нервна система или дясното и лявото полукълбо на мозъка, или ида и пингала - енергийните аспекти на нашата личност?
 
Много хора вярват, че когато практикуваме пранаяма, има нарастване на количеството кислород в нашата система и че този кислород се пренася до мозъка, който става активен, но много проучвания са показали, че ние не увеличаваме количеството кислород в системата, в кръвта, или в мозъка, а че елиминираме токсините от тялото или под формата на топлина, или под формата на пот. Много пъти изпитваме това, когато практикуваме бхастрика  пранаяма за продължителен период. Посредством процеса на дишане ние също отделяме въглероден диоксид и така естествено усещаме, че нивото на кислорода се е увеличило.
 
Ще ви дам един пример: ако количеството на кислорода в тялото е десет процента и количеството на токсините в тялото е осем процента, ние приемаме, че имаме два процента кислород, но ако посредством практиката на пранаяма намалим количеството на токсините в нашата система с четири процента, количеството на кислорода ще се учеличи до шест процента. Точно това се случва в действителност по време на пранаяма. Посредством изчистването от токсини се създава чувство за енергия, лекота, жизненост, издръжливост, яснота на ума и възприятията и максимално добра работа на мозъка. Това е единият аспект на пранаяма.
 
Вторият аспект на пранаяма е този, че когато вдишваме въздух от нашата околна среда, ние вдишваме положителни и отрицателни йони в тялото, без значение какво е количеството на тези йони. Учен може да каже, че във въздуха има пет хиляди частици отрицателни йони на квадратен сантиметър, което ни кара да се чувстваме леки, свежи, енергични и жизнени. Когато и да отидем в планината, особено след гръмотевична буря, въздухът е зареден с електричество, което е познато като отрицателни йони. Когато изпълняваме пранаяма, дори да я правим в стая, след известно време ще създадем вид статично електричество в тялото. Ако прекараме гребен или четка през косата си, тя се наелектризира със статично електричество и можете да повдигнете парчета хартия с нея.
 
Същият принцип е приложим и за пранаяма. Ние генерираме вид статично електричество в тялото, което привлича отрицателните йони от околната среда в нашата система, затова дори в ограничено пространство, в затворена стая,  където няма много отрицателни йони на квадратен сантиметър, след практикуване на пранаяма, ние въпреки това ще се чувстваме жизнени, енергични и леки, защото сме изградили тази форма на статична енергия, която привлича отрицателните йони от околната среда.
 
Третият аспект на пранаяма се отнася до нервната система. Тези хора, които са практикували Свара йога и поради това са по-осъзнати за техния процес на дишане, трябва да знаят, че дъхът постоянно променя своя начин на протичане в ноздрите. Понякога едната ноздра е отпушена, отворена и през нея преминава въздухът,  докато другата е блокирана, и обратно – тези два потока се сменят периодично. Всеки поток е свързан с определен вид усещания на нервната система. Когато е активна нашата симпатикова нервна система, физическото проявление е различно. Човек е по-екстровертен, динамичен, отзивчив, буден  и осъзнаващ – той е много в света наоколо. Когато дъхът преминава през другата ноздра, която влияе на парасимпатиковата нервна система,  тогава се чувстваме по-релаксирани, спокойни, в мир, повече навътре в себе си, отколкото навън, и това е много забележимо при хора, които страдат от ментални проблеми.
В Щатите, където преподават пранаяма на хора с психични отклонения (свръхактивни), са открили, че само посредством практикуване на нади шодхана (редуване на  дишането през ноздрите) са били в състояние да намалят свръхактивността на страдащите и също да постигнат състояние на спокойствие. Пранаяма е преподавана на кататоници (форма на депресия) – ако едната им ръка е вдигната нагоре, тя ще остане така в продължение на часове, без да я спуснат надолу, или вие ще трябва да им я свалите надолу. След това тя отново ще се вдигне. Те на практика нямат контрол върху тяхното външно физиологично изразяване или движение. Разбира се, първоначално с помощта на лекарства обръщаме ума навън, защото в тази крайна форма на интровертно състояние е много трудно за човек да практикува пранаяма. Някакъв вид стимулант се инжектира в тяхното тяло и те стават екстровертни. След като умът им е обърнат навън, им се преподава пранаяма – бхастрика, сурия бхеда пранаяма, която активизира симпатиковата нервна система и ги извежда от състоянието им на интровертност. Учените откриват, че ако тези практики се правят внимателно и систематично, стават много ефикасни. Така че ефектът на пранаяма върху нервната система и сам по себе си е много голяма тема.
 
След това идва друг аспект – мозъкът. Има две неща, които трябва да се разгледат тук. Едното е електрическата активност на мозъка, другото е работата на дясното и лявото полукълбо на мозъка. Можем да разберем електрическата активност на мозъка, защото колкото повече сме въвлечени във външния свят, във външните ежедневни дейности, толкова по-напрегнати ставаме, по-голяма е честотата на бета вълните – толкова повече са  циклите за секунда, между двадесет и тридесет. Това намалява ефективността на ума. Разпръсква ума в много посоки. В нашия живот, изпитвали сме го, не можем да решим за нас самите, защото има твърде много неща, които искаме, твърде много харесвания и нехаресвания, твърде много амбиции! Така че никога не сме наистина отпуснати.
 
Релаксацията не означава да лежим неподвижно, да затворим очи и да се пренесем мислено на някое място. Релаксацията в йога означава да имаме контрол върху активността на мозъка, защото чрез мозъка можете да контролирате тялото, чрез мозъка можете да контролирате функциите на ума. Затова след като заемете легнало положение в шавасана, по време на йога нидра или между асаните, специално ви се обръща внимание да наблюдавате дъха. Няма друга причина за това. Ако това не беше причината, щяхме да искаме от вас да си фантазирате за нещо, което може и да не е свързано изобщо с дъха – да си представите шивалингам в междувеждието, например. Ще постигнете релаксация, като се концентрирате върху шивалингам в точката на междувеждието, но състоянието на релаксация на мозъка няма да бъде същото и няма да сте в състояние съзнателно да контролирате електрическите импулси на мозъка.
 
Тези от вас, които са използвали биофидбек система, които са виждали мозъчните си вълни и имат воля, са опитали да променят тяхната честота, като са се научили как да отпускат мускулите, да контролират мозъка, или да насочат ума от най-неотложния проблем  към друго преживяване, ще знаят как се променя честотата, как една мозъчна вълна се налага на друга. Точно това се случва, когато практикуваме пранаяма в състояние на умствен конфликт, напрежение и объркване.
 
Има постепенно намаляване на бета вълните, но това не означава, че вашите алфа вълни ще се увеличат. Има пранаяма практики, с които заобикаляте вашите алфа вълни, тета вълни и делта вълни. От бета отивате направо към шуня – липса на активност!
 
Това е било изследвано от много добри изследователи и свамита. Имах възможността да наблюдавам експеримент как практикуващ пранаяма може да отиде направо в състояние на шуня, директно от бета вълните, без да преминава през алфа, делта и тета фази. Експериментът беше проведен със същия санясин, който беше в клетката и си спря дъха за четиридесет и пет минути, което е много голямо постижение.
 
Следващият аспект, с който искам да ви запозная, е дясната и лявата половина на мозъка. Има много теории, които се занимават с това. Казваме, че дясната половина има точно определени функции и че лявата половина си има нейни определени функции. Рационалността, осъзнаването, динамизма, спокойствието – всички те са функции на различните половини на мозъка. Работата на полукълбата се променя според редуващите се потоци на ида и пингала. Ида и пингала тук не означават потока на дъха в дясната или лявата ноздра, а потока и количеството прана, количеството прана в системата.
 
Вие знаете примера с магнита, който привлича метала. Ако поставите някакъв вид дебела хартия пред него, той все още ще привлича метала, но не толкова силно както преди. Колкото е по-голяма бариерата пред магнита, толкова е по-малка ефективността му. Потокът на ида и пингала е нещо подобно. Колкото повече премахвате блокажите от тези пранични потоци (не използвам думата „токсини”, използвам думата „блокажи”), тяхната магнитна сила ще нарасне. Какви са тези блокажи? Напрежението определено е един от тях. Емоционалните проблеми със сигурност са друг такъв. Състояние на ума като „аз искам това, но не мога да го имам” и състояния на потискане са други. Премахването на тези различни психологически блокажи е това, което увеличава дела на потоците на ида и пингала и те в замяна ще повлияят работата на ума, интелигентността, емоциите и поведението.
 
Факт е, че някои хора, които са десняци или левичари, или които са по-праволинейни в начина си на мислене, или могат да визуализират неща, могат да бъдат разбрани по-добре, когато вземем под внимание тези факти. Но дори нещо повече, това може да бъде преодоляно, след като сме постигнали хармония между лявата и дясната половина на мозъка, посредством практикуване на пранаяма, като сме изравнили потока на ида и пингала.
 
Сега нека да разгледаме разширението на праничното поле - пранамая коша. Може и да сме забелязали, че има време от деня, когато биоритмите на тялото, ума и емоциите достигат своя оптимум, и време, когато достигат до най-ниската си точка. Сутрин често се чувстваме уморени, дори след осем или десет часа сън, защото нивото на енергия е ниско. Има периоди следобед, когато се чувстваме изморени, защото нашето ниво на енергия е ниско, но след известно време отново се чувстваме енергични. Преди десет или двадесет  минути се чувствах изморен, но сега отново се чувствам изпълнен с енергия, защо? Не съм спал. Не съм си лягал. Нищо не съм правил. Това е всеобщ опит, свързан с биоритмите на тялото, интелекта или емоциите, които отново се повишават.
 
Тези биоритми не са свързани с таблиците, които си купуваме от магазина, деветнадесет, двадесет и един или двадесет и три дневни цикли с биоритми, нито с тези от книгата за биоритми, където използваш рождената си дата, настоящата дата и т.н. Това е много прост факт, свързан с дъха и праната. Така както потокът на дъха се променя във всяка ноздра на всеки четиридесет и пет минути до един час, така както потокът прана се увеличава, като преминава през пасажите на ида и пингала на определени периоди, в определено време на деня нервната система, дихателната система, мозъкът, емоциите, ума, праната, всички се повишават или спадат според цикъла и пранамая коша се повлиява от колебанията  на тези биоритми.
 
Всъщност това е нашата неспособност да поддържаме състояние на хармония според нивото на праната, което ни кара да се чувстваме уморени, изтощени, с изчерпана енергия. Ако бяхме способни да поддържаме постояно ниво на прана, без значение колко изморено е станало нашето тяло, ние може да сме се задъхали или да сме се изпотили и да ни болят мускулите, но няма да припаднем от изтощение. Ще преминем през симптомите на умората, но ще се възстановим много бързо. Праната се бори с акумулирането на различни киселини, хормони и токсини в тялото, акумулирането на млечна киселина в мускулите, когато са изморени, както и постоянният поток адреналин, който може да бъде контролиран единствено посредством прана.
 
Така че от момента, в който се събудим сутрин, докато си легнем вечер, нашето тяло и ум и нивото на праната ни преминават през много пикове и спадове, но ако по някакъв начин отново можем да увеличим нивото на праната, ще преодолеем умората, летаргията, мързела, чувството на изтощение и отново можем да бъдем напълно будни, внимателни, спокойни и релаксирани, без никакви други следващи ефекти. Вие знаете за какъв вид постефекти говоря. Ако не спим една нощ, на следващата сутрин казваме: „Опънаха ми се нервите. Не мога да правя нещата правилно. Не мога да мисля правилно. Треперя. Имам такова усещане. Имам еди-какво си усещане”.
 
Преди време няколко свамита и доктори направиха експеримент в Австралия с Кирлиановата система. Всяка сутрин те ставаха, вземаха отпечатък от ръцете си и виждаха излъчването на електромагнитната енергия или прана, и записваха цветовете. Всеки дава различно име на тази енергия, някои я наричат аура, някои я наричат биомагнитно поле, някои я наричат с други модерни имена, но за нашите разбирания нека я наричаме прана. Тогава отиваха  да си вършат тяхната обичайна работа. Докторите отиваха в болницата, свамитата отиваха да преподават йога. Шест или седем души участваха в експеримента. Вечер, веднага щом се върнеха, те даваха пресни отпечатъци и ги сравняваха със сутрешните.
 
Сутрешните отпечатъци показаха излъчване с дължина три четвърти инча, защото хората бяха отпочинали. Всеки беше спал без напрежение. Вечер обаче някои хора изобщо нямаха излъчване, защото бяха отдали много енергия през деня и бяха акумулирали много напрежение. Те бяха умствено, емоционално и физически изтощени. Сега идва най-трудната, но най-интересна част. В продължение на един ден, като практикуват асани, те се опитаха да увеличат праната в техните системи и да се види посредством снимките с колко тя се е увеличила след пет минути асани, след това правят други асани, след това други. Те избраха само 5 асани. Следващата седмица опитаха само с пранаяма – пет пранаями, по една всеки ден. След това използваха мудри и бандхи (мула бандха, джаландхара бандха, удияна бандха) и съответстващите им мудри (ашвини мудра, ваджроли мудра, агнисара крия и т.н.), след това йога нидра, след това пратяхара, аджапа джапа, мантра и визуализиране на дъха.
 
Те откриха, че с всяка практика успяват да си повишат количеството прана и излъчването на прана от различни части на тялото, особено от пръстите на ръцете, можеха да видят много забележима разлика отпреди, по време на и след експеримента.
 
Разбира се, като знаем, че сме заобиколени от пранично тяло или поле, като бъдем емоционално или физически изморени, енергията се използва, за да възобновим отново енергията в нашата система. Когато не можем да обновим праната в нашата система, ние спим или се опитваме да пренасочим своя ум. Ако можем да обновим праната чрез различни йога практики, можем да избегнем  ежедневния стрес да повлиява на работата на нашия ум и тяло. Най-важната практика от пранаямите беше сурия бхеда пранаяма, симпатиково дишане през носа. Пет кръга от него и те бяха отново толкова активни, колкото сутринта.
 
Така че това са няколко от ученията, които се прилагат в много различни части на света.
 
Имайте предвид, че все още не сме приключили с тази работа, защото все още научаваме за менталните и емоционалните й аспекти, как можем да влияем на нашите емоции – върху чувството на гняв, любов, хармония, радост или алчност и завист. Това са неща, които определено можем да контролираме и да преобразуваме посредством практикуване на пранаяма, и вече са проведени някои изследвания в тази връзка. Много проучвания са направени до момента, но пранаяма е много дълга тема и все още има други аспекти, които не съм застъпил тук.
 
26 ноември 1987 г., Ганга Даршан, Мунгир, Индия
© Yoga magazine, Sivananda Math, Jan’1994
Свами Ом Сарасвати (възраст 13 години)

Яма и нияма първоначално са били част от йога сутрите, които са поредица от кратки сентенции, чрез които мъдрецът Патанджали предава ученията си. Патанджали обяснява стъпките, чрез които дори един обикновен човек може да осъзнае Бог. Според йога сутрите, яма и нияма са първите две стъпки в осемстепенния път на йога. Яма и нияма са вечни и могат да бъдат прилагани в живота на хората винаги, въпрекиче са били формулирани като практика преди хиляди години.  Светът на човешките същества изглежда винаги има едни и същи проблеми в различни времена и форми, винаги със своите корени в нашето его.

Осемте стъпки или клонове на пътя на Патанджали са: яма и нияма (самоограничения и спазване на определени правила като първи стъпки към йога), асани (пози / практики), пранаяма (дихателни практики), пратяхара (изключване на ума от индриите, или десетте сетивни органа), дхарана (концентрация), дхяна (медитация) и самадхи (състояние на свръхсъзнание).

Ямите и ниямите са качества за самодисциплиниране, които всеки трябва да има и да съблюдава с цел собственото си духовно развитие. Те са кодексът на поведение за санясин и за всеки, който търси духовно развитие. Не би било от полза да се упражнява която и да е от другите стъпки, без едновременното практикуване на ямите  и ниямите, тъй като те са в основата на стълбата, водеща към себереализация.

Човек може да практикува асаните и да има здраво тяло. Човек може да практикува пранаяма и да балансира прана енергията, надите. Човек може да практикува пратяхара и дхяна и да достигне до по-дълбоки състояния на съзнанието, но каква ще е ползата, ако не практикува яма и нияма? Ямите и ниямите създават стабилен  и балансиран ум. Преди всичко те установяват ментална и физическа саням в нашите умове, действия и поведение. Какво е саням? Според свами Ниранджанананда: "Ако искате да генерирате електричество от реката, първо трябва да изградите язовир за контролиране на нормалния поток, осигурявайки превръщането му в източник на по-голяма потенциална енергия. Вие не блокирате преминаването на водата и не пресушавате реката, а създавате повече мощност. Тази контролирана и управлявана дейност е саням".

Ямите и ниямите също така съответстват на някои от чакрите, следователно чрез тяхното практикуване човек също пробужда кундалини.

Има два  вида йога, висша йога и по-нисша йога. Нисшата йога се занимава с физическия аспект - асани, пранаяма и аспекти на хатха йога, които, ако не се практикуват заедно с яма и нияма и други аспекти на йога, са само миниатюрна част от висшата йога. Ние може да имаме чисто, гъвкаво тяло и добър дихателен контрол от практикуването на асани, шаткарми и пранаяма, но това е само за себе си. Ние не можем да постигнем самадхи без яма и нияма (и саням). Както свами Ниранджанананда е казал:  „Истинската йога е саням, а не асана, пранаяма, мудра и бандха.”

ЯМИ
Петте ями са ахимса (ненасилие), сатя (истина), астея (въздържание от кражба, честност), брахмачаря (да си установен в божественото съзнание), и не на последно място, апариграха (непритежание). Ямите са предимно качества, които духовният ученик трябва  да има, за да общува и взаимодейства с външния свят и хората в него. Те са също така самоограничения от действията на по-слабия нисш ум. Ниямите са качества за изграждане на самодисциплина, които са изцяло посветени да подпомагат учениците по техния духовен път. Те също така са определени правила, които трябва да се спазват, за да се правят практиките на дхяна (медитация) и да се постигне самадхи. Практикуването на яма и нияма е много ползотворно само по себе си, но основната цел и резултат е духовното израстване и еволюция.

Ахимса
Ахимса, ненасилие, не само че означава непричиняване на вреда или болка на всяко създание с мисъл, дума или действие, но също така и да няма дори намек за агресия във вашето същество. Не трябва да пропускаме тази яма, защото каква е ползата от истинност, непритежание, въздържание от кражба и т.н., без първоначалното установяване на ахимса в нашите умове и действия? Свами Шивананда казва, че една от целите на другите ями е да се усъвършенства ахимса.

Отказването от месо или всякакъв друг вид храна или напитка, чието придобиване причинява болка на други същества (да си веган), също се счита за ахимса. Обикновено нашите действия сами по себе си са насилствени, въпреки че нашите цели съвсем не са такива. Когато една майка плесне дете, тя прави това, защото иска да даде урок на детето. Това се прави от любов, не от омраза. Поради това целта е това, което има значение, а не действието.

Също толкова греховно е, ако ние насърчаваме други към насилие или ако сме насилствени към себе си. Химса (насилие) не е само физическо насилие, но също така включва манипулация, нараняване чувствата на някого, психическо влияние и така нататък. Най-важното нещо е да не се отхвърлят директно хора, дори ако те станат насилствени, т.е. да не навлизаме в битки, аргументиране, спорове, кавги. Химса не се счита за насилие, ако е за да спасите живота си, или ако убиете един, за да спасите мнозина. Казано е, че когато вие  усъвършенствате ахимса, нещо като магнит ще действа около вас, предотвратявайки някой да ви навреди или да бъде насилствен. Хората ще започнат да се радват на вашето присъствие и да не чувстват дискомфорт, докато са във вашата компания.
В християнската Библия Христос казва: "Ако някой те удари по дясната буза, обърни му и лявата." Христос, Кришна, Рама, пророкът Мохамед, Буда и други светци, пророци и месии са били големи привърженици на ахимса и дхарма. Велики светци като св. Франциск от Асизи и Рамана Махариши, който можел да общува с животни, също са били велики последователи на ахимса. Агресията е реакция на страх, следователно ако преодолеем нашите страхове (чрез брахмачаря), ние можем да практикуваме ахимса.

Ще бъде по-лесно да спазваме ахимса, ако си припомним, че каквото и да правим, добро или лошо, ще се върне при нас в този живот или в следващия, независимо дали вярваме в прераждането или не. Добрите действия дават добри резултати, докато лошите действия предизвикват лоши резултати. Това се нарича (закона на) карма, и вие не можете да го избегнете. Някой винаги ви наблюдава.

Един добър пример за това е историята за един суфи светец, който привикал учениците си и казал: "Аз имам пет птици, по една за всеки от вас. Вземете ги и ги убийте на различни места, но никой не трябва да ви види да го правите. Когато ги донесете тук, ще имаме празник." Така че всички те се върнали по-рано или по-късно и дали обяснения за това къде са убили птиците си и как никой не ги е видял. Когато дошъл последният ученик, той казал: "Съжалявам Гуруджи, че те провалих. Не можах да я убия. Където и да ходих, усещах като че някой ме наблюдава." Той се оказал най-добрият ученик.

Сатя
Сатя или истина е втората яма, а също и много важна квалификация. Нека вземем Галилей като пример за сатя. Той бил залавян на два пъти от Инквизицията за своите открития, но въпреки опасността, продължил със своята писателска, преподавателска и изследователска дейност, докато вече не можел да използва очите и ушите си. Той докрай се придържал към истината за своите открития, защото знаел, че те са верни, и дори не е бил преследван за това. Свами Шивананда казва: "Бог е истина, и Той може да се осъзнае чрез съблюдаване на истина в мисъл, слово и дела." Според него тринадесетте форми на истината са: правдивост, равенство, самоконтрол, липса на ревност, липса на завистливо съревноваване, прошка, скромност, издръжливост, благотворителност, обмисляне, безкористна филантропия (бидейки също публично-духовна или гражданска), хладнокръвие и непрестанно и състрадателно ненавреждане. При определени обстоятелства казването на (бяла) лъжа за правене на огромно добро, се разглежда като истина.

Свами Шивананда казва, че вак сидхи (вак означава реч, а сидхи е специална сила, която йогинът получава чрез практикуване на садхана и тапас) може да се овладее при съблюдаване на истина винаги и по всяко време. Вак сидхи ви дава силата каквото и да кажете или да мислите да се превръща в истина, дори това и да не е било така, преди да сте го казали. С други думи, човек получава силата да изпълнява нещата със самата мисъл. Това е известно също така като психична реч. Чрез практикуване на истина по всяко време човек също така придобива силата да претегля думите си по време на разговор, насочвайки така резултата от думите си според волята си.
Лъжата е не само лъжа, ако вие говорите неверни или непочтени думи. Ако сте действали безразсъдно и след това сте заслепявали себе си с убеждението, че сте направили правилното нещо, това също се счита за лъжа, въпреки че всичко това се случва във вашия ум. Същото е, ако преувеличавате или се хвалите, за да стимулирате егото си. Сатя не е просто въздържание от говорене на лъжи, но също така и способността да се вижда истината, да се осъзнава истината зад всичко. Ако казвате на хората какво те трябва или не трябва да правят и след това правите каквото на вас ви харесва, вие сте лицемери. Да казвате едно и да правите друго, така не сте истински дори към себе си. Защо да лъже човек? Човек лъже, за да избегне последствията от своите или на свой сътрудник действия. Това е проява на дребнавия ум. Ето защо сатя също така помага за преодоляването на дребнавия ум.

Астея
Астея, третата яма, е известна като честност (в смисъл на „въздържание от кражба”). За да можем да следваме астея, ние трябва да сме доволни от това, което имаме, от нашите лични притежания, от начина ни на мислене, какво правим, къде сме, кои сме ние и т.н. С други думи, не трябва да бъдем алчни и трябва  да се опитаме да бъдем доволни. Ние крадем неща, защото ги желаем. За да може или да бъде достатъчно силен да устои на изкушението да открадне предмета, който желае, умът на човека трябва да бъде силен. Следователно чрез овладяване на астея човек пречиства ума от желания и от вритти.

Астея прави ума чист, като огледало, в което се отразява вашият Божествен ум. Самата мисъл за печалба чрез кражба не трябва да възниква в ума, защото постоянното желание на предмети, които не ви принадлежат, действително е кражба. Хората понякога чувстват, че вие желаете нещо, което им принадлежи, и ако са добродушни, ще ви го дадат. Това не е добре, защото на първо място вие най-вероятно не го заслужавате и преди всичко лишавате лицето от нещо, което може да е харесвало. Неизразени желания за неща, които не са ваши, е по-лека форма на умствена манипулация спрямо собствениците на каквото и да желаете.

Ние крадем неща, защото ги желаем, и това не означава непременно, че крадем физически обекти. Има хора, които крадат идеите на другите. Това е най-лошата форма на кражба. Опитайте се да запазите вашите желания умерени. Ако не можете напълно да прочистите ума си от тях, не се опитвайте просто да ги забравите, да ги потиснете или да ги оставите настрана, защото когато се върнат при вас, те ще имат подкрепления. И ако желанията станат твърде силни и не сте в състояние напълно да ги потиснете, те трябва да бъдат изпълнени възможно най-скоро, иначе ще натежат още по-силно върху ума ви, докато ви доведат до кражба или нещо подобно.

Тези желания или мисли, които смущават ума, се наричат вритти. Ако сте прекалено добри или прекалено благи, за да крадете, желанията / вриттите вероятно могат да получат повече власт над вас, ако не сте психически силни, и скоро вие няма да можете да мислите трезво или да спите добре. Това е силата на вритти и на желанията. Ако можете да контролирате ума с неговите желания или вритти, вие можете да съблюдавате астея. И ако можете напълно да спазвате астея, казано е, че нещата, за които имате дори и най-малко желание, просто ще идват при вас по някакъв начин, като че ли сте магнит. Друг материален плод, придобит чрез усъвършенстване на астея, е, че човек също така ще получи интуитивната сила да знае къде да търси и да намери богатство.

Брахмачаря
Брахмачаря обикновено се описва в книги, беседи, писания и т.н. като безбрачие. Но Брахма буквално означава "Божествено съзнание”, а чария, в този случай, означава "живеене" или "този, който е установен във". Ето защо брахмачаря всъщност означава "да си установен в Божественото съзнание" или "да си установен в по-висшия ум (форма на ума)".

Учените са доказали, че само десет процента от средния човешки мозък са активни и свободно достъпни по време на ежедневни дейности. Духовно еволюирали хора отдавна са казали, че човешкият ум има огромен капацитет. За съжаление голяма част от десетте процента се води от инстинкти и се отдава на чувствени и незначителни дейности. Четирите основни инстинктивни подбуди са: ахара (храна), нидра (спане), бхая (страх) и майтхуна (сексуалност). Те са доминиращи в съзнанието ни по простата причина на оцеляването. Тъй като оцеляването не е толкова голям проблем в съвременното общество, както е било в древни времена, създава се един вид вакуум. Храната е премного достъпна, страхът се превръща в пречка в ежедневния живот, светът е пренаселен и така нататък. Повечето хора запълват този вакуум, усилвайки изпълнението на желанията за чувствено удоволствие. Брахмачаря се занимава със запълването на този вакуум с духовност.

Много хора биха казали, че ахара е най-големият двигател, но това не е така. Брахмачаря е да си свободен от удоволствието от задоволяване на инстинктите на нисшия ум, и тя най-често е  известна като безбрачие, защото майтхуна е най-мощният инстинкт. Майтхуна е най-големият двигател, защото без него отдавна щяхме да сме измрели като вид.

За повечето хора следването на брахмачаря би означавало потискане на желанията. Брахмачаря не трябва да бъде потискане, и потискането не е средството за преодоляване на нисшия ум или за контролиране на някои от инстинктивните му подбуди. Ако човек не е установен във висшия ум, потискането би било безполезно. Човек може да бъде в състояние да спре самия себе си от задоволяването на някои от тези инстинкти, но не може да забрани на ума постоянно да мисли за тях. Това не е брахмачаря, установен във висшия ум, а висшият ум не губи време да обръща внимание на такива неща.

Има една история за двама монаси на поклонение в (предполагаемо) стриктна брахмачаря. Когато те се натъкнали на една дама, която не можела да пресече една голяма бара, по-старият монах я пренесъл на безопасно място. Потресен, по-младият монах недоволствал пред старшия монах, който отговорил: "Ти все още я носиш в главата си, докато аз я оставих на брега на локвата!" По-младият монах е перфектен пример за противоположното на брахмачаря. Свами Сатянанда казва: "Когато е твърдо установен в брахмачаря, йогинът печели жизненост, енергия и смелост, при което той се освобождава от страха от смъртта. Така брахмачаря е важен начин за преодоляване на клеша, наричана абхинивеша, което е страх от смъртта." И тъй като почти всички страхове имат своите корени в смъртта, брахмачаря е полезен инструмент за преодоляване на страха като цяло.

Апариграха
Апариграха, петата и последна от ямите, е непритежание (известно също като въздържание от алчност). Всъщност това е пълна свобода от алчност или сребролюбие. Вие не трябва да се опитвате да притежавате повече, отколкото минимално се нуждаете. Както свами Сатянанда Сарасвати споменава в „Четири глави за свободата” – „Това поддържа ума  незает, празен и също така той (ученикът) не трябва да се тревожи за нищо, защото няма нищо (никакви притежания) за  защитаване. "Когато станем непритежаващи или непривързани, ние ставаме безпристрастни и по този начин обусловената любов, обич, състрадание и така нататък става безусловна, а не само ограничена до семейство, приятели, отношения и др.

Подаръци от другите ни въздействат и ни правят по-алчни. Едно от последствията е, че ние започваме да даваме подаръци, защото очакваме нещо в замяна, което е лошо, защото се обиждаме, ако не получим нищо. Поради това санясинът следва да избягва подаръците. Алчността също води до привързване, а тревожността придружава привързаността. Всички те са пречки за придобиване на духовно познание. Свами Шивананда казва: ". . . свободата от привързаността ще има като резултат познание за целия курс на нашето пътуване." Също така ще бъде лесно да съблюдаваме астея, или въздържане от кражба, ако  сме усвоили апариграха.

Спомените и навиците за притежаването на обекти трябва първо да се отмият от ума и едва тогава можете да започнете живота си наново. Умът също става чист, като следвате апариграха, и е казано, че когато напълно съблюдавате апариграха, вие придобивате сидхи, чрез които можете да си спомните миналите си животи, ако вярвате в прераждането. Но не трябва да продължавате апариграха отвъд вашите граници, или това ще породи уязвимост и собственичество. С други думи, ако с апариграха се стигне твърде далеч,  може да предизвика обратен ефект.

Ганга Даршан, Мунгир, Индия
© Yoga magazine, Sivananda Math, January 2005

Свами Ом Сарасвати (на възраст -13 години)

НИЯМИ

В първа част от тази статия  бяха дискутирани петте ями.Сега следват петте ниями.Петте ниями, или още известни Swami Omкато петте правила за самодисциплина, са: шауча (чистота), сантоша (удовлетворение), тапас (въздържание), свадхяя (себеизучаване) и Ишвара пранидхана (пълно себеотдаване на Бог). Ниямите в своята същност са петте установени правила за самодисциплина на духовно търсещите по пътя  към духовното им развитие.

Шауча

Шауча, или чистота, е първата нияма. Не само външната чистота, като това да вземете душ, да си измиете зъбите и т. н., но и чистотата на действията, чистотата на ума от тъмни, разрушителни  и излишни мисли и от лоши, терзаещи спомени. Личната чистота и чистотата в обкръжаващото ни пространство е важна не само по хигиенни  причини; състоянието на заобикалящото ни пространство влияе на ума. Ако е чисто и подредено, ще станете по целенасочени и ще успеете да се концентрирате по-пълноценно; но ако околното пространство е мръсно, разхвърляно и занемарено, умът ви може да стане дезорганизиран.Затова е добре да разтребите стаята си сутрин. Подобни идеи може би звучат тривиално, но те помагат да запазите ума си свободен от хаос и да го направите ясен и проницателен.
С други думи, практикуването на шауча на физическо равнище, също влияе на ума ви на на пранично и ментално ниво.Мъдрецът Патанджали казва в Йога сутрите, че когато се практикува шауча на физическо равнище, човек може да постигне индиферентност към тялото и непривързаност към другите с течение  на времето. Той също казва, че когато умът е пречистен чрез шауча, човек става радостен и подготвен да практикува концентрация (дхарана) и контрол над сетивата (пратяхара), тъй като огледалото на ума е чисто и така човек може да види истинската си същност, отразена в него.

Сантоша

Сантоша, удовлетвореност или доволство, е втората нияма. Сантоша е удовлетвореността от собствените действия, от онова, което човек има, което човек е, от това, което човек е направил или прави. Това също означава човек да е в мир с това къде се намира, независимо от времето и пространството. Не трябва да се отдавате на фантазии за бъдещето, нито умът ви  да се застоява в миналото. Бъдете щастливи от това къде сте, или никога няма да сте щастливи или да изпитате истинско удовлетворение.  Сантошасъщо означава да сте доволни от това, което сте. Ако не харесвате човека, който сте, няма да намерите щастието в живота си. Бъдете удовлетворени от това, което правите, когато сте дали най-доброто от себе си.
Сантошае от съществено значение за духовния живот. Ако не я практикувате, няма да стигнете много далече в своето търсене. Интегрирайки сантоша в ежедневието си, можете да се освободите от жадуванията си и да постигнете великото щастие в хода на своята духовна стълбица,  път, търсене или както вие изберете да го наречете.Също така е необходимо  да се практикува сантоша, за да може да се съблюдава астея. Просякът е крал, ако е доволен от това, което има, а кралят е като просяк, ако все още жадува за нови богатства, които да трупа в хазната си от налози над бедните.
Ако сте неудовлетворени, това ще ви донесе психическа нестабилност и много други комплекси. В Йога Вашишта?, мъдрецът Вашишта?, който бил един от учителите на Рама, казва, че вичара (размишление върху същността на атман), шанти (миролюбието), сатсанг (да си обграден от истина, независимо от формата й) и сантоша (удовлетвореността) са четиримата пазители на прага към мокша (избавлението или състоянието на пълно освобождение от цикъла на раждане и прераждане). Той казва, че ако сте овладели сантоша, останалите трима ще ви пуснат да преминете покрай тях.
 
Тапася

Третата нияма е тапася (или тапас), въздържаност или умереност – в зависимост от индивидуалните възможности. Основната цел за постигане на тапася е да можете да медитирате правилно. Тя създава овладян ум, който няма да допусне никакви намеси от тялото, като: „Жаден съм!”, или „Искам храна!” , или „Боли ме!” и т.н. Тя също укрепва тялото, така че тези желания да не са толкова чести. Дава сила и здраве на органите, за да не се преживяват болезнени усещания по време на медитация. Така тя води към пратяхара или отдръпване от сетивата. В Бхагавад Гита е споменато, че има три типа въздържание: (1) въздържание на физическото тяло, (2) въздържание от общуването и речта (мауна) и (3) въздържание на ума. Тапася включва контрол върху мислите на човек с цел да се избегне излишно говорене.
Както скулпторът отстранява всички  ненужни парчета камък, за да извае една красива скулптура, така и трудностите, през които тялото преминава,  укрепват ума и отстраняват всички ненужни парченца, оставяйки единствено неподправената  субстанция на истинската ви същност. Чрез практикуване на тапася, тялото става неуязвимо към силна горещина, студ и дори отрови и други изпитания.
Във Four Chapters on Freedom(„Четири глави за свободата”) според свами Сатянанда Сарасвати има пет типа тапас: (1) излагане на слънце за заздравяване на кожата,  (2) излагане на огън, който да направи тялото стройно и загоряло, (3) правене на пранаяма за затопляне на тялото, (4) събиране на огъня на концентрацията в една точка и (5) огънят на постите. Това са петте огъня, които отстраняват токсините, за да подготвят тялото за медитация.
Тапасяне служи единствено да подготви тялото за медитация. Да вършиш неща, с които не искаш да се занимаваш поради мързел, или тамас е друга форма на тапася. Същото се отнася и за умереност при забавленията, които само носят удоволствие на човека, без да допринасят за нещо добро на другите. Тази форма на тапася помага да се контролира егото, като прави човека по-дисциплиниран.

Свадхяя

Свадхяяе четвъртата нияма, която аз описвам като изучаване на  собствената личност на един по-начален етап. Обикновено се дефинира като „изучаване на древни духовни текстове”, но е възможно човек да чете текстовете и все пак да не разбира, или да не може да приложи и частица от тях в ежедневието си. Тук „сва” означава „себе си”; оттам и свадхяя – изучаването на собствената личност или самоанализ. Човек трябва да бъде драща, свидетел, наблюдател. По-висшият тип знание е истинско преживяване, по-повърхностната форма е ученето директно от книги, и дори още по-нисшата форма е ученето от книги, без да се разбира заложеният смисъл. Както е записано в Essene Gospel of Peace  („Евангелие на мира от есеите“), където Исус казва: „Не търсете закона в текстовете, защото законът е в самия живот, а текстът е мъртъв.”
Чрез свадхяя можем до известна степен да се усъвършенстваме и да поведем себе си в правилната посока без помощта на гуру. Ако можете да видите живота си и да гледате на него като на книга, както е в йогийската практика  антар мауна, то вие можете да наблюдавате свадхяя, както свами Ниранджанананда е посочил в Йога Даршан. Човек може да наблюдава и променя своите реакции, може да управлява своята негативност и да усъвършенства възприемането си за нещата, като наблюдава себе си.
От друга страна, възхваляването на Божието име, както в Гаятри мантра, мантрата Ом, в молитва и  т.н. или дори вашата лична мантра,  помага да фокусирате ума си, което помага при свадхяя. Когато човек пее някоя мантра от сърце, не е нужно непременно да разбира какво пее, за да изпита душевно извисяване.

Ишвара пранидхана

Ишвара пранидханаили пълно себеотдаване на Бог, е последната и една от най-трудните ниями. В своите душевни търсения човек стига до етап, когато гуру се отдръпва крачка назад и човек не може да продължи без помощ и се отчайва. Умът ни е така устроен, че у човек може да се зароди пълна вяра в Бог само в отчайващи ситуации, когато единствено Бог може да помогне, независимо дали вярвате в Бог или не (когато казвам Бог, имам предвид Ишвара, Аллах, Яхве или който и да било друг). Хората разбират Бог по много различни начини. Някои дори не вярват в идеята за Бог. Въпреки това всеки, който  търси духовно напътствие и еволюция, достига този етап, ако наистина е искрен в своето търсене. И тъй като Бог е различен за хората, ние достигаме до този етап по различни начини и в различни ситуации. Това е моментът, в който човек напълно оставя егото му да се оттегли и се отдава на съдбата. В Йога сутрите мъдрецът Патанджали казва, че човек дори би могъл да достигне до най-висшите форми на самадхи, последния етап преди кайваля, ако истински и напълно може да се отдаде на Бог. Себеотдаването трябва да бъде акт на свободната воля и напълно безусловно.
Има една история за отдаден монах по време на дълбока медитация в неговата пещера. Внезапно наводнение заляло близкия град с бликаща вода. Няколко добри хора усърдно гребели  с малката си лодка да се опитат да спасят монаха. Но когато стигнали неговата пещера, той им казал: „Не се тревожете. Аз съм благочестив човек, който служи на Бог през целия си живот. Бог няма да ме изостави сега. Никога не се страхувайте, Той ще дойде и ще ме спаси със собствените Си ръце.”
Няколко минути по-късно пристигнала яхта с петима мъже. Те се опитали да спасят монаха, но получили същия отговор. Накрая спасителен хеликоптер пристигнал и закръжил около пещерата, но монахът ги отпратил.
Водата се покачила, наводнила дома на монаха и той се удавил. Когато отишъл в Рая, казал на Бог: „Аз ти се прекланях през целия си живот и въпреки това ти не дойде да ме спасиш, когато имах най-голяма нужда от теб!” Бог му отвърнал: „Е, не знам какво си очаквал. Първо ти изпратих лодка, след това яхта, накрая и първокласен хеликоптер, а ти само повтаряше  глупави фрази като: „Бог ще ме спаси със собствените Си ръце. Лодката, яхтата и хеликоптерът бяха моите ръце.”
Всичко изглежда че е ментален процес; въпреки това осезаемият резултат е, че когато човек се отдаде и осъзнае Ишвара, той никога вече не е същият, защото човек не може да осъзнае Бог, ако пази в себе си дори късче от своето човешко его.
Мъдрецът Патанджали поддържа  адвайта веданта, която не подкрепя вярването за Бог като наш любящ баща, който живее в друг свят, в рая.  Така че тук Ишвара не е Бог, а неизменна, винаги една и съща реалност, докато нашвара е променящият се, разпадащ се, съзидателен аспект в цикъла на (нашата) еволюция. Бог съществува и вие можете да изживеете това само ако имате пълна вяра в него или нея (по ваше предпочитание), ако достигнете до Ишвара пранидхана.

Обобщение

С това ще обобщим статията за различните ями и ниями от осемстепенния път на раджа йога. Продължете да практикувате ямите и ниямите дори когато практикувате други клонове на осемстепенния път. Красотата на Йога сутрите е в това, че всеки може да ги прочете и да създаде различна теория от един и същи източник. Тази статия е само един от начините , по който можем да ги възприемем.
Може да сте забелязали, че ямите иниямите са взаимосвързани, така че не ви дават възможност да пропуснете някоя от тях, ако сте искрени в желанието си да ги овладеете. Също така те не са предназначени само за йоги и санясини, а за всеки, който иска да ги практикува. Например можете да си изберете някоя от ямите или ниямите, която харесвате, и да я практикувате, докато почувствате, че сте я усъвършенствали; и тогава да изберете друга и т.н.... докато ги овладеете всичките! (Тогава можете да преминете към 18-те качества на Свами Шивананда.)

Библиография.
Swami Satyananda Saraswati, Four Chapters on Freedom, Yoga Publications Trust, Bihar, India, 2000.
Swami Sivananda, Raja Yoga, Divine Life Society, Rishikesh, 1999.
Swami Niranjanananda Saraswati, Festival of Yogic Life, Swam Editions, France, 1997.
Swami Niranjanananda Saraswati, Yoga Darshan, Yoga Publications Trust, Bihar, India, 2002.
Swami Satchidananda, The Yoga Sutras of Patanjali, Integral Yoga Publications, Yoga Ville, Virginia, USA, 1990.
Edmond Bordeaux Szekely, Essene Gospel of Peace, Academy of Creative Living, San Diego, 1970.
L.K. Taimni, The Science of Yoga, Theosophical Publishing House, Adyar, Madras, 1988.


 Ганга Даршан, Мунгир, Индия
© Yoga magazine, Sivananda Math, May 2005
      В древните писания се говори за йога по много кратък начин. Написаното там е често под формата на сутри – кратки изречения на санкрит,  които без съответния коментар трудно могат да се разберат.
      В класическия текст „Хатха йога прадипика“ са описани около 15 асани с по 1-2 изречения всяка. За всеки, който е опитал да ги изпълни, следвайки само тези указания, става ясно, че те са крайно недостатъчни. Трябва много повече. Необходими са още напътствия и за самите асани, и за подготовката за тях.
      Ако разгърнем книга за класическа музика, вътре ще намерим описание на музиката, може би и части от най-известните творби, но надали ще има и описание как човек да се подготви, за да може да ги свири добре. Ако човек се вдъхнови от тази книга и иска да се занимава с музика, ще трябва да намери съответен учител и да започне да изучава музика от самото начало.
      По същия начин е и при йога – класическите асани са с мощно въздействие върху цялата психофизиологична система на човек. Но за да бъдат изпълнени те правилно и да се извлече максимална полза от тях, човек трябва първо да се подготви достатъчно. Това става с други практики, които дават на тялото необходимата гъвкавост, осигуряват достатъчно чувствителност и осъзнатост и премахват голяма част от блокажите в енергийните канали.
      Тези други практики са известни на санскрит като сукшма вяяма, фини практики. Поради съвременния заседнал начин на живот човек все повече се отдалечава от онова състояние на тялото, което ни се иска да имаме и което е необходимо, за да се захванем с по-напреднали практики в йога. По тази причина в началото трябва да се обърне внимание на тази подготовка и тя не бива да се прескача, ако искаме да постигнем желаните промени.
       Как да започнем? Какво е необходимо да променим? Първо, тялото е доста сковано. Трябва да се огъвкави. И това трябва да стане систематично, започвайки от периферията, от края на крайниците, и методично да напредваме. И поради естеството на мускулите и сухожилията това е най-добре да става по един лек и постепенен начин. Точно тук е мястото на гореспоменатите фини упражнения, сукшма вяяма. Другото име, с което те стават известни на Запад, е паванмуктасана, което буквално означава „асани, премахващи блокажите, възпиращи свободното протичане на енергия в тялото и ума“.
      Първата серия от тези практики работи върху ставите на крайниците. Тя по един умерен начин раздвижва ставите и по този начин ги огъвкавява, премахвайки от тях излишните вещества и токсините.
Тъй като оттам преминават всички меридиани (според популярната в цял свят китайска терминология), които достигат до всички вътрешни органи, благотвор­ното влияние на тези практики съвсем не се ограничава само до раздвижваните места, а се разпространява по енергийните канали до цялото тяло.
Въздействието достига и до мозъка. Така се активират различни центрове в мозъка и това помага за тяхното събуждане и тонизиране.
      Много важен резултат от първата серия е, че човек започва да осъзнава усещанията в различни части на тялото. Ние движим тези части често и в други моменти през деня, но правим това съвсем неосъзнато. По време на изпълнението на серията паванмуктасана цялото ни внимание е точно в тези стави и едва ли не за първи път в живота си наистина усещаме какво става там. Така опознаваме тялото си. То е с нас през целия ни живот, но е като компютър, чиито възможности не познаваме.
      По време на тези практики отделяме време и започваме да осъзнаваме, опознаваме и разбираме тялото си. След това може много по-добре да го използваме и да знаем неговите възможности. Разликата е огромна. Все едно човек, който използва компютъра си само като пишеща машина, да научи, че той може да прави и други неща.
Тялото може много. Много повече от онова, което подозираме. Стига да отделим време за опознаването му. В тази първа серия правим това. Започваме да осъзнаваме по-добре тялото си, научаваме езика му, знаем кога то ни казва „мога и още, продължавай“ и кога казва „стига толкова“. Според състоянието на тялото и поставената му задача някога то казва „давай още“, но друг път в подобна ситуация може да каже и „стига“. Но за да го чуем и разберем, трябва да сме по-осъзнати за неговите сигнали. Защото грешката в тълкуването на сигнала „стига толкова“, може да има доста неприятни последици.
      Когато осъзнаем дадена част от тялото си и знаем, че правим това, праната (жизнената енергия) се насочва към тази област. Осъзнаването на тялото помага то да се зареди с фина енергия.
Важна полза от тази серия е придобиването на контрол над движенията на тялото. Също така се овладява и склонността на ума да прави движенията по познатия начин, за който има вече придобити навици. Много често умът казва: „Хайде, знаем това. Ще го направим бързо.“ И започва да действа по навик. Но хубаво е човек да може да контролира ума си, а не винаги да действа по навик. Затова често ще чуете учителят да ви казва: „Правете движенията осъзнато със следния ритъм“ и ще диктува много бавно. Това освен че помага за овладяване на ума и тялото, съдейства и за успокояване на процесите в тялото.
      Чрез правилната последователност в изпълнението на тези практики помагаме цялото тяло да се прочисти, изпозвайки лимфната система. Нека привидната простота на тези практики не ви заблуждава. Те съвсем не са предназначени само за слаби и болнави хора. Правят ги и професионални атлети и извличат полза от тях.
Втората серия паванмуктасана има за цел да работи върху коремната област и храносмила­телната система. Подобрява се дейността на последната, засилва се коремната мусукулатура и се увеличава енергията в тялото.
Това ни води до третата серия, известна също и като шакти бандха (премахваща енергийните възли). За да протича правилно енергията в тялото ни, трябва да премахнем блокажите по пътя й. Практиките от тази трета серия съдействат за тази цел. Освен това те намаляват сковаността в тялото, активират белите дробове и сърцето и подобряват дейността на жлезите с вътрешна секреция.
      Като обобщение сериите паванмуктасана помагат за пречистване, огъвкавяване, енер­ги­зиране, осъзнаване и овладяване на тялото и ума. Те се правят в началото, когато човек започва да се занимава с йога. По-късно, когато е достатъчно напреднал, може да се върне отново към тях и да ги преоткрие по един нов начин. Да осъзнае много нови усещания в тялото и да овладее ума по един неописуем начин. Така вече може (ако се върнем към споме­натата в началото аналогия с компютъра) да работи много по-пълноценно с дадения му компютър.
      А какви ли изненади ни очакват, когато открием начина да се свържем и с интернет!
Д-р свами Нирмалананда Сарасвати
                                                                                                

Тиряка тадасана(поза Люлеещо се палмово дърво) е изправена асана с накланяне настрани,както и странично навеждаща асана с лек разтягащ ефект. Тя е единствената асана със самостоятелно странично накланяне при гръбначните стави. Накланяне от 2 до 10 градуса във всяка става на гръбнака води до страничен наклон с ъгъл до 90 градуса за всички стави общо.                                                      
                                                                                                                           
Физиологични ефекти  
                                                                                                                     

Асаната разтяга мускулите и ставите на целия гръбначен стълб и ръцете както тадасана, но в по-малка степен. Няма почти никакъв ефект върху краката. Спомага растежа на височина при подрастващи деца.  
                                                                                                                                                              
Тиряка тадасана разтяга и свива мускулите на гръбнака или торса, които поддържат гръбначния стълб изправен. Когато мускулите от дясната страна се свиват, тези отляво се разтягат, и обратно, като по този начин гръбначният стълб се огъва настрани. Накланянето в двете посоки една след друга намалява напрежението и умората в мускулите, натрупани от дългото застояване в една поза, какъвто е случаят при учениците и работещите с компютър и в офис.                                                                               

Последователността от тадасана, тиряка тадасанаи катичакрасана,известна още като ТТК в средата на практикуващите Сатянанда йога, е много полезна за децата в класната стая. Когато се  изпълнява редовномежду два учебни часа, тя  освобождава от монотонността и  инертността от седенето и възстановява концентрацията и вниманието. Тази поредица асани е важна част от „офисната йога“ (виж статията „Тадасана“ в януарското издание на списание „Йога”). Разтягащият ефект от тази комбинация асани е полезен също когато е повишен мускулният тонус, какъвто е случаят при хората, водещи застоял начин на живот, при възрастните и при болести като синдрома на Паркинсон и синдрома на Алцхаймер.

                                                                                                                                                         
При  лекия страничен наклон всяка гръбначна става се смазва отвътре и подхранването й се улеснява. Този ефект помага при спондилит или възпаление на гръбначните стави.    
                                       
Важно е, че при юношите и младите хора асаната може да коригираизкривяването на гръбначния стълб, нареченoсколиоза, при което  стълбът  приема S-образна форма. Движенията при изпълнение на асаната могат да освободят напрежението от прищипан гръбначен нерв, като го освободят, но понякога могат да имат и противоположен ефект - да го притиснат по-силно. Поради тази причинахоратас ишиас или дископатия следвада практикуват тази асана предпазливо, с осъзнаванеи повишеновнимание.  
        
Когато ръцете са вдигнати нагоре и тежестта е най-вече върху единия крак, както в крайната позиция на тази асана, има силно, статично опъване на мускулите и съответните кости, които участват в поддържане на позата, поради изометричните им контракции. Това подпомага укрепването на костите както при подрастващите, така  и при възрастните – за предотвратяване на остеопорозата.            
           

Тиряка тадасана подобрява функционирането на храносмилателния процес и предотвратява запека, тъй като стимулира перисталтиката. Ефектът се увеличава, когато асаната се практикува в комбинация с тадасана и кати чакрасана, както и след пиене на обикновена топла вода преди това. Тази асана помага да се освободят газовете от дебелото черво, като редува напрягането и разширяването на корема, и е неразделна част от пречистващите практики на хатха йога като лагху и пурна шанкапракшалана.      
      
Освен това асаната свива и разтяга мускулите, които поддържат и покриват гръдния кош и обикновено не се използват. Въздухът по-пълноценно се издишва  от страничното пространство на белите дробове, когато те са притиснати,  след което те се изпълват с чист въздух при следващото вдишване, като по този начин се подобрява ефективността на дишането. В същото време слузта от страничните части на горния дял на  белия дроб се освобождава в крайната позиция. Затова тиряка тадасана се препоръчва за лечение на астма, бронхит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и бронхиектазии.            
            
По подобен начин тази асана свива и разтяга страничните мускули на коремната стена, като изтласква застоялата кръв от прилежащите коремни органи, каквито са бъбреците, далакът и черният дроб, в които постъпва свежа кръв след освобождаване на контракцията. Функционалната ефективност и цялостното здраве на тези органи се подобрява.     
                                                                                             
Асаната може да се практикува по време на бременност, тъй като оказва положителен ефект върху храносмилането, дишането, освобождава от болки в гърба и болки в мускулите. 
                     
Повтарящите се движения на гръбнака и главата може да причинят виене на свят при уязвими хора, които страдат от цервикален спондилит, високо кръвно налягане и световъртеж. Препоръчва се движенията да бъдат бавни и да се извършват с  внимание.        
                                                                            
Тиряка тадасанае една от малкото основни асани, които намират място в ежедневния режим на повечето хора, които практикуват йога, поради практичността и ефикасността си.   
                               
(Повече информация може да намерите в книгата Асана Пранаяма Мудра Бандха, публикувана от Йога Пъбликейшънс Тръст и преведена на български език от Българска йога асоциация)

Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, June 2011
Ганга Даршан, Мунгир, Индия

Ека пада пранамасана е балансираща асана.

Физиологично обяснение на ползите

Основното мускулно-скелетно въздействие от тази асана е върху костите и мускулите на краката и гръбнака, от които се определя стойката. Запазването на баланс е процес на фино настройване на група мускули и противостоящите им такива (антагонистични).

При тази асана участват всички мускули, поддържащи гръбнака, от главата до опашната кост, както и мускулите, поддържащи крака от бедрото до най-малките  стави на пръстите. Те действат исипротиводействат едни на други, докато не се постигне пълна хармония между всички. Това хармонизиране на мускулите създава баланс и  е пример за перфектна работа в екип. Те активно се свиват, без движение в ставите, което означава, че не променят дължината си по време на контракциите. Изометричните  контракции подсилват мускулите по-ефикасно, а също подсилват и костите, към които са прикрепени те.
Тази асана укрепва всички мускули и кости на краката, от които зависи позата на тялото. Затова е подходяща за всички възрастови групи, включително и за спортисти, както и за страдащи от остеопороза. Когато ръцете се вдигнат над главата в крайната позиция, мускулите, които поддържат раменните стави, също се активизират.

Процесът на балансиране включва и сетивни възприятия от очите, кожата и лабиринта, специалния вестибуларен орган, който се намира в средното ухо. Балансирането включва много информационни вериги, които се ползват от множество части на мозъка. Но все пак основният управляващ център в нервната система това е малкият мозък. Ека пада пранамасана стимулира много области на нервната система, което я прави особено полезна за подрастващи деца.

Няма специфично влияние върху дихателната, кръвоносната, храносмилателната, ендокринната и половата система. Не се препоръчва по време на последните месеци от бременността, тъй като балансирането става по-сложно поради голямата маса в коремната област. Противопоказна е и за много възрастни хора, тъй като нервните им рефлекси не са достатъчно бързи, за да поддържат баланс без външна помощ, а тъй като костите им са крехки, не трябва да се създава предпоставка за наранявания.

Психологически ефект

Ека пада пранамасана изостря осъзнаването и концентрацията. Тя държи ума в настоящия момент, тъй като без фокусирано осъзнаване балансът веднага се губи. Тя също така успокоява и вглъбява ума и затова е полезна за ученици и хора, които се стремят към подобряване на неговите качества.  Обикновено се практикува в края на поредица от асани, защото подготвя ума за пранаяма и пратяхара.
В древността много риши практикували продължителен стоеж в тази асана. Харесват я и деца, и възрастни. Хиперактивните деца, които задържат вниманието си върху нещо за съвсем кратко, имат особено голяма полза от тази асана. Оставането в екапада пранамасана подпомага развиването на силата на волята и затова е подходяща за хора, които страдат от пристрастявания или ниско самочувствие.


(Повече информация може да намерите в книгата Асана Пранаяма Мудра Бандха, публикувана от Йога Пъбликейшънс Тръст и преведена на български език от Българска йога асоциация)

Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, Sept. 2011
Ганга Даршан, Мунгир, Индия

Шашанкасана(поза на луната или поза заек)    
                                                                                                            
Физиологични ползи   

                                      

Шашанкасана е навеждаща напред асана от серията на ваджрасана. Тя е динамична практика, но крайната позиция може да се задържа статично като поза за релаксация.     
Заемайки крайната позиция, гръбначният стълб и задните паравертебрални мускули се разтягат, като отварят междупрешленните пространства и освобождават напрежението от гръбначните нерви. По тази причина хора със спондилит или възпаление на междупрешленните стави могат да имат голяма полза от нея. Разтягането и отпускането на гръбните мускули помага за намаляване на болката в долната част на гърба, причинена от свръхусилие или мускулен спазъм.                                                                    
                                                                                                                                                        
                                                         
                                                                   
                                                                                                                            
Постуралните мускули на гърба укрепват при навеждане напред и при връщане  в изправена позиция без помощта на ръцете. Това помага при всички видове болка в гърба. Тренирането може да е постепенно, отначало се практикува, като едната ръка хваща китката на другата зад гърба и след това с течение на времето се продължава с пълната практика. 
                                                                                                                                                                         
Движението е главно в тазобедрените стави, допълнено  в последната фаза от навеждане напред на шийните прешлени. Ако има скованост в бедрата, голям корем или напрежение в долната част на гърба, навеждането напред се разпространява по целия гръбначен стълб. Това неправилно навеждане напред причинява натиск на междупрешленните дискове, което е вредно за хора със смъкнат диск. Такива хора трябва да са внимателни и да практикуват супта паванмуктасана по друг начин, с долната част на гърба, опрян на пода.      
        
Основната позиция на ваджрасана оказва натиск върху вените на краката, като предотвратява струпване на вените. Повдигането на ръцете подпомага венозното кръвообращение в тази област. Навеждането напред в крайната позиция оказва натиск върху всичките коремни органи, изтласквайки кръв от черния дроб, далака, и т.н., като я изпраща към сърцето. Дълбокото вдишване още повече увеличава връщането на венозна кръв към сърцето чрез засмукващ ефект поради отрицателното налягане, създадено от гръдния кош. Увеличеното венозно връщане води до увеличено изтласкване на кръв от сърцето. По-голямо количество кръв отива към областта на главата и шията, тъй като краката и коремът се подлагат на натиск.     
                                                                                                  
При хипертония, диабет, глаукома, отлепване на ретината и нарушения на мозъчната дейност комбинацията от увеличено кръвоснабдяване със слабо венозно оттичане в статичната поза е опасно. Шашанкасана трябва да се практикува само доколкото крайната поза е удобна.      
                                                                                    
В динамичната практика сърдечно-съдовата система може да не се адаптира добре към бързите промени в динамиката на кръвообращението, което може да доведе до недостатъчно мозъчно кръвоснабдяване. Бързи промени в позицията и движението на главата и врата може да причинят замайване и да допринесат за недостатъчно мозъчно кръвоснабдяване. Ако това се случи, практиката трябва да се преустанови. Хора с цервикална спондилоза също не трябва да изпълняват тази практика. 
                                                                                       
Вдигането и свалянето на ръцете, както и притискането и освобождаването на корема подпомагат дълбокото вдишване и пълното издишване. Подобреният начин на дишане е полезен особено за хора, страдащи от астма и хроничен бронхит. Натискът върху стомаха, тънките черва и дебелото черво помага на перисталтиката и подпомага изпускането на газ нагоре и/или надолу. Налягането върху дебелото черво помага да се облекчи запекът и когато юмруците са притиснати върху долната част на корема, храносмилателният огън се стимулира и храносмилането се подобрява.
                                                                                                                                                                                        
Нежният натиск над женските репродуктивни органи може да бъде полезен за управляване на някои гинекологични нарушения и менструална болка. Вариацията с юмруците, притиснати върху  долната част на корема, увеличава налягането. 
                                                                                                                                                                                       
Психологични ползи       
                                                                                                                                                               
В крайната позиция всичките мускули са релаксирани, което я прави ползотворна поза за релаксация. Осъзнаването на коремното дишане засилва релаксиращия ефект. Много деца обичат да релаксират в тази поза с ръце встрани от тялото,  което наподобява ембрионалната позиция и създава чувство на сигурност и приемане. Допълнителният психологичен компонент засилва физическото чувство за релаксация.      
                                                      
Статичната поза е успокояваща, когато човек изпитва болка или се чувства емоционално дебалансиран. Дълги периоди в статична шашанкасана влияят на надбъбречните жлези и практикуващият изпитва намаляване на стреса и спокойствие. Препоръчва се за контролиране на фрустрация и гняв, както и за балансиране на манипура чакра.   
                                                                                                                                                                                                              
Варианти 1 и 2 

       

(За повече подробности вижте книгата Асана Пранаяма Мудра Бандха, публикувана Йога Публикейшънс тръст, преведена и публикувана на български език от Българска Йога Асоциация.)       
 
 Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, Feb. 2011
                         Ганга Даршан, Мунгир, Индия

                                                                                                                                      







 

 


Випарита карани асана е обърната асана.

Физиологични ползи                                                                 

Випарита карани асана засилва мускулите на коремната стена, дълбоките коремни мускули, мускулите на раменете и ръцете и предните мускули на шията. Рядко е за една асана от подготвителната или междинната група да засилва мускулите на горния край на тялото. В крайната позиция, гравитационната линия се предава надолу през таза към деликатните части на китките и предмишниците преди накрая да достигне земята. Основната част от тежестта на тялото се поддържа от китките и лактите, които са предназначени основно за фини и точни движения. За разлика от нея при сарвангасана,стойката на рамене, гравитационната линия се предава през силната област на раменния пояс и поради това не напряга толкова ръцете.

Випарита карани асана облекчава налягането от натоварването на лумбалните прешлени, коленете и глезените и донякъде облекчава болката в случаи на ишиас или прищипани лумбални нерви.

Венозната кръв от краката и тазовите органи ефикасно се оттича с помощта на гравитацията, подобрява изпомпването на кръв от сърцето и цялостното кръвообращение. Облекчаващият кръвообращението ефект на тези области позволява свежа кръв да навлезе по-лесно, носейки хранителни вещества и кислород. Този ефект е благотворен за хора с подути крака, разширени вени, хемороиди, варикоцеле и мускулна умора, причинена от свръхусилие или продължително стоене. Варикоцеле е състояние, при което множество малки вени в скротума стават разширени и уголемени. Тази стагнация на кръв около тестисите увеличава местната температура и затруднява производството на сперма, което води до стерилност.

Ако бременни жени или възрастни хора не могат да правят тази асана, могат просто да дават почивка на краката си срещу стена или на стол.

Венозната кръв от главата и областта на шията се засяга неблагоприятно от гравитацията, предизвиквайки конгестия и у някои хора некомфортно увеличаване на налягането. Затова  тези с високо кръвно налягане, глаукома или високо вътреочно налягане и проблеми, свързани с ретината, мозъка и сърцето, трябва да се въздържат от практикуване на тази асана.

Във випарита карани асана тазовите и коремните органи леко се оттеглят по посока на гръдния кош. Тазовата кухина се усеща относително празна и се създава частичен вакуум. Мускулите на перинеума и всички сфинктери се релаксират и има усещане за всмукване на въздух в ректума или влагалището. Този ефект на релаксация и деконгестия (отпушване) в тазовата област е полезен за здравето на тазовите органи. В резултат на движението на вътрешните органи диафрагмата не може да се движи свободно, дишането става по-плитко и изисква повече усилие.
Випарита карани асана оказва леко налягане върху и стимулира щитовидната жлеза,  като помага за стабилизиране на метаболитните дейности в тялото. Тя може също така непряко да помогне за регулиране редовността на менструалния цикъл чрез ефекта си върху щитовидната жлеза. Освен щитовидната, тя стимулира и паращитовидната жлеза, като оказва полезно действие върху калциевия метаболизъм и здравето на костите.

Праничен ефект

Випарита карани асана обръща посоката на движещата се надолу апана ваю. Духовната енергия се насочва нагоре към по-високите чакри, подготвяйки ума за дхарана, концентрация. Когато се прави с мула бандха, този ефект е по-изразен. При хора, които са я усъвършенствали, има успокояващ  ефект. По тази причина обърнатите пози се правят най-вече като завършваща  практика, малко преди започване на пранаяма и дхарана.

(За повече подробности вижте книгата Асана Пранаяма Мудра Бандха, публикувана Йога Публикейшънс тръст, преведена и публикувана на български език от Българска Йога Асоциация.)       
 
 Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, Oct. 2011
                         Ганга Даршан, Мунгир, Индия


Макарасана е назад навеждаща, релаксираща асана.
 
Физиологична основа на ползите

       Преките ефекти от макарасана са основно върху мускулно-скелетната система.
Целият гръбначен стълб се извива назад, с акцент върху лумбалната и цервикалната (шийната) област. Ако лактите са разположени в близост до тялото, въздействието е по-силно върху лумбалната област, а ако лактите са поставени далеч от тялото, въздействието е по-силно в областта на врата. Положението на стъпалата влияе върху тонуса на лумбалните и дълбоките тазови мускули. Затова всеки трябва да установи оптималната позиция за себе си, в зависимост от областта, върху която ще се въздейства, и от усещането за комфорт.

         Обикновено в изправена позиция тежестта на тялото се предава през гръбначния стълб, като се създава ефект на натиск, особено върху гръбначните прешлени. Навеждането назад  осъществява повече пространство на междупрешленните дискове, като освобождава напрежението. Освен това теглото е функция на гравитацията и в легнало положение, както е в макарасана, силата на гравитацията се предава от корема и бедрата към земята. Затова тази поза е много полезна в случаи на пролапс на дисковете и ишиас.

        Макарасана разтяга предните гръбначни мускули, разположени дълбоко в коремната област, гърдите и врата, облекчавайки умората и болките в тези области. В случай на сериозно възпаление като при спондилит, възпаление на ставите на гръбначния стълб, тези мускули изпадат в спазъм.

        Макарасана разтяга мускулите, като по този начин освобождава мускулния спазъм и облекчава болките в гърба. Напред навеждащите аcани като шашанкасана (поза Луна или Заек) или халасана (поза Рало) по подобен начин разтягат задните гръбначни мускули. Комбинацията от макарасана и шашанкасана влияе върху всички параспинални мускули, отговорни за изправената поза.

        Във вариант  на макарасана петите са сгънати и отведени в близост до седалището. По-силен натиск се усеща в долната част на гърба, а четириглавите мускули в предната част на бедрата се разтягат до своя максимум, като облекчават умората и болките.

        Накратко макарасана може да бъде в помощ при всякакъв вид болки в гърба, освен в случай на спондилолистеза, състояние, при което даден прешлен без непосредствено пряко външно въздействие се приплъзва върху следващия. Навеждането назад води до увеличаване на това разместване и затова позата е противопоказна. Внимателното навеждане напред с подкрепа, както при супта паванмуктасана, е полезно в такива случаи.

        Парасимпатиковата нервна система се активира и се обръща нормалното състояние на превес на симпатиковата нервна система. В резултат сърдечният ритъм и кръвното налягане се забавят до по-ниския диапазон на нормалните стойности, което води до успокоена дейност на сърцето и по-добра циркулация на клетъчно ниво. В същото време храносмилателната система се активира, предизвиквайки здравословна перисталтика и повишена секреция на храносмилателни сокове. Щитовидната жлеза е леко притисната, като подобрява метаболитните дейности в тялото. Дебелото черво и женската репродуктивна система са нежно масажирани.

Полезно въздействие върху праната (жизнената енергия) и ума

        Релаксацията в мускулната система на цялото тяло води до релаксация и интровертност на ума. В макарасана дишането става бавно, дълбоко и по-ефективно. Когато съзнанието се движи нагоре и надолу по гръбначния стълб в синхрон с дишането, тогава праната се активира. Активираната прана може да бъде полезна при лечението на физически проблеми. Това може да доведе до осъзната, но дълбока релаксация, както и до духовни ползи.

        Макарасана е единствената немедитативна асана, при която брахмари пранаяма и аджапа джапа дхарана могат да се практикуват за кратко. Тя също така е единствената релаксираща асана, в която не е възможно да се заспи поради изправеното положение на врата и главата. Ако мускулите на врата не са напълно отпуснати, не може да бъде предизвикан сън, или обратното-в момента, в който човек заспива, вратните мускули се отпускат напълно. В макарасана практикуващият остава буден и осъзнат, докато е физически отпуснат.

        В тази поза умът се чувства спокоен и интровертен и затова тя е полезна за  неутрализиране на състояния на тревожност. Когато осъзнаването се премести от  гръбначния стълб или някоя част на тялото към пространството на ума, тогава може да се получи спонтанно лека шамбхави мудра. Така предизвиканото, но спокойно, осъзнато състояние, е идеално за съзерцание. Много деца и млади хора използват позата спонтанно за четене и след това за размишляване върху току-що прочетения материал.

Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, August, 2011.
Ганга Даршан, Мунгир, Индия
 
Кати чакрасанае изправена асана, при която целият гръбначен стълб се завърта около собствената си ос. Това е най-простата усукваща  асана.

Физиологични ефекти

Когато ходилата са здраво стъпили на земята и тазът е неподвижен и обърнат напред, завъртането е само в ставите на гръбнака. Всеки прешлен се завърта на около 10 градуса от следващия под него, така че се получава усукване или завъртане на целия гръбначен стълб на около 120-130 градуса. Прешлените на врата осигуряват 90 градуса от завъртането, а тези в долната част на гърба - около 30-40 градуса. Поради свързаността на ребрата при прешлените в областта на гърдите завъртането е почти незабележимо. Ако тазът не е неподвижен, се добавя и завъртане в коленете и глезените. Синхронизираното движение на ръцете улеснява завъртането.

Кати чакрасана смазва всички стави в гръбначния стълб и последователно съкращава и разтяга определени мускули на врата, коремната стена и гърба. Тя разтяга и отпуска различни сухожилия и по-дълбоки тъкани, намиращи се в гръбначния стълб, като облекчава болката и сковаността във врата, горната или долната част на гърба. По тази причина тази асана е много ефективна при проблеми, свързани с шийната или лумбалната област. Сковаността и умората, причинени от стрес или прекомерно натоварване на мускулите на врата или торса, се премахват. Този ефект е намерил приложение при практикуване на „офис йога“ или „йога за деца в класната стая“ в комбинация с Тадасана или Тиряка тадасана. Тя също ефективно се използва в преодоляването на мускулната скованост при възрастните хора и при болести като синдрома на Паркинсон или на Алцхаймер.

При някои хора с остро възпаление на малките стави на гръбначния стълб и при проблеми с дисковете и ишиас ротационното движение може да е болезнено и да доведе до допълнителни усложнения. При такива случаи практиката трябва да се спре при най-малката болка.

Движението на ръцете води до вътрешна ротация и притегляне (адукция) на раменната става. Това подобрява обсега на движение на раменната става и е много полезно за преодоляване на „сковани рамена“.

Последователното съкращаване и разтягане на гърдите заедно със синхронизираното дишане съдейства за дълбокото вдишване и пълното издишване. Ето защо асаната е полезна при дихателни болести и всички състояния, където е необходимо подобрено насищане с кислород,  например при възрастните, при общи състояния на слабост и  изтощение, при подрастващи за подобряване на концентрацията и ефективността и при депресия.

Кати чакрасана стимулира перисталтиката, помага храната да се придвижи надолу към храносмилателния тракт. Нейният компресиращ ефект върху стомаха, особено след изпиването на чиста или подсолена топла вода, отваря клапата на пилора, която се намира между стомаха и тънките черва. Съдържимото на стомаха се изтласква в тънките черва, което позволява храната и газовете да навлязат в дебелото черво. Тя последователно съкращава и отпуска напрежението върху черния дроб, жлъчния мехур и панкреаса заедно с другите коремни органи. По този начин стимулира изпускането на стомашни сокове, подпомагащи храносмилането. Комбинацията на Тадасана, Тиряка тадасана и Кати чакрасана е ефективна за всички храносмилателни проблеми.

Последователното съкращаване и освобождаване на налягането на коремните органи подобрява циркулацията на застояла кръв, която се изтласква и подменя с прясно окислена кръв, пълна с хранителни вещества. Цялото функциониране на органите се подобрява, особено на бъбреците, панкреаса и надбъбречните жлези. По тази причина Кати чакрасана е полезна за хора, страдащи от проблеми с бъбреците и диабет. Свиването на далака изстисква голямо количество кръв, което увеличава нивото на енергия  и усещането за добро здраве. Същото действие изтласква хормоните от надбъбречните жлези, като допълва описания ефект.

Когато се изпълнява с нормална до бърза скорост, асаната води до състояние на радост, забава и вълнение, поради мобилизирането и освобождаването на пранична енергия. Повдига настроението на хората, които са в депресия, тъжни или затворени в себе си.

Бременните жени намират тази практика за много полезна, тъй като коригира дишането, премахва умората и слабите болки, осигурява успокояване на болките в кръста и облекчава при киселини в стомаха, констипация, стомашно разстройство и образуване на газове.

Повтарящите се движения на главата и врата могат да предизвикат виене на свят и загуба на баланс при чувствителни хора, поради свръхстимулация на лабиринта на вътрешното ухо -   апарата за поддържане на равновесие. Хора с високо кръвно налягане може да не успеят да компенсират бързата нужда от регулиране на кръвното налягане  от движение в движение и може да се почувстват изтощени или замаяни. Хора в такова състояние трябва да практикуват тази асана бавно и с внимание.

Кати чакрасана е една от най-популярните асани. Тя може да бъде практикувана като загряваща практика, с терапевтична цел или като част от личната садхана за всички възрастови групи и заболявания.
 
________
Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, July 2011
Ганга Даршан, Мунгир, Индия
 

Тадасана(поза Палмово дърво) е стояща, разтягаща и балансираща асана.


Физиологични ползи

Хората за разлика от повечето животни носят гръбначния си стълб изправен. Като следствие от влиянието на гравитацията се компресират всички носещи стави (всички междупрешленни стави и тези на долните крайници).  Тадасана разтяга цялото тяло, така както се разтяга пружина, като по този начин неутрализира компресиращия ефект от гравитацията. Намалява се също така увеличеният компресиращ ефект върху гръбначния стълб по време на бременност, причинен от повишеното вътрешно-абдоминално тегло. Смазващите ставите течности и хранителните вещества се вливат по-лесно в тях и се отстранява натискът върху нервите, излизащи от гръбначния стълб. Това е полезно при наличие на артрит и други проблеми в областта на кръста или шията.

Постуралните мускули (мускулите на врата, целия гръб и седалището)  обикновено имат повишен мускулен тонус поради прекалено натоварване и често се преуморяват. Разтягането възстановява нормалния мускулен тонус и намалява умората, помага за облекчаване на болки в тялото, в гърба и в шията и раменете. То също така премахва стагнацията и умората, причинени от липсата на достатъчно движение. Затова под названието „Офис йога“ се препоръчва практикуването на тадасана в съчетание с други леки практики на всеки един-два часа концетрирана седяща работа в офис.

Тадасана е особено полезна за юноши и спортисти, тъй като разтягането прави мускулите по-гъвкави, което увеличава обхвата на движение в ставите. Тази практика също така помага да се коригират леки изкривявания в гръбначния стълб или краката, особено при подрастващите деца или тинейджърите. Тя също така стимулира израстването на височина при децата. Разтягащият ефект е много полезен, когато мускулният тонус в състояние на почивка е повишен, както е при възрастните хора, също и при наличие на артрит  и болестта на Паркинсон. Тя също така стимулира минерализацията на костите (депозити на калций), което помага за предотвратяване на остеопорозата.

Опитът да се балансира тялото на пръстите на краката, с отворени или затворени очи, изостря мускулната координация и мозъчния контрол върху мускулите. Общият ефект помага да се изостри умът и човек да се измъкне  от състояние на вялост  или депресивност, както и да се релаксира хиперактивно състояние.

Горната част на храносмилателната система (хранопровод и стомах) се разтяга вертикално по време на практиката. Насърчава се освобождаването през устата или преминаването надолу към червата на излишни газове в стомаха. Ако практиката се извършва след пиене на обикновена или подсолена вода, тя отваря сфинктера между стомаха и червата, което позволява на водата да премине бързо. Когато е последвана от Тиряка тадасана (поза Люлеещо се палмово дърво) и Кати чакрасана (усукваща талията поза), подвижността на цялата храносмилателна система се стимулира, като се подобрява цялостната храносмилателна функция и в частност облекчаването на запек.

Тадасана насърчава повишаването на въздушния поток в горната част на белите дробове, която обикновено е слабо вентилирана, като по този начин помага при наличието на респираторни заболявания. Последователното редуване на свиване и отпускане на мускулите на прасеца и бедрото изтласква застоялата в краката кръв нагоре. Вдигането на ръцете над главата улеснява венозния дренаж в тази област, причинен от гравитацията, а дълбокото вдишване с удължение на гръдната кухина дърпа връщащата се венозна кръв от всички области към сърцето, като по този начин повишава ефективността на системата на кръвообращението. Този комбиниран сърдечно-съдов ефект е полезен при наличието на сърдечни заболявания, при състояния на слабост, за възрастни хора и по време на бременност, по-специално за облекчаване на подуването на краката. Тя е полезна също така и при рехабилитация след продължително заболяване или операция.

Тадасана трябва да се практикува като част от една балансирана садхана програма, тъй като е единствената асана, която има разтягащ ефект върху цялото тяло. Тя може да се практикува и като част от последователен набор от практики както в пурна, лагу и мини версиите на шанкапракшалана, така и като противоположна асана на практиките, произвеждащи компресия на гръбначния стълб, като сиршасана серията или сарвангасана. След продължителна релаксация на тялото, както в йога нидра или удължена шавасана, тадасана, изпълнена в легнало положение, събужда мускулите и възстановява нормалния тонус.
________
Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, Jan,2011
Ганга Даршан, Мунгир, Индия
Д-р свами Нирмалананда Сарасвати

Въртенето на очите, гледането наблизо и надалече, както и дланополагането са част от йога упражненията за очите. Всяка практика има различно въздействие, но заедно те позволяват да поддържаме очите си в добро здраве.

Въртене на очите

Въртенето на очите е комбинация от много движения на очните ябълки, нагоре и надолу, наляво и надясно, както и движения под ъгъл. Тези движения се извършват благодарение на външните очни мускули около очните ябълки. Упражнението укрепва тези мускули и е полезно, когато очите се чувстват уморени поради слабост на поддържащите мускули. То подобрява тяхната координация, като по този начин има благоприятен ефект при кривогледство и разфокусирано виждане. Упражнението разширява обхвата на движение на очните ябълки и оттук - на периферното зрение. Упражнението няма голямо въздействие за коригиране на зрението при далекогледство и късогледство.

Гледане наблизо и надалече

Гледането наблизо и надалече е отлично упражнение за малките мускули в очите  (вътрешните очни мускули). Тези мускули са разположени в ириса, който определя цвета на очите, и контролират очните лещи. Контролират способността на очите да променят фокуса на различни разстояния чрез промяна на извивката на лещите. Упражнението е полезно за хора, които продължително време фокусират погледа си в определена точка, например при работа с компютър или на бюро, при интензивно и продължително четене, както и при някои творчески дейности. Упражнението благоприятства и корекции на зрението при далекогледство, късогледство и двойно виждане, причинени от проблеми с фокусирането. При глаукома упражнението повлиява правилната циркулация и изтичането на вътреочната течност, като по този начин помага да се възстанови вътреочното налягане до нормално ниво. При глаукомата вътреочното налягане се повишава, което води до главоболие и в крайна сметка до увреждане на зрението. Гледането наблизо и надалече чрез промяната на фокуса облекчава и отпуска очите.

Дланополагане

Дланополагането е релаксираща практика за очните ябълки. Нежният допир на дланите и кръговото им движение отпуска външните и вътрешни очни мускули. Кръвоносните съдове в очите се отпускат и разширяват от топлината на дланите, което увеличава притока на кръв. При отпускането на външните очни мускули очните стени се разширяват, което води до понижаване на вътреочното налягане. Упражнението има цялостен успокояващ ефект. При никакви обстоятелства не трябва да има натиск върху очните ябълки, тъй като това може временно да засегне кръвообращението, да доведе до повишаване на вътреочното налягане и до нежелано дразнене на зрителните нерви. Дланополагането трябва да се прави след всяка практика, свързана с вглъбяване навътре, като например при дълга пранаяма, йога нидра или медитация, защото подготвя очите отново за външните стимули. Също така,  ако спонтанно сме направили шамбхави мудра, дланополагането помага на очите да се отпуснат. Дланополагането влияе благоприятно за облекчаване на напрежението в очите, за корекция на увреждания на зрението при далекогледство и късогледство, както и общо за укрепване на очите.
                                                
Тези упражнения за очите са полезни за всяка възраст, както за малки деца, така и за възрастни хора. Подходящи са както при очни заболявания, така и за здрави хора. Упражненията нямат никакви противопоказания. Сред многото упражнения за очите, тези три са минимумът, който ни трябва, за да облекчим проблемите с очите и да ги поддържаме здрави.
 
(За повече подробности, виж „Асана, Праняма, Мудра, Бандха“, издание на Yoga Publications Trust)
 
________
Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, May, 2011
Ганга Даршан, Мунгир, Индия
 
Част 1 - Спокойствие, редовност, липса на суета
Свами Йогатиртхананда Сарасвати

„Ако искате да направите йогийска санкалпа, трябва да възприемете 18-те качества  на свами Шивананда:
Спокойствие, редовност, липса на суета, искреност, простота, правдивост, уравновесеност, устойчивост,  недразнимост, приспособимост, смиреност, упоритост, почтеност, благородство, великодушие, благотворителност, щедрост и чистота. Всеки месец практикувайте едно качество. Ако можете да изживеете тези 18 качества  за 18 месеца, ще придобиете нещо безценно в своя живот. Кой знае, може би дори безсмъртие."
Свами Ниранджананда Сарасвати
Въведение

Свамиджи ме помоли да се вгледам в осемнадесетте качества и аз първо ги написах. Смятах да проверя какво ще се случи всеки ден с всяко от тях. Този метод изобщо не проработи. А аз не успявах да проследя дори няколко качества в рамките на деня, какво остава за осемнадесетте.

Следващият метод бе да избера група от три качества и да се вгледам в тях в рамките на една седмица. Този подход доведе до известно разбиране на всяко качество, което записах.

След шест седмици Свамиджи ме насърчи да наблюдавам още по-отблизо  качествата и аз реших да посветя по един месец на всяко от тях. Този подход се разви спонтанно и естествено. След  няколко месеца исках даденото качество да е по-свързано с всекидневието, затова се вгледах във всяко едно под формата на дневник.
Осъзнаване, безпристрастност и чувство за хумор са основните градивни елементи на всички  качества. Тяхната връзка със SWAN- теорията ставаше все по-ясна. Забелязвах как познанието за моя SWAN ми помагаше да разбера и практикувам всяко качество-и обратно.

Наблюдаването на едно качество всеки ден повишава общото осъзнаване, а практиката на осъзнаване разкрива съществуването или липсата на даденото качество.

По средата на процеса беше предложено описаното да е достъпно за четене от всички. Аз се опитах това да не повлияе на моята практика и интерпретирането й. Прозренията и разбирането са много лични, дори когато не добавям „Аз чувствам” или „Аз мисля”. Разбира се, има някои повторения  и колкото повече време минава, ще има още и още въпроси.

Стиховете станаха огледало на процеса на опознаване на качествата. Понякога идеята я има още в началото, понякога идеята или думите се появяват по средата на месеца, в който се занимавам с качеството.
По същия начин някои от прозренията идват спонтанно, други имат нужда от размисъл, проба и грешка, приспособяване и промяна. Може би животът е да бъдеш като стих, игра между това, което е вътре, и усилието да го изявиш, да го обединиш с външния свят в някаква хармония.

Изучаването на качествата  бе и все още е чудесна садхана. Да ги живея и да ги усъвършенствам  с всеки ден, ще бъде друга садхана.

СПОКОЙСТВИЕ

Имаше два въпроса, които непрекъснато си задавах по време на месеца на спокойствието: Какво ме кара да загубя своето спокойствие? Как мога да получа, развия и запазя спокойствие?

На първия въпрос има много отговори. Чувството за вина – че съм  направила нещо погрешно или съм пропуснала да направя нещо – ме кара да загубя спокойствие. Когато разбрах, че чувството за вина може да разруши моето спокойствие, си спомних твърдението: „Всичко, което може да бъде направено в контекста на юдео-християнската култура, е да се освободят хората от вроденото им чувство за вина”.  Спокойствието е отношение на приемане, а не на осъждане. Когато има прекалено идентифициране с дадено действие или преувеличено чувство на отговорност, е почти невъзможно да останеш спокоен в такава ситуация.

Нетърпението – нуждата да чакаш, виждайки че промяната в твоето собствено отношение и навици е бавна – е голям удар върху спокойствието; както и привързаността към идеи, мнения, навици и очаквания. Когато има противопоставяне, или когато тези идеи се оспорват, е трудно да запазиш дистанцията, необходима за спокойното състояние на ума. Спокойствието изисква пълна откритост и ум, освободен от  предубеждения.

Страхът или съмнението са други нагласи, които вредят на спокойствието. Страхът винаги е насочен към бъдещето, докато живеенето тук-и-сега не оставя място за страх. Осъзнаването и вниманието към дадения момент гарантират състояние на спокойствие. 

Това са лични наблюдения за това как други състояния могат да причинят временна загуба на спокойствие.
По отношение на въпроса - как да остана спокойна през целия ден - успях да установя няколко различни метода. Единият беше позитивността – да виждаш доброто във всичко, или да цитирам Симон Вейл:„Tout ce qui m'arrive est adorable” (всичко, което ми се случва, е възхитително). Докато чакам самолета и ставам нетърпелива и нервна, аз се оглеждам наоколо, за да намеря нещо позитивно, и виждам малко момиче, което се наслаждава на своя сладолед, може би първият за това лято. Цялото ми напрежение изчезва и аз успявам да се слея с момичето и с нейната пълна отдаденост на сладоледа. Децата са чудесно средство да си възвърнем спокойствието, такива са и животните,и природата. Да погледнеш цвете, дърво, да слушаш птици или да гледаш към небето са сигурни начини за възвръщане на състоянието на спокойствие – там,където има толкова много красота,позитивният отзвук е гарантиран. От това търсене се надига чувство на благодарност към творението и твореца, а благодарността ни прави смирени и отваря сърцата ни за спокойствието. Не е трудно да намериш красота или нещо „позитивно”, колкото и да е малко – трябва само желание да го потърсиш. 

Безпристрастността, отношението „Аз не съм извършител, а наблюдател”, спомага много за каузата на спокойствието. Способността и дисциплината да бъдеш наблюдател през цялото време е сигурен начин да прекараш деня спокойно. Да можеш да наблюдаваш гнева, да гледаш как текат сълзите, да гледаш сърцето, изпълнено с разочарование и болка, е практика, която отнема цял живот, но си струва усилието. Именно наблюдателят ще ни помогне да се въздигнем от тъгата и отчаянието с огромна усмивка на лицето и със смеещо се сърце.
Хуморът е още едно стъпало след смеха. То е да видиш забавната страна преди сълзите да започнат да се стичат, преди гневът да започне да се надига. Аз открих, че хуморът е израз на осъзнаване, на остро чувство за живеене в настоящето. Отново осъзнаването ни спасява. Винаги има нещо позитивно, когато живееш в настоящия момент. Това е показано по много трогателен начин във филма „La vita e bella” ( „Животът е хубав“) – където дори животът в концентрационен лагер се превръща в игра. Все пак той става игра само чрез любовта на един баща към неговото дете. 

А любовта е може би най-силният и най-прекият начин да чувстваш и излъчваш спокойствие. Спокойствието е както вътрешно лично преживяване, така и нагласа, която се изявява при общуването с външния свят. Да обичаш всичко и всеки около себе си, да те е грижа за всичко, което се докосва до теб, и да живееш в дух на служене. Усмивка, добра дума, ръка за помощ или нещо друго, няма значение. Отплатата е още по-голяма, защото задоволява нашето собствено желание за спокойствие.

Огледала – капки, блестящи  на слънцето,
дълбока тъмнина, пропита със същото желание;
без страх да танцуваш, да се смееш, да тичаш,
свободен да мълчиш, да не помръдваш.
Завинаги в мига – търпеливо,
да даваш, да живееш в спокойствие.
 
РЕДОВНОСТ

Редовността бе това качество, от което най-много се страхувах, защото го свързвах със скучна рутина. Всяко извинение да избегна или заобиколя редовността бе повече от добре дошло.
Аз се самозалъгвах, казвайки си, че освен строгото следване на една възприета структура, човек има нужда да бъде отворен и спонтанен. Считах, че да използваш свободно времето е почти като да практикуваш приспособимост или дори осъзнаване. Но открих, че това не е вярно.

На първо място, стриктното планиране изисква смелост и честност. Редовността е да правиш всеки ден нещата, които трябва да правиш, със смелост и честност. Редът, организираното време, е най-ефикасният начин да се съхрани енергия, но редовността изисква повече от съставянето на график. Иска се смелост да устоиш на множеството външни разсейвания, иска се честност да се изправиш пред вътрешните маневри на ума, който се опитва да избегне реда.

Направих един малък тест. Имах три възможности за отиване до работното ми място. Можех да взема ранния влак, късния влак или да пътувам с кола. Смятах, че това е голям израз на свобода; гордеех се и си играех с тези три възможности. Един ден спорът печелеше едната възможност, а на следващия ден – другата. Дори наричах този дебат осъзнаване.

И тогава, за известно време  взимах един и същи влак всеки ден, без мислене, без извъртане, без да се отдавам на някаква псевдосвобода. Резултатът беше удивителен. Чувствах се много по-отпусната, спокойна и постигах много повече. Използвах времето много по-ефективно и трябваше да призная, че колкото по-структурирани са 24-те часа, толкова по-добре. Редовността е свобода, защото освобождава съзнанието от ненужна умствена дейност.
Второто нещо, което осъзнах,бе, че редовността, за да бъде конструктивна и ефикасна, предполага осъзнаване. Дейност, която се извършва без осъзнаване, е повторение, скучна е и се превръща в рутина. Само осъзнаването може да превърне ежедневното пътуване с влак в уникално преживяване. Рутината, скуката и повторението съществуват единствено, ако няма осъзнаване. Една дейност може да бъде извършена стотици пъти и да бъде различна всеки път, ако има осъзнаване.

Пълната липса на осъзнаване отива отвъд рутината и води до пристрастено поведение. Пристрастеното поведение е повторение, доведено до крайност. Пристрастеното поведение е повторение, лишено от воля и избор. То е пълната несъвместимост с редовността и реда.

Няма значение дали става дума за хазарт, ядене, пушене, пиене, работа или друга зависимост. Повечето видове пристрастено поведение следват редовни времеви схеми. За бизнесмена това може да е питие/та преди всяка среща, за домакинята – питие/та в определено време, пристрастеният към хапчета също има свой график. Страстният пушач е разтегнал графика в рамките на целия ден. Пристрастеността е редовна, повторение е, но е лишена от всякакво осъзнаване. Наркоманът, който редовно си взима дозата, е загубил всякакъв контрол над тялото, времето и живота си. Внимателното практикуване и прилагане на осъзнаването може да е сигурен и безопасен антидот на пристрастеното поведение.

Животът в ашрам е, разбира се, най-добрият пример за практикуване на редовност от сутрин до вечер; строгият график помага, както и подкрепата на групата. Но е възможно да се установи график и в ежедневието, приспособен към социалната среда, в която живеем, с часове за ставане от сън и лягане за сън, време за садхана, определени часове за хранене. Дори с твърдо установен график имаме предостатъчно, ако не и прекалено много време, което да изживеем спонтанно и с право на избор. Но ползите от редовността със сигурност ще доведат до намаляване на „свободното” време или до използването му по подреден и конструктивен начин.

О, ужасната редовност!
Застрашителна като убийствената скука
взатвора на сивата и скучна рутина.
Умове, непрестанно ограничени от прегради,
сънуват необятни небеса свобода –
уви, сапунени мехури от илюзии.
Повторение и пристрастеност,
човешката насмешка над
съобразената с времето красота.
Отрича разумността да се живее
или похабява дара на осъзнаването.
Ти не си клетник – но често си потърпевш!
О, управляващ източник на енергия,
на ред и истинска хармония.
О, царствена редовност!
 
ЛИПСА НА СУЕТА

Първата асоциация, която направих с липсата на суета,бе, че тя предполага пълно опрощение за тези, които според нас са ни засегнали. И това пълно опрощение се изразява в доброта, приятелско отношение и истинска откритост.
Идеята за правилно и неправилно, идеята за „Аз заслужавам това” или „Аз не заслужавам това”, са израз на суета. Да живееш в духа на липса на суета означава да изпълняваш задълженията си без да ги подлагаш на съмнение.
Суетата идва, когато си мисля, че аз съм извършителят, когато има и най-лекото идентифициране с това, което съм, което имам и което правя, когато има и най-бледа следа от „Аз”. Когато има осъзнаване, че аз съм инструмент или флейта, на която да се свири, тогава няма нито време, нито място за суета. Разбира се, уловките в ежедневието са най-разнообразни и е необходима постоянна бдителност. От първия поглед  в огледалото сутрин до равносметката за деня вечер, независимо дали са изпълнени с гордост или със самообвинения, докато я има идеята за „Аз”, има суета, без значение дали се възприемам като супер-жена или като пълен провал.

Най-доброто лекарство срещу суетата е благодарността към гуру и/или Бог, каквото и да ни се случи или направим. И най-доброто доказателство за липсата на суета е да живеем и да практикуваме идеята на следната молитва:

Да имаш търпението да понасяш
това, което не може да бъде променено.
Да имаш куража да променяш
това, което може да бъде променено.
Да имаш мъдростта да ги различаваш.

Когато практикуваме тази мъдрост съзнателно, тогава има голям шанс да живеем като инструмент и да преминем през живота с малко лично отъждествяване и с чувството, че сме куха флейта. Когато правиш това, което трябва да се направи – и го правиш с радост – тогава ще зазвучи най-красивата музика.

Никаква суета,
никаква личност, никакво аз –
една флейта,
на която ти да свириш.
Или нищо.
 
(следва продължение)

Източник :© Yoga magazine, Sivananda Math, September’2001
                          Ганга Даршан, Мунгир, Индия
Свами Йогатиртхананда Сарасвати
 
ИСКРЕНОСТ

Започването на месеца на искреността означаваше въвеждане в практика на това, което бях видяла в предишните три месеца на спокойствието, редовността и отсъствието на суета. Не е достатъчно да имаме прозрения и разбиране, ако идеите не станат част от всекидневния ни живот. Ако това обучение в качествата трябва да има някакво значение, то определено предполага искреността да живеем според ново разбиране. Искреността идва след отсъствието на суета, защото искреността е тежката работа след възвишени идеи...

Но как да живеем искрено? За мен това означаваше хармонизиране на мисли, думи и дела. Да обединим в едно мисленето, говоренето и действието. Инструментът, пътеката е искреност, но резултатът също е искреност. Искреността е постоянно усилие да се стремим към и да постигнем това единство на мисли, думи и дела, което веднъж постигнато, създава усещане и удовлетворение за искреност.

Умът, търсещ удобство,често среща конфликт. Ако мислите, думите и делата съвпадат и съставляват хармонично единство, тогава има плавност или поток. Например аз искам да напиша писмо и не го правя, защото е трудно или неприятно. Резултатът е безпокойство, конфликт или дори вина. Но ако мислите се следват от дела, без значение какви, без намесващи се мисли, без уклончивост, тогава няма конфликт, няма загуба на енергия. Искреността кара действието да следва предшестващата мисъл или дума. Искреността предполага честност, защото да се мисли едно нещо, а да се върши друго е нечестно.

Осъзнах ума-маймуна, образът,толкова често даван в книги за йога или медитация. Умът е подобен на маймуна, скачаща тук и там. И докато умът подскача наоколо, разстоянието между мисли, думи и дела расте. Ако умът-маймуна можеше да утихне, писмото би било написано незабавно. Синоним на искреност е непрестореност. Подскачането на ума е хитро и умело, но за да се хармонизират мисли, думи и дела е необходима „само“ искрена воля.

За да се спре подскачащият ум и да се обединят мисли, думи и дела е необходимо да се познават мислите, да се контролират думите и да се адаптират действията. Видях, че зад мисълта стоеше желание и чрез използване на SWAN- теорията, чрез записване на силни страни, слабости, амбиции и нужди можех да разпозная, че амбицията бе желанието зад всяка мисъл.

Също погледнах различно на първата шлока на Йога сутрите на Патанджали - „Йога анушасанам“. Цитирам сега от беседа на Свамиджи за „Ума и управлението на ума“ в Екс-ле-Бен, Франция, 1997г.: „ Думата йога означава осъзнаване на вътрешната личност, която се проявява във външния свят. Ану означава фина, шасанам означава властвам, управлявам, контролирам. Следователно според Патанджали йога е форма или метод на управление на вътрешната природа. Тя е метод на насочване на вътрешната природа хармонично, така че тя да може да се прояви външно.“

Аз намерих тук всичките съставки на искреността: волята да се разпознае желанието зад всяка мисъл, волята да се избере правилната дума и волята да се действа в хармония. Това,разбира се,е трудно: то изисква абсолютна честност и никакъв страх в лицето на неприятностите, на личните слабости и недостатъци, на стари модели на поведение. Докато се опитвах да живея в пълна искреност, чувствах, че стигам до въпроса за привличането и отблъскването в основата на поведението.

Писмото, което трябва да бъде написано, но все още остава в главата, а не на хартия е само един от множество примери. Приятно/неприятно, добро/лошо, тези двойки са препятствие, пречка за искреността; те застават между мисъл, дума и дело. Йога предлага, разбира се, всички необходими инструменти, за да се избегне капанътна противоположностите. За целта изпълнете четирите основни точки на йогийския начин на живот, препоръчани от Свамиджи: практикувайте минимум половин час садхана всяка сутрин и вечер, общувайте с природата, вибрирайте позитивно и осъзнавайте както вътрешната, така и външната среда.

Резултатът от месеца на искреността бе да записвам всеки ден желанията си със следната цел: да осъзная желанията; изказване на произлезлите мисли, за да ги приема,без да ги съдя; да проверя спрямо кое прието желание/мисъл съм действала, кое желание се е появявало ден след ден или кое желание е изчезнало. Ако едно желание се запазва, а няма последвало действие, тогава има конфликт или вътрешен конфликт, или конфликт с други.

Идването и изчезването на желания, нетрайната им природа и много често безполезността на желанията засилваше санкалпата по чудесен начин.

Месецът на искреността бе труден месец. Началото бе толкова ясно – хармонизирайте мисли, думи и дела и ще живеете искрено. Но бях изненадана да се намеря сред SWAN- теорията и Патанджали. Почувствах, че съм пропуснала значението на този месец и съм се заблудила. За първи път почувствах нужда да проверя какво беше казал Свами Шивананда и открих успокояващо потвърждение: „Нека думите ви са в съгласие с мислите ви. Нека действията ви са в съгласие с думите ви. Нека да има хармония между вашите мисли, думи и дела.“

Да мислиш, да говориш, да действаш -
нищо повече;
да познаваш времето,
да изричаш мислите си,
да действаш според думите си,
да познаваш желанието,
породило мисълта,
която изговорена
ще доведе до действие.
Да откриеш единството на всички,
да създаваш съзнателно
хармонията на всички – нищо повече.
Да познаеш себе си. Продължавай напред, в пълна искреност.

ПРОСТОТА

След трудния месец на искреността очаквах с нетърпение лесното време на простотата. По отношение на предишните качества простотата означаваше да не се усложнява или прекалява с изучаването и практикуването на качествата. Простотата предполага спонтанност.

Простотата по отношение на самия живот означаваше прост йогийски начин на живот – използвам курсив, тъй като той е такова широко понятие. Мисля, че водя наистина прост живот, опитвайки се да се справя с минимума потребителски стоки, изисквани в Западна Европа и от син тинейджър.

Считам се за откровен човек. Взаимодействието ми с хората е спонтанно и честно. Ако се усложни, аз се оттеглям. И така с това виждане за себе си и начина на живот, който водя, бях много уверена за месеца на простота.

При все това, както скоро открих, изпитанието не беше толкова просто. Въпреки че беше близко до моята природа,  предизвикателството беше да се живее съобразно с реакциите на другите. Простотата в нашето общество е равна на глупост. Изисква се голямо смирение да се приемат присмехъти подигравките, с които е посрещана простотата в света днес. Интригантстването или вършенето на нещата по изкривен начин е по-приетият начин на взимодействие. Аз осъзнах, че на работа простото, непретенциозно взаимодействие се счита за наивно или дори глупаво поведение. Клюките, заговорниченето зад гърба и маневрирането са триковете и методите, които са приети, които се ценят и се награждават.

Следователно изпитанието за мен бе да продължа да бъда естествена и преди всичко да приема с пълно смирение съденето на другите. Да не желая богатство или слава, или кариера, или модерна кола е отношение, което се счита от мнозина за отявлено глупаво. Бях наранена, осмивана по много начини, възползваха се от мен,без дори да забележа, защото не познавах играта, която се играеше или ако я познавах, отказвах да я играя.

И така месецът на простота беше всичко друго, но не и лесен. Беше първиятпът, когато трябваше да защитавам тихо качество в лицето на социалната среда, в която живея. Беше болезнено преживяване и невероятно предизвикателство за смирението. Предполагам, че за други месецътна простота може да бъде напълно различен, може да включва отказване от амбиции, намаляване на лукса, по-откровени отношения с приятели и колеги.

За мен това означаваше отстояване на идея, на качество, в което вярвам. Разбира се,това се базира на ценности и приоритети, които съм поставила в живота си. Простотата е една от тези ценности и в същото време простото живеене ми дава пространство и време да работя върху други ценности. Простотата е невероятно енергоспестяващо и предотвратяващо стреса качество.

Простотата
не е нищо друго освен
Осъзнаване в постоянна Практика –
от Любов към всички.
Вътре, вън, това и онова
се събират отново,
вдъхновени от единствената
Истина, че
ти и всички са просто едно.

ПРАВДИВОСТ

Правдивостта за мен е като качество-резултат, а именно резултатът от самоизследването, резултатът от осъзнаването, резултатът от познаването на собствения SWAN, резултатът от постоянно припомняне на санкалпата си и живеене за нея. Ако всичко това се направи, само тогава има правдивост.

Правдивостта не се занимава само с това да сме честни спрямо себе си – което е достатъчно трудно – а също с това да сме честни, прями спрямо другите и да изразяваме тази честност по начин, незасягащ другите.
Западната психология подчертава отговорността на всеки индивид за неговите мисли, думи и дела. Трябва да казваме: „Аз съм ядосан“, а не „Ти ме ядосваш,“ „Аз съм разочарован“, а не „Ти ме разочарова.“ Правдивостта представлява същото отношение на отговорност, а йога предлага инструменти за постигането й. Когато човек може да действа с тази отговорност, тогава има емоционално безпристрастие във взаимодействието, яснота на ума, точност и уважение към другите и нашите действия не са вече просто реакции.

По отношение на предишните пет качества правдивостта може да действа като контролираща сила. Правдивостта може да провери дали и как другите качества се прилагат или не; тя може да припомня предишните качества и процеса, необходим, за да се живеят те. Например, ако съм тъжна, нужна е честност, за да призная, че не изпитвам спокойствие,и честността да си припомня начините да намеря спокойствие отново. Ако се гордея с някакво постижение, нужна е честност да си припомня за отсъствието на суета и процеса на неидентификация.

На края на шестте месеца осъзнах различни аспекти:
1) Всеки месец ми даде специална възможност да науча за съответното качество. Месецът на спокойствие започна много мрачен и тъжен, но завърши с голям смях. Всеки месец беше предизвикателство да открия качеството и всекидневните ситуации изискваха отговор от съответното качество. Месецът на правдивост неумолимо ме питаше какво в действителност исках да направя, какво мислех честно за дадената ситуация и да действам съответно. Месецът на простота искаше от мен да се придържам към прост начин на живот и мислене, въпреки социалния натиск. По този начин имаше постоянна обмяна между търсенето на смисъла на качеството и всекидневния живот.
2) Осъзнах през тези шест месеца, че има смисъл зад последователността на качествата, не беше просто произволно изброяване – редът имаше значение.

За да започнем да работим с качествата, най-важното нещо е спокойствието, определена лекота, хумор и намерение да не се вземаме твърде насериозно. Способността да се смеем над себе си е съществена за всяка пътека на самоизследване, или както Свамиджи каза: „Недейте само да чувате Бог да се смее, смейте се с него.“
Втората стъпка е редовност, тъй като никоя пътека не води доникъде без редовност. Пътеката може да бъде всякаква, но редовността трябва да бъде неделима част от пътеката.

С първите постижения по пътеката идва гордост. Така че отсъствието на суета ще трябва да се интегрира, за да се смирим. Идентификацията ни с главата, сърцето и ръцете води до гордост и суета и трябва да ни се припомни, че ние не сме извършителят, а вместо това трябва да развием способността на наблюдател.

Простотата тогава е логическият изход, да се поддържат действията, взаимодейстията с хората, мисловният процес, чувствата и всекидневният живот прости. Простотата не означава търсене на лесен живот, а избягване на ненужни и безполезни усложнения. Простотата не изключва искреността, напротив, обикновено фокусиране засилва искрения подход, но благодарение на спокойствието няма опасност да станем сериозни.

За да завършим първата стъпка (първите шест качества) от личната дисциплина е необходимо още едно отношение, отношението на правдоподобност и честност или на правдивост. В тази точка правдивостта е насочена към нас самите – без лъжи, без уклончивост.  Ако има чувство на тъга, момент на гордост, тогава трябва да си го признаем и да се изправим срещу него. Много е примамливо да омаловажим или да пренебрегнем малко самомнение тук и малко преструвка там.

3) Правдивостта е като преходно качество между първите шест качества, които включват само един човек,и следващата група от шест качества, които включват взаимодействие и с други хора.
Когато тези първи шест качества са добре установени и развити, ние сме готови да работим със следващите шест качества, които се отнасят повече до нашето взаимодействие със света: уравновесеност, устойчивост, нераздразнителност, приспособимост, смирение и упоритост.
4) Аз изживях тези първи шест качества като открит изследовател, без никакво очакване или намеса.  Каквото видях или преживях беше добре, но при все това не предприех нищо, за да открия за какво се отнася определено качество. Бавно започнах да чувствам, че това почти пасивно отношение не е достатъчно и за следващия набор от шест качества реших да добавя личен дневник. За третия набор качества знаех, че исках да добавя още един аспект и реших да добавя съзнателно, преднамерено всекидневно действие за качеството на месеца. По този начин искам да включа друго измерение за всеки набор от шест качества.
5) Последното нещо, което видях,беше, че няма проблем „да правя качество за месец“. Истинското предизвикателство бе „да живея всичките осемнадесет качества заедно - през цялото време“ - това е предизвикателството на съвършенството.

Ти началото ли си,
краятли си?
Аз никога не съм край,
само промяна в посоката.
Идваш нежно с усмивка и
след това тласкаш безмилостно – но защо?
От земята на далечното познание,
аз те вземам да действаш и променяш.
Ти си рождението, от което имаме нужда,
за да продължим – но накъде?
В твоя свят трябва да растеш,
в света трябва да се грижиш.
Ти си началото и краят– на какво?
Между вас всичките аз съм мостът
на Истината, върху който върви Любовта.

(следва продължение)

(сп. Йога, бр. Ноември 2001 г., Bihar School of Yoga, Munger, India)     


Осемнадесетте качества Част 3: Уравновесеност, устойчивост, недразнимост
Свами Йогатиртананда Сарасвати  (Швейцария)

УРАВНОВЕСЕНОСТ

        Умората и нетърпението, което може да възникне от умора, са големи заплахи за уравновесеността. Осъзнаването на умствената и / или физическата умора помага да се възстанови уравновесеността или чрез преодоляване на умората, или чрез по-спокойно отношение към ситуацията.

        Справянето със своите нужди и желания и с тези на другите понякога изисква много жонглиране. Ако няма баланс, ако няма компромис, тогава уравновесеността е застрашена. Резултатът може да бъде гняв, разстройване, разочарование и др.

        Реакция на натиск под формата на "психическо малтретиране" е огромно предизвикателство за уравновесеността. Да бъдеш свидетел е изход от ситуацията. Но въпреки че е налице пасивна уравновесеност, спокойствие и контрол спрямо другия човек, вътрешният смут и нараняване могат упорито да се задържат много по-дълго. От друга страна, има реакция на подкрепа, доверие и доброта. Да се чувстваш поласкан е гордост, идентификация, а не уравновесеност. Уравновесеността се отнася до балансирано отношение пред лицето на позитивни и негативни ситуации. Различаването трябва да определя каквато и да е реакция към ситуацията. Веднага щом се промъкне осъждане,  уравновесеността е в опасност.

        Преподавах урок по език, а в  съседната стая се провеждаше репетиция на саксофон за концерт същата вечер. Трябваше да жонглирам между недоволството на студентите, моята собствена умора от това, че се налага да говоря високо, нервността на младите музиканти преди техния концерт и организаторите, които се чувстваха неловко. Осъзнавайки фактора време (ситуацията нямаше да продължи вечно, а само тридесет минути) и факта, че нямаше нищо, което да се направи, за да ми помогне да запазя спокойствие,  открих, че молитвата, която вече беше помогнала за липсата на суета, беше също така много полезна и тук:

Да имам търпението да понасям
това, което не може да бъде променено,
Да имам куража да променям
това, което може да бъде променено,
Да имам мъдростта да ги различавам.

        Провокиращ навик на един тинейджър е да оставя чантата си за училище в средата на хола, един или два пъти на ден. Има около метър разстояние между обичайното място на пускане на чантата и стаята на тинейджъра. Моите реакции варират междунещо средно от игнориране до словесни обиди – нито една от тях не изразява уравновесеност. Да ритна чантата в стаята също не е решение, както и дори най-нежното побутване  с крак издава липса на уравновесеност. Повторението е изпитанието тук, че уравновесеността трябва да се затвърждава, изправяйки се отново и отново пред същата ситуация.

       Телевизията е много добър тест за уравновесеност. С постоянната атака на информация човек лесно може да бъде преведен през цялата гама от емоции в рамките на много кратък период от време. От опустошителни новини през напрегнато очакване и комедия, телевизията е огледало на ежедневния живот и отношението и в двата случая трябва да бъде това на наблюдателя. Но идентификацията с телевизията може да бъде толкова силна, колкото е и с ежедневните житейски ситуации.

        Липса на организация, лошо управление на времето и ума, като резултат чувство за  вина, всичко води до загуба на уравновесеност. Прогнози, тревоги за бъдещето, както и вкопчване в спомени и в миналото водят до загуба на уравновесеност. Физическата болка е предизвикателство за уравновесеността, а мигновеното решение с лекарства е опит да се избегне предизвикателството.

       Успех и неуспех са обаче двете страни на една и съща монета и уравновесеността не прави изключение. Уравновесеността изисква с осъзнаването и търпението да дадем на емоциите времето, което им трябва, за да бъдат изразени, да затихнат или да се справим с тях. Уравновесеността е златниятсреден път, избягване на възходи и падения и на всички нюанси и вариации помеждуим. Тя е отношението на безпристрастния наблюдател, загрижен, но все пак не задвижен, действайки без реагиране. Тя е изразътна всичките шест предходни качества (спокойствие, редовност, липса на суета, искреност, простота, правдивост) и ако техният урок е бил научен добре, тогава уравновесеността може да бъде детска игра. Тя показва необходимостта да бъдем постоянно осъзнати и да сме постоянно осъзнати за всички качества.

       За мен уравновесеността е трудно качество, но този месец ми помогна да видя значението на интегрирането на всички качества едновременно. Спокойствието е чудесно качество за подпомагане на уравновесеността, такива са и липса на суета и простотата. Открих, че уравновесеността е много ясен израз на нагласата на наблюдателя  и дава дълбоко удовлетворение и мир не само на самите нас, но също и на тези, които са в контакт с нас.

УСТОЙЧИВОСТ

       След уравновесеността, която се оказа основно качество за оцеляване, устойчивост означаваше даване на посока на уравновесеността, и тази посока е санкалпа.

       Гледах на кино „ Дете на Хималаите". Това е чудесен пример за устойчивост, където устойчивостта е от съществено значение за оцеляването. Защото ако селото и водачът на селото не са 100% решени да си набавят храна за зимата, селото няма да оцелее. Аз се възхищавах на интензивността и си помислих, че устойчивостта би трябвало да се живее с такава нагласа на живот и смърт, поставената цел трябва да бъде достигана с такава интензивност.

       Дали  отклоняването на вниманието е физическо заболяване, или е възможност за отстъпване от ежедневието и установяване на ума върху целта? Осъзнавам, че има много начини , с които целта да се поддържа жива - действиетои работатаза постигане на целта са само едниот начините.
Една разходка в красивата есенна гора е почти магически начин да държим ума устойчив, заобиколен от толкова много красота, вероятно никой ум не би искал да се отклони от нея. Ежедневните взаимодействия не са пречка за запазване на ума устойчив, това е въпрос на воля и на практика, на обучение на наблюдателя. Има дни на пълна неустойчивост, отдаване на мечти, превъртайки отново и отново една мисъл, като й придаваме  различни форми и изражения. Налице е почти битка между тази мисъл със залегналия в основите й страх / желание, и устойчивостта, със залегналата в нея основна цел и вяра в санкалпата. Дори устойчивостта да се загуби, битката разкрива различни аспекти на желанието за признание и успех и на страха от отхвърляне и провал.
Устойчивостта също е тест за искреност и правдивост. Абсолютна честност относно това, което някой иска ( SWAN-теорията е от голяма полза тук) и действие в пълна искреност през цялото време за постигане на тази цел.

        Понякога ми се иска да бях Сита с нейния ум, винаги установен върху Рама. Непоколебимата еднопосочност, непоколебимата вяра при всички обстоятелства е устойчивост. Виждала съм колко трудно е това, и как всичко зависи от вярата: вяра в гуру и в Бог, вяра в санкалпата, вяра във(може би) една краткосрочна цел, която не е в конфликт със санкалпата, вяра в себе си и способностите си да постигнеш целта - с помощта на гуру и на Бог. Сита представлява и живее всички тези аспекти на вярата.

        Освен санкалпа и вяра,  добавям трета позиция, която е важен елемент за устойчивост, а именно търпение. Нуждаех се от търпение в ден, когато почти всичко се объркваше или вървеше с трудности. Имаше много отлагане, забавяне, нови споразумения, които не биха могли да се предполагат предварително. Устойчивосттапредполага също огромна гъвкавост и адаптивност, за да жонглирате  с обстоятелствата за постигане на целта.

        Яснота, смелост, търпение и вяра са основните съставни части на устойчивостта. Спокойствието е нагласа, дисциплина; уравновесеността е нейниятвъншен израз; редовността е дисциплината на обединяване на установена структура с адаптивност; устойчивостта е външният израз на тази дисциплина спрямо една цел. В един момент от практиката на устойчивост е необходимо да я оставите, да се откажете, и да започнете отново с пълно смирение според принципа "да бъде Твоята воля".

       Един въпрос продължава да възниква: Защо някои мисли и желания са толкова упорити, защо умът е фиксиран върху тях, защо има натрапчиви фикс идеи, докато,от друга страна,е толкова трудно да се следва съзнателно поставената цел? Дали това е силата на някои самскари, или е силата на желанието, дали е слабостта на волята в момента на поставяне на целта? Може би единственото намерение, което може да бъде постигнато с устойчивост е намерението да служим; може би всички други се разтварят и целите трябва да бъдат свързани с намерението за служене.
Опитвам  се да балансирам действие и бездействие. Трудно е да се управлява вътрешният смут в ежедневната дейност. Арджуна е устойчивост в действие, Сита е устойчивост в бездействие; и двамата знаят кога да се откажат и да се предадат без да губят целта.

        Имах йога занимание с двама наркомани. Единият дойде напълно стресиран и без дъх, а другият с двадесет минути закъснение. В края на йога нидра и двамата казаха: "Защо не можем да бъдем така през цялото време?" Докато говорех за необходимостта от стрес и напрежение, за необходимостта от вдишване и издишване, и за необходимостта да се управляват  както релаксацията, така и напрежението, аз си спомних отново за устойчивостта. Това, което е необходимо, е знанието кога да действаме и кога да се откажем. Разговаряйки с двамата младежи, видях колко е трудно  това. Те избягват предизвикателството да преминават от напрежение към релаксация,като избират само едното състояние - чрез помощта на наркотици.

        Невероятно уморена от устойчивостта, аз се чувствам изтощена от това качество. Възможно ли е със съзнателно усилие за устойчивост да се решават психични модели? Може ли устойчивостта да бъде средство да се справим с нечий SWAN  (предимства, недостатъци, амбиции и нужди)?
Мога да видя, че търпението и оставянето нещата да се случат са част от устойчивостта, но те не са същото като примирението.В примирението няма вяра и следователно то е точно обратното на оставянето. За да има устойчивост, вярата трябва да бъде поддържана жива.

        Наясно съм как устойчивостта е външниятизраз на редовността, балансиране на структура, зададена рамка с приспособимост към непредвидени събития и ситуации. Тя е по-трудна, тъй като са засегнати и други хора, докато редовността беше много повече лична дисциплина. Устойчивостта в действие с добре настроен ум и управление на времето превръща ежедневния живот в приятно течащ поток за себе си и за другите замесени.

       В известен смисъл си отдъхнах, че устойчивостта приключи. Това беше едно трудно време. То ми показа колко неустойчив бе умът ми, от колко много дисциплина се нуждаех, за да се придържам към поставения период и от колко много вяра в себе си, в гуру, Бог, в живота или в съдбата имах нужда. Капаните на разсейвания и извъртания винаги присъстват и изискват много бдителен ум и честност.

        Имаше пет различни периода: (I) на първоначално време на усилие, което беше уморително, (II) дни, които изглежда протичаха със санкалпата, изпълнявайки и осъществявайки плавно и без усилие поставените цели, (III) време на примирение, на предаване, (IV) време на падане в жертва на отклоняването на вниманието, и (V) период, когато първоначалната мотивация и еднопосочност трябваше да бъдат запазени живи, за да изживееш устойчивостта.

        Също така разликата между първите шест качества ( спокойствие, редовност, липса на суета, искреност, простота, правдивост) и втората група качества (уравновесеност, устойчивост, недразнимост, приспособимост, смиреност, упоритост) става много ясна. Има дори по-малък шанс за мамене, тъй като външният свят и живот хвърля резултата обратно към мен - безмилостно. Взаимодействието с външния свят без съмнение е допълнително предизвикателство.
Чувствам, че санкалпа или поставенатацел, която се отнася към акта на даването, прави устойчивостта много по-лесна за практикуване. Големият контекст на даване е необходим, за да се поддържа устойчивост. Действие без очаквания, даване без очаквания, без искане на някакви резултати, беше ключът към устойчивост.

НЕДРАЗНИМОСТ

       Чувствам се  неспокойна относно раздразнителността. Едно пътуване до Индия може да предложи много поводи да си раздразнителен - но денят и нощта преминаха много гладко и не можах да открия никакъв признак на раздразнителност. Причината за раздразнителност се намира вътре в нас, а не зависи от претъпканите влакове и таксиметровите шофьори, пазарящи се за пет рупии, нито от променливите модели на умора и внезапни изблици на енергия, резултат от дълги часове на пътуване.

       Недразнимостта съответства на липсата на суета, аз съм раздразнителна в момента, когато има идентификация. Има три стъпки до раздразнителността: идентификация, проекция и реакция. Аз се идентифицирам,казвайки че това е мое, след това проектирам, че нещо може да се случи на мен или на това, което мисля, че е мое, и след това реагирам. Познаването на моя SWAN (предимства, недостатъци, амбиции и нужди) със сигурност може да е от полза тук, тъй като може или да предотврати всяка от трите стъпки (идентификация- проекция -реакция), или да съкрати процеса. Но по-важна изглежда вярата, вярата, че всичко е за добро. Може би урокът на всички качества е това предаване "да бъде Твоята воля", може би това е целта, и всяко качество е един друг път, водещ към целта на предаване.

        Аз съм раздразнителна по въпроса за правилно и грешно. Има ли абсолютно правилно или грешно, защо да ги идентифицираме с мнения относно правилно и грешно? Мисля си за Дзен поговорката: "Не търсете истината, откажете се от всички мнения", или за Хамлет, който казва: "... няма нищо добро или лошо, мисленето го прави такова. " Търся  връзката между липсата на суета и недразнимостта – първото имаше връзка с идентификацията с нечии мисли, думи и действия, а последното – с приемането на всяка ситуация без осъждане.

Мисля си за SWAN-теорията и за необходимия преглед на целия ден.
1. SWAN е обучение в осъзнаване.
2. SWAN е обучение в неидентификация и  непостоянство, тъй като човек вижда, че (а) една характеристика,  например смелост, може да бъде сила един ден, нужда или амбиция в друг ден и че (б) човек нито е, нито има SWAN; човек може да има един SWAN един ден, но различен на следващия ден. SWAN на човек може да се променя всеки момент.
3.SWAN е инструмент за себепознаване, собствениятимидж се променя, себеприемането расте. SWAN задвижва процеса на трансформация.
4.SWAN е обща за всички, което ни помага да разберем и да приемем другите.
Раздразнителност възниква, когато или W (Слабост), или A( Амбиция) или N (Нужда) са докоснати и засегнати.

Ето някои примери:
•             Аз съм раздразнителен, защото W-то е невежество, неразбиране на ситуацията, нито на възможните последствия от моето действие, нито на моето вътрешно объркване; А-то е разбиране, правилно действие, спонтанно състрадание; N-то е за напътствия и помощ.
•             Аз съм раздразнителен, защото W-то е нетърпение; А-то е за съвършенство, ефективност.
•             Аз съм раздразнителен, защото W-то е гордост, арогантност; А-то е за уважение, сътрудничество, за "мир и любов "; N-то е за смелост, общуване и осъзнаване.
Колкото повече има идентификация с W-то, A-то или N-то, които са били засегнати, толкова повече ще има раздразнителност. Поради това, недразнимостта предполага осъзнаване на нечий SWAN , неидентификация с неговия SWAN и приемане на SWAN на човека.

       Няма значение, дали раздразнението продължава няколко секунди или няколко часа, или повече - винаги има напрежение, физическо напрежение, мускулно напрежение, и има разделение и отделяне между "аз" и "другите". Липсата на суета  беше станала празната флейта, на която гуру и Бог могат да свирят мелодията, която те изберат да свирят. Недразнимостта върви със същата празнина спрямо друг човек. И хуморът определено е основна съставка на недразнимостта. В момента, в който човек може да превключи към хумор, всяко раздразнение си е отишло.
Имам чувството, че има брутно външно ниво на раздразнителност. Но отвъд него има друг слой. Всеки път, когато аз критикувам умствено, не одобрявам или съдя, това е един вид раздразнителност, но тя просто не е изразена. Може би цялата негативност е раздразнителност; може би всеки път, когато е "прекалено", това е знак за раздразнителност. Когато нещо е твърде дълго, твърде горещо, твърде студено и т.н., това означава, че има раздразнение и че някъде там е имало идея, очакване за това как би трябвало да бъде, и  че това очакване не е било изпълнено. Осъждане и неприемане водят до раздразнителност.

      Когато раздразнителността се превърне в нервиране, дали отива в тялото и се превръща в болест? Когато съм болна, аз вече не съм раздразнителна, вместо това съм безразлична към моята ситуация. Раздразнителността е реакция на осъждане, недразнимостта е приемане и чувство за единство, а безразличието е оттегляне и отказ от участие.

        Наблюдавам раздразнителност вразлични степени, изразени по различни начини -  бърз поглед към часовника, краткотрайно намръщване, внезапно движение и,разбира се,всички видове словесни изрази.

       Когато един човек напълно "прекали” за нещо незначително,  правейки от мухата  слон, един друг човек и самата аз направихме достатъчно коментари и шеги за този непропорционален изблик. И все пак, доколкото се отнася до   раздразнителността, каква е разликата между изразения гняв и скритата критика? Не е ли всичко това само въпрос на степен? Критикуването идва винаги по-бързо и по-лесно, отколкото разбирането, но е не по-малко знак за раздразнителност. Може би уравновесеността е приемане заради и въпреки нечии становища и чувства. Недразнимостта в дадена ситуация е липсата на всякакви мнения, които могат да предизвикат отделяне, разделение, чувство за различие.

        Но защо умът търси различие? Тази необходимост да създава различие е много дразнеща. Тази необходимост действа като защита. Чувството за единство е почти като заплаха за егото, което се губи в тези моменти на безразличие, тези моменти на "еднаквост". Дали критичен ум и раздразнителност са изрази на страх, страхаот загуба на своята идентичност? Недразнимостта същото ли е като откритост, безстрашие, вяра и доверие?

       Недразнимостта е отрязване на всички възможности за разлика и разделение. Спокойствието е Първа помощ - изход от всяко объркано качество. Киртанът е израз на недразнимост, тъй като създава чувство за единение. За пръв път погледнах втората група качествата. Думи като безсмъртие, безкрайност, вечност не означават нищо за мен, така че възнамерявам да ги игнорирам. Придържам се  към 18-те качества, които са по-осезаем материал за работа с тях. След като усетих, че всички качества имат една и съща цел, чувство за единство, реших да проверя другата половина на песента.

        Като "съвпадение" Свамиджи беше казал в сатсанг: "Да говорим само за целта е философия, да говорим само за метода как да стигнем до целта е система, да говорим за целта и за метода е садхана, трансформиращият процес. Йога е садхана." Първата половина на песента за качествата говори за метода, втората половина за целта. Досега само бях гледала метода, игнорирайки напълно целта.

        Недразнимостта е разхождане по острието на бръснача между гледане, приемане и осъждане. Аз съм наясно за скоростта, с която работи умъти с която аз се самозаблуждавам. Имам по-малко изблици на раздразнителност, но повече осъзнаване на критичния, осъждащ ум. Липса на суета и недразнимост са двете качества, за които няма положителна дума. Няма ли нещо, което да описва състоянието на липса на его по един положителен начин? Липсата на идентификация, познаването на нечий SWAN и липсата на очаквания са ключове към недразнимост. Доволството, знанието, че това, което получавам, е това, от което имам нужда, волята да правя каквото трябва да се направи и хуморът -всички те помагат да изживея недразнимостта.
Пеене на многото имена на Бог създава това чувство на единство, присъщо на недразнимостта.

(следва продължение)

Ганга Даршан,Мунгир, Индия
 Yoga Magazine, May 2002

      Освен към околните e необходима адаптация и към взетите решения. Много e важно след като вече е взето решение, умът и действията да се приспособят  към новата ситуация. Това не винаги е лесно, тъй като привързаността и идентифицирането със старата ситуация може да са много силни. Адаптивността е израз на постоянна промяна. Адаптиране към другите е само един от начините, адаптирането към собствената си променяща се същност – друг.
       Адаптирането към нови хора, към техните очаквания и желания кара човек поне за известно време да забрави собствените си нужди. Необходимо е да се отдели време, в няколко мига да се преценят ситуацията и човекът, с когото се общува преди да се адаптираме. Въпрос на дисциплина е да се отдели това време.Давам си сметка колко много лични навици и ролеви модели са залегнали по пътя към адаптирането. Ако използваме стар или добре изпитан модел на поведение, нашата адаптивност не е така спонтанна и е застрашена от изчезване. Адаптивността не позволява никакво идентифициране. Освен това адаптивността е чудесно средство за противопоставяне на фантазирането; може би фантазирането е противоположността на адаптивността.
Да се приспособите към нуждите на друг човек помага също да осъзнаете собствените си нужди и амбиции. Адаптивността е осъзнаване и израз на нашите силни страни, “S-то” в познатото “SWAN”. Когато действаме или се адаптираме без оглед на своите слаби страни, било то страх, боязливост, липса на яснота или безразличие, тогава действаме неосъзнато и реагираме по-скоро чрез подчинение на ситуацията, отколкото чрез адаптиране към нея.
Изкуството на адаптивността може да бъде опитно жонглиране между собствените нужди и тези на другите хора, това е изкуството да се намери компромис, който да удовлетворява всички. Може би собствените нужди и тези на околните трябва да бъдат оценени и балансирани. Но представете си ситуация в класната стая: нуждите на учителя (уважение, дисциплина или просто приемливи условия), нуждите на всеки един ученик (лично внимание), на класа (неговата групова динамика и социално взаимодействие) и нуждите на зададената програма (лекционен курс, изпити). Трябва да реша от самото начало кой от тези четири елемента е приоритетен и съобразно това да действам и да се адаптирам. За да се справя с изискванията на класа, в атмосфера на силен  индивидуализъм от страна на двадесет свръхчувствителни тийейджъри, съчетавайки я с учебния план, адаптивността определено е жизнено важна за оцеляване. И все пак вложеното усилие трябва да е много премерено и балансирано, в противен случай резултатът е пренапрежение.
Практикуването на адаптивност е необходима подготовка за следващото качество, смиреността.
Да встъпите в провокативна, деструктивна игра с някого не е проява на адаптивност, а слабост и липса на осъзнатост. Ако сте приклещени в тийейджърската игра „да-видим-колко-далеч-можем-да-стигнем”, абсолютно необходимо е да се приспособите към въодушевлението, гнева, разстройването, като използвате ефективен антидот; адаптивността означава да смениш посоката, да търсиш алтернативи. По тази причина, важен аспект в процеса на приспособяване е винаги да имаш определена цел в ума и да се приспособяваш по-скоро към целта, отколкото към настоящата ситуация. Ситуацията трябва да бъде погледната през призмата на целта.
Това е качество, според което може и да е трудно да  живеем в нашето свръхиндивидуализирано общество. Понякога изглежда така сякаш адаптивността върви срещу природата на тийнейджъра, който  се стреми дасе отличи, да намери своето място и роля, и който понякога смята, че трябва да се бори за всичко това. Адаптивността е противоположност на егоцентризма. Адаптивността също е търсене на отговорност: какви са моите отговорности и тези на другите в дадена ситуация? Чувствам, че отговорността не е много популярна сред младите, те по-скоро биха я отложили и игнорирали за колкото се може по-дълго време. Може би да си адаптивен означава също да съзнаваш отговорностите си и да можеш да споделяш отговорност.
       Смятам, че  това е много важно качество за жените, които в грижите си за семейството прескачат пределите на адаптивността и губят своя път, своите нужди и амбиции. Адаптивността не е самоотричане и определено е положително отношение и в никакъв случай не бива да дава път на негативност или на деструктивни ситуации. Човек трябва да се приспособи само ако всички ще спечелят от ситуацията; адаптиране на сляпо, без осъзнаване може би не е нищо друго освен отстъпване, приемане от чувство за слабост, а не от сила.
Когато сте болен, тялото ви се опитва да се адаптира към собствените си нужди, като  почивка, въпреки купчината работа на бюрото ви. Освен това да не забравяме и нуждите на другите. Отново изглежда сякаш е необходимо да си набележим приоритети преди да започнем да се адаптираме. Адаптивността се превръща по-скоро в управление на енергията; може би в това е разковничето – да се прецени правилното количество енергия за  правилната задача, както и в способността да се генерира необходимото количество енергия. Болестта е добър учител, тъй като човек трябва да се справи с ограничено количество енергия.
       Не  е възможно да се адаптираш към нуждите на всички хора, особено когато те са много по едно и също време, и усещаш примката на контрола. Да контролираш дадена ситуация може би е противоположността на това да се приспособиш към нея; контролирането е подобно да „убийство”, тъй като не допуска място за промяна или движение. Не е алтернатива на адаптивността. 
       Магическият ключ към адаптивността изглежда че е свръхосъзнаването. Аз съм разстроена и обезкуражена и чувствам, че да обучаваш тийнейджъри, които не искат да бъдат обучавани, е суров и почти нечестен тест за адаптивност. Струва ми се, че някак тази фина настройка на адаптирането няма край, че в един момент тя може да стане нереалистична и преди всичко безполезна за каквото и да било практическо приложение.
       Жонглирането с нуждите, моите и тези на околните, винаги е било трудно – да знаеш кога просто да оставиш нещата и кога да бъдеш твърд и да се наложиш. Да се наложиш понякога е необходимо, но това не трябва да бъде подбудено от личен интерес, а да бъде за общото благо, не с принуда, а с цел да служиш на другите. Тестът всъщност е доста прост: ако резултатът се изразява в повече напрежение, трудности или конфликт, то тогава или методът, или мотивите са погрешни; ако резултатът е положителен, с конструктивен ход напред, налице е взаимно разбиране и хармония, тогава налагането на волята е извършено с отношение на адаптивност. Осъзнатост, разбиране, умение да разграничиш, поставяне на приоритети, също както и поемането на своя дял от отговорността в дадена ситуация, всички са необходими съставки за адаптивността. Целта е да се разрешат конфликти на различни нужди и желания и да се създаде атмосфера на хармония.

СМИРЕНОСТ

       Имам много опасения по отношение на месеца на смирението. Дали признаването на грешка вече е смиреност? Защо смиреността винаги носи силния заряд и всеобща представа за благородство и духовност? Гордостта противоположност ли е на смирението? Смиреност ли е да кажеш: „Съжалявам”? Каква е разликата между отсъствие на суетност и смиреност?
       Да приемете еднакво и похвала и критика без емоционален отговор е смиреност. Може би в момента когато самоидентифицирането се промъкне, смиреността се изпарява? Може би благодарността и службата са двата най-сигурни израза на смиреността?
      Необходимо е много смирение, за да постигнете последователност и дисциплина. Да приемете наложена отвън или от самите вас дисциплина изисква смиреност; да пренебрегнете или да нарушите същата дисциплина е проява на високомерие, его, гордост.
      Да бъдете благодарни за всички ситуации, в които попадате, е добър начин да се научите на смиреност. Да сте осъзнати, че вие сте само средството, да давате най-доброто от себе си, на което сте способни и да сте благодарни за това, че сте проводник, е смиреност.
     Вежливостта е друг аспект – винаги да намирате учтив начин да поднесете това, което имате да кажете, приятно или не. Смиреността е заложена по-скоро в личното усилие, отколкото във фактическите адекватни думи. Да отделите  време  да помислите за човека, който ще чуе думите, е знак за смиреност.
       Смиреност е да правиш така, че другите да се чувстват по-комфортно, независимо дали чрез шега, мило поведение, вежливост, чрез услуга за благодарност, усмивка или крачка към отсрещния. Ако намерението ви е да накарате другия да се почувства по-добре, тогава вие се отнасяте със смиреност и начините да го изразите са многобройни. Да преподавам йога за мен е начин да преживея мигове на смиреност, тъй като в тези моменти съзнавам (а) неизмеримото богатство на йога, с което мога да обогатя другите, и (б) любовта и напътствието на гуру и Бог, които ми помагат в начинанието.
       Себеизучаването е също  много важен учител по смиреност.  Когато човек се изправи лице в лице със своето хранилище на впечатления, спомени, картини  и когато тяхната взаимообвързаност изплува в съзнателния ум, нищо друго не остава, освен смиреността. Оголили същността си от егото и за известно време лишени от самоидентифициране, също е урок по смиреност. Да оставите миналото да си отиде сякаш почиствате и сортирате натрупан материал – е миг  смиреност. Дори децата го изживяват много интензивно, когато са изправени пред промяна, когато любимите  им играчки губят значение и остават само спомени. Подобна промяна е изживяване на смиреност, тъй като се случва без да правим каквото и да било: пясъчникът се превръща във футболно игрище, а играчката-кола се превръща евентуално  в реална. Може би всяка промяна е смиряваща, защото част от нея винаги е извън нашия  контрол.
       Да наблюдаваме собствения SWAN (силни, слаби страни, амбиции и нужди)е добър начин да се научим на смиреност: преди всичко, да познаваме своите слаби страни, амбиции и нужди е смирение. На второ място – да съзнаваме постоянните промени и колебания е смиряващо, и трето: да знаем, че всеки живее със своя SWAN– това помага да разбираме   и да се грижим за другиго. Познаването  на собствените  недостатъци и слабости улеснява преживяването на смиреност. Идентифицирането със сила или с последващото от нея високомерие е пълната противоположност на смиреността.
       Смиреността може да се случи само при пълна искреност, при отсъствие на ласкателство или желание за комплименти. Щом последните се появят, движеща сила е не смиреността, а егоцентризмът и егоистично мотивираните действия.
       Бях крайно отегчена от разглеждане на снимки от ваканции. Това никога не е било сред любимите ми занимания, и все пак имаше лоши, но имаше и по-лоши. Усетих как съм мамила себе си по отношение на смиреността. Любезните ми преструвки само са прикривали прекомерно високомерие, достатъчно добре за светски събития, но безкрайно далеч от смиреността. Самата тя не е външна форма, а отношение, отношението да искаш да накараш отсрещния да се чувства щастлив и спокоен. Без искреност няма смирение, а просто един спектакъл.
Докато се борех с това качество, реших да погледна в речника за определение и бях изненадана. Мислех, че думата има нещо общо с „human” (човек) и оттам – „humility“, но всъщност произхожда от латинската дума „humilitates”, което означава „леко издигнат, земност”, а смирен или скромен (humble) произлиза от „humilis”, което пък идва от „humus”, земя. Така че  думата смиреност се свързва със земята и разстилането на земята без въздигането на егото.
Все още разсъждавам върху смисъла на „humilis” и връзката между смирението и земята. Сигурно е истинско постижение да се чувстваш като земята, върху която всеки от нас стъпва. Но именно земята е тази, която с помощта на слънцето и дъжда ражда цветя и растения, които от своя страна ни служат и радват... но само в случа че земята не се издигне, само поддържайки егото ниско. Подобно на полето, което се обработва, оре, по което ходим, но което ни дава всичко, от което имаме нужда. Може би Майката Земя е един прекрасен пример и символ на смиреност.
Смиреността всъщност е предпоставка за всички предхождащи качества. Никое качество не може да бъде практикувано без смирение. То е като да се поклониш пред качеството, загърбвайки егото, поставяйки качеството над интересите на егото. И все пак самото практикуване на качествата е смиряващо изживяване само по себе си. Тези качества са семейство, където всеки един от 18-те му членове се нуждае от помощта и подкрепата на останалите. Качествата са като малък оркестър и само когато всички инструменти свирят в унисон, симфонията на живота е изпълнена с красота и хармония.

Как бих разпознал истинско смирение?
Да забравя  АЗ и МОЙ, и МЕН?
Да мисля за любов и как да нося радост?
Да говоря и спокойствие да нося другиму?
Всяко мое дело да е за околните?
Забрави АЗ и МОЙ, и МЕН,
И ще живееш  тогаз  истински смирен.

ИЗДРЪЖЛИВОСТ

       Качествата не са подредени на случаен принцип. Смирението е добре подготвено от предхождащите го качества и сега, след предизвикателството на смирението – истински трудната задача да помогнеш някому да се почувства добре и спокоен независимо от обстоятелствата, необходими са допълнително усилие и издръжливост, за да се продължи садханата на 18-те качества. Издръжливостта е много близо до устойчивостта и налага дисциплината да живееш според нечие решение. На този етап това определено е решението да продължиш и да се подготвиш за последните шест качества. Издръжливостта е качеството да устоиш с твърдост, решимост и постоянство.
Поглеждайки към крехко папратово растение, което си проправя път през бетонен блок, чувствам, че природата е велик учител по издръжливост. Разбира се, търпението е елемент от издръжливостта, както и от всички останали качества, но се изисква желязна воля да пробиеш изпод бетон, да откажеш да се предадеш от препятствията, да не приемеш нищо друго, освен поставената цел. Чудя се дали на природата й е по-лесно да бъде издръжлива, отколкото на човек? Дали имаме същата целеустременост като птицата, която си строи гнездо или мигрира? Дали животните се идентифицират по-ясно с дълга си, отколкото ние? Дали тяхната целенасоченост наистина е само инстинкт?
       Изпитвам голяма нужда от издръжливост по пътя си към себеприемане, себепознание, самоконтрол и себетрансформация. Наясно съм, че тези стъпки са необходими, но те не са краят, те са само средството, чрез което да се разгърнем. В момента изпитвам голямо напрежение, твърде често се чувствам като извършителя: трябва да свърша това, трябва да направя онова; трябва да съм устойчив, трябва да издържа – пълно идентифициране с извършителя. Като резултат,  осъзнавам невъобразимо количество гняв в себе си, гняв срещу качествата, защото са толкова трудни за практикуване, гняв към себе си заради неспособността си да ги практикувам, гняв заради нетърпението си, и просто гняв. Изтощена от колебанието на своя ум, мисля, че зад тези съмнения стои страхът от провал; докато правя разлика между успех и провал, винаги ще има желание за резултат и „плодовете на действията”, както са наречени в Бхагавад Гита. Успея ли да се откъсна от желанието за резултат, тогава действието и издръжливостта стават едно и също. Тогава всяко действие е изпълнено с концентрация и целенасоченост.
Преминавам през месеца на издръжливостта с обичайните за качеството възходи и спадове, моменти на разстройване и моменти на удовлетворение. Някъде дълбоко в себе си усещам, че другите качества, особено спокойствието, работят. Все по-лесно успявам да се изключа и да си спомня начините, по които да си върна толкова необходимото ми спокойствие. Неслучайно качествата започват със спокойствието; именно това качество ми е помагало в затруднения при други качества и ме е следвало неизменно по пътя.
Изисква се толкова много търпение да продължаваш още, и още, да падаш и да ставаш отново и отново. Търпението не е от тези 18 качества, но съм сигурна, че издръжливостта е добър заместник. Търпението е първото изначално условие за всички тези качества, както и за всеки път или садхана. Изглежда, че единственият начин за практикуване на издръжливост без възходи и падения, без съмнения или колебания в ума, е, когато нямаме никакви очаквания към резултата от действията ни. Да правиш нещо просто защото трябва да се свърши, и да го направиш колкото е възможно по-добре  е тайната на издръжливостта. Появят ли се очаквания от действията, устойчивостта е застрашена, защото очакванията са извор на желанията за успех и страха от провал.
Полагам усилия да правя това, което трябва и усилията си струват труда. Умът ми е ясен и сякаш не губя никаква енергия. Вероятно действайки с чувството и отношението, че изпълняваш дълга си, не се изразходва енергия. Но може ли издръжливостта да увенчае само положителни и градивни дела или е в сила и за негативни, разрушителни цели? Положителното отношение ли е това, което влияе, независимо от целта, която човек има?
Разсъждавайки, започнах да виждам пристрастеността като пълно отрицание на издръжливостта, последната стъпка, където повече няма осъзнаване, няма контрол, няма воля, стъпка, изцяло подчинена на очаквания. Издръжливостта може да бъде практикувана и да действа само ако няма очаквания за резултата от действията ни, докато пристрастеността може да функционира само при тяхното наличие. Без очаквания за желания резултат (успех, вълнение, удовлетвореност, ступор или бягство, щастие) пристрастеният не би се нагърбил с проблема, който мисли, че е средството за постигане на очаквания резултат.
       Имам нужда да мисля, че цигарата ще ме успокои, или че бутилка вино ще ми помогне да забравя. Нуждая се да вярвам, че парите и успеха ще ми донесат щастие, защото, ако не поддържам тези очаквания, няма да имам мотивация или импулс да пуша, пия, работя, залагам или да се храня.
       Всеки от нас е пристрастен по един или друг начин, но не спирам да се чудя как все пак някои от нас продължават да функционират, докато други напълно губят способността си да се оправят в този свят. Важен момент тук е въпросът със самоидентифицирането. Ако съм в състояние да се идентифицирам с различни роли, тогава е малък шансът да загубя контрол и да се превърна в нефункционираща единица. Колкото по-слабо ригидна е моята идентичност, токова по-свободно мога да балансирам слаби и силни страни.
       Спомням си една студентка, която стана наркотично зависима в средата на двадесетте си години. Тя ми разказа колко изплашена била, когато осъзнала, че е останала сама на този свят. Била толкова сломена от ежедневните си отговорности и толкова изплашена от евентуален провал, че се предала и избягала в света на наркотиците и саморазрушението. Тази интелигентна, артистична млада жена не можеше да се види в друга роля, цялата и самоличност бе погълната от тази на възрастен (и това, което тя смяташе, че  възрастният трябва да бъде). Тя не можеше да види артиста в себе си, нито добре образованата личност със социална и/или професионална кариера, жената, приятелката, бъдещата майка, учителя и  студента или неизброимите други роли, които би могла да играе в живота си. Най-вероятно да поддържаш устойчива идентичност и неизменяща се представа за самия себе си са сред особеностите на един нефункционален пристрастен индивид. Очакването е  една голяма разлика между издръжливостта и пристрастеността. Издръжливостта функционира само когато нямаме очаквания, докато пристрастеността е изцяло базирана на тях.
        Свамиджи беше казал, че трябва да заменим негативните пристрастености с положителни и креативни такива. Трябва да заменим отрицателния си автопортрет с положителен, едната роля с много други, да заменим затвора на самоидентифицирането със свободата да бъдем едно със света наоколо.
       Най-доброто средство и път, който аз познавам е SWAN.Виждам своите силни и слаби страни, амбиции и нужди да се променят всеки ден. Няма предели пред възможностите на моята същност. Силата, която имаме днес, може да се превърне в нужда или амбиция на утрешния ден. Съзнавам, че няма само едно твърдо и неизменно „АЗ”, а непрестанно течащо и изменящо се SWAN. Издръжливостта дава посока на този поток.
 
(Следва продължение)

  Ганга Даршан, Мунгир, Индия
© Yoga magazine, Sivananda Math, Sept., 2002
Свами Йогатиртхананда Сарасвати (Швейцария)

ПОЧТЕНОСТ

       Целостта, ненакърненото състояние на всичко, честността, праведността, честта и добродетелта, откровеността, чистотата – всички те са част от почтеността. На почтен човек може да се вярва, защото той е верен на себе си. В израза „ненакърнено състояние“ няма разделяне, няма съмнение, няма колебание. Тялото и умът са едно. Главата, сърцето и ръцете са в хармония. Не може да има конфликт, където има почтеност.
Чудя се за връзката между външния живот, неговите ситуации и обстоятелства и садханата на качествата. Въобразявам ли си, че качеството на всеки месец има специална връзка с живота, воден през този период? Аз ли създавам обстоятелствата, които да подхождат на качеството? Дали не виждам обстоятелствата през окото на качеството? Имал ли е свами Шивананда санскритски думи наум, когато е написал „Песента на осемнадесетте качества“? Коренът на санскритския еквивалент би ли разкрил други аспекти и идеи на всяко качество?
Ред, подреденост, спретнатост - трябва всички да бъдат част от почтеността. Осъзнавам колко трудно е да имаме цялостност, ако умът постоянно е привлечен от планини работа, оставена недовършена. Неща, лежащи наоколо, физически или умствено, определено са пречка за почтеността. Почтеността е знак за свобода, докато разхвърляността е като затвор. Почтеността дава чувство за свобода. Санкалпата и осъзнаването за тук и сега ми помагат да фокусирам главата, сърцето и ръцете.
       Настоявах днес да проведа часа по мой начин, защото знаех, че мога да живея според санкалпата и да действам с почтеност. Обикновено не налагам моя начин, а слушам желанията на другите. Накрая трябваше също да поема пълна отговорност за резултата; това вече бе по-трудно и създаде малко емоционален смут. При все това видях, че имаше по-малко страх и съмнение за ефекта от моето действие. Действане с почтеност определено има ефект върху околните, но ефектът трябва да бъде позитивен, ако не незабавно, то поне в дългосрочен план.
Днес си признавам, че не почтеността има недостатък, нито силата и увереността, генерирани от качеството, а проблемът е очакването, което тая някъде. Искам да се завърна към моята почтеност. Искам да видя резултати. Ако направя усилието да бъда човек на почтеността искам да видя резултатите около себе си. Но разбира се, докато има очаквания, ще има провал.
       Действието трябва да бъде важна част от почтеността. Както всичките предходни шест качества, тя трябва да се живее, изразява, прилага на практика, споделя и дава. При все това осъзнавам колко е съществено тук управлението на времето. Действие, извършено случайно без план или структура, изгубва много от потенциалната си ефикасност. Спонтанността е резултат от дълга подготовка на „подреждане“ на главата, сърцето и ръцете.
Удоволствието и радостта са от съществено значение. Лошо настроение и почтеност не вървят заедно. Нежелание или неохота за работа е смъртната присъда на целостта и знак за дисхармония между главата, сърцето и ръцете. Спокойствието е първият помощен инструмент да се върне позитивното отношение. Иска ми се волево да можех да си спомня или припомня всички уроци на предишните качества.
       Почтеността ми помага да бъда повече инициатор. За да се изрази почтеността, трябва да действам. Често не е достатъчно да се чака, а е необходимо да се поеме инициативата и да се намери или създаде излаз за изразяване на главата, сърцето и ръцете.
      Освен чрез действие, почтеността може да се изрази във вербална комуникация. Реч, свободна от задни мисли, от гняв или  лъжливост, има почтеност. Това връща отново предишни качества, където ясната, пряма реч е важен аспект. Речта е средство да се изразят мислите на главата и чувствата на сърцето. Тя трябва да бъде интегрален представител и на двете.
      „Дайте най-доброто от себе си и оставете останалото“ - почтеността накратко. За да дадеш най-доброто от себе си е нужна абсолютна честност по отношение на главата, сърцето и ръцете си, желание да се поема инициатива на думи и дела, вяра в собствените сили и напътствието и любовта на гуру/Бог. Правилното и взискателно управление на времето изглежда също много важно, осъзнатостта за това какво и кога да се прави и дисциплината да се извърши. Резултатът е сила, безстрашие и ефективност. Постоянното усилие да открия хармония вътре в себе си и да споделям тази хармония, е търсенето на почтеност.

БЛАГОРОДСТВО

      “Превъзходство на ума или на характера, доминиращо морално достойнство или съвършенство“ е речниковото определение за благородство. Първата ми асоциация с благородство е сатва. Човек трябва да има сатвична природа. Сатвичният човек е благороден човек. Някак си качествата на тамас и раджас не изглеждат да са част от благородството.
       Свамиджи каза в Гърция през 2000 г.: “Определението за дхарма на санскрит е: красотата, която държите в себе си и която изразявате – дхаряте ити дхарма. Изразете красивото и вие  ще бъдете дхармична личност.“ Може би знаейки, че всички сме изпълнени с красота и живеейки с това знание е благородство.
Скромността е аспект на благородството, докато арогантността и гордостта са негова противоположност. Признаването на грешки и изразяването им пред други по прост и честен начин е част от благородството. Благородният човек е силен човек. Силата на благородната личност лежи в знанието, че сме инструмент в плана на гуру/Бог. Някак благородният ум стои между обикновения ум и чистия ум. Част от благородството е желанието и волята да продължаваме да се борим, да продължаваме да се подобряваме. За да сторим това е нужна скромност.
Нелсън Мандела е казал: „Нашият най-дълбок страх не е, че сме неадекватни. Най-дълбокият ни страх е, че сме безмерно могъщи. Нашата светлина, а не нашият мрак, е това, което най-много ни плаши.“ Благородството е познанието на тази светлина и сила. Знанието, че тази светлина и сила са дар, който трябва да се използва, за да се помогне да се подобри качеството на живот на други.
       Благородството може да означава просто любезност. Има толкова много начини, толкова много шансове и възможности всеки ден да сме любезни – и от колко малко се възползвам! Има цял запас от малки актове на любезност като писма, телефонни обаждания, посещения. Освен всекидневните ситуации, които се случват и ни подканят да сме любезни, има също възможности, които сами можем да създадем. Любезност и повече любезност трябва да са част от благородството. Мисля за герои от английската литература от деветнадесети век, където има множество благородни мъже и жени. Истинският благородник обаче е изпълненият с любезност, състрадание и скромност. Другите само носеха титли.
        Благородството е жертва. Жертването на собствените интереси за интересите и желанията на други е акт на благородство, разбира се, само ако намерението е чисто, а не отново себе-мотивирано.
Соня Джейкъбс, американка, прекарва 17 години в затвора, пет от тях със смъртна присъда, въпреки че е била невинна. Тя казва, че благодарение на йога е поддържала физическото и умственото си равновесие и разсъдък. Сега тя води кампании или по-скоро кръстоносен поход срещу смъртното наказание. В нея открих въплътено благородство. След като е страдала толкова много, след като е преодоляла страданието си чрез изцеление и прошка и след като е успяла да започне нов живот, тя е станала истински благородна жена. Нямаше никаква горчивина, а много лекота, шеги и огромна скромност. Изглежда, че колкото повече хората са работили с болката и страданието си, толкова повече тяхното благородство проблясва.
        Bamberger Reiter е известна и много красива статуя в катедралата в Бамберг, Германия, построена между 1230 и 1235 г. Представлява благородник на кон (може би кралят на Унгария, или може би местен херцог, скулпторът също е неизвестен). Статуята изобразява демон, растителното царство, животинското царство, царството на човека и на небесата. Символизира добродетелния, благороден рицар на средновековието. Човекът стои между „нисшите“ светове на демоните, растенията и животните и в същото време се стреми да достигне небесата. Той е натоварен с голяма социална отговорност за царствата под него и има лична отговорност за постигане на целта горе.
Благородството е кураж, кураж да се действа. То е куражът да се погледне на грешките, да се направи първата стъпка, куражът да се отива към другия, без да се чака покана. Благородството е усилието и способността да се направи животът садхана. Да сме способни да живеем 24 часа с отношение на садхана за мен е благородство. Ако цял ден мога да имам същото разположение на ума, същата откритост, спокойствие, благодарност и отдаденост , които имам през времето, отделено за садхана, тогава моите 24 часа наистина са били прекарани с благородство.

ВЕЛИКОДУШИЕ

       Великодушието трябва да започне със себе си и може би себеприемането е терминът за това. Докато има отхвърляне на себе си или на част от себе си, никога не може да има пълно приемане на друг човек. Затова днес великодушието означава да приема себе си, цялата SWAN и да приложа това приемане върху тези около мен.
Речниковото определение показва някои неочаквани асоциации с великодушието: а) Извисеност на духа, позволяващ да се издържа опасността и бедата със спокойствие, твърдост и кураж. б) Благородно чувство, което е по-висше от низост, дребнавост или ревност и което презира отмъщението или отвръщането. в) Щедрост на ума.
Трябваше да се занимая с обир на колата и да отида до полицейския участък. Но щом това бе направено, въпросът бе решен. Бях разбрала колко съм загубила, опитах се да пресъздам деянието, зададох си няколко въпроса и тогава това бе всичко. Гняв, отмъщение, тревоги, негодуване, съжаление за случилото се, безкрайни изчисления и спекулации са все противоположното на великодушието. Може би е знак за тесногръдие, малодушие, ум, който не може да пусне нещо да си отиде. Пускането е великодушие. Великодушието следователно е противоположното на привързаността. Великодушието също означава да се даде на другия човек шансът да бъде щедър и великодушен.
Патанджали казва: „Бъдете добри към тези, които страдат, радвайте се с тези, които са щастливи и игнорирайте злонамерените.“ Може би това е всичко, което е нужно, за да сме великодушни.
       Бодростта е израз на благодарност, на знанието, че има някаква по-голяма сила, която действа. Великодушието не може да бъде нацупено или мрачно, трябва да бъде светло и ярко, трябва да има усмихващо се лице.
Трябва да се намери същият баланс между действието и релаксацията. Или както казва Свамиджи: „Трябва да намерим мотивацията да действаме и времето да релаксираме.“ За да можем да направим това е нужно осъзнаване, както и приемане на настоящата ситуация, външна и вътрешна, или просто непрекъсната дисциплина. Но резултатът е широко, щедро виждане за други и за себе си и безпрепятствено плаване през живота.
Управлението на времето за мен означава да имаме установен план и да бъдем гъвкави в тази времева структура. Някак управлението на времето стои над много от качествата, защото без него качествата не могат да се живеят или изразяват. Управлението на времето е като рамката за качеството, особено за последните дванадесет качества. Първите шест качества са различни. Макар че цялата тема за редовността не е нищо друго освен управление на времето. Спокойствието, отсъствието на суета, искреността, простотата, истинността са повече вътрешни отношения, личен подход, който е по-малко зависим от външни обстоятелства и затова е в по-малка връзка с времето.
Скромността е великодушна, а великодушието е скромно. Това не е само игра на думи, а срещата на два привидно противоположни края. Скромността, не фалшивата свитост, е откритост, широкото пространство на земята. Великодушието, лишено от каквато и да е показност, е също огромна откритост към другия. Благодарността е аспект на великодушието, благодарността към гуру/Бог, живота и/или съдбата, даващи ни всичко, от което се нуждаем. Подемите и спадовете през тази седмица ми напомнят известната сентенция от Книгата на Йов: „Бог е дал, Бог е взел, хвала на Бога.“ Великодушието е знанието, приемането и изразяването във всекидневния живот на тази мисъл.
Вярата и куражът да се позволи на нещата да поемат по пътя си определено са важни аспекти на великодушието.
А за свами Шивананда великодушието означава: Гледайте на нещата нашироко. Игнорирайте недостатъците на другите. Бъдете големи и широко скроени във всичко, което правите. Избягвайте празните приказки и детинското бърборене. Нека умът не се занимава с малки и незначителни неща.
Когато куражът на удовлетворението  разцъфне скромно
насред треперливите плевели на тъжните избори,
когато веригите на очакванията не пречат повече
на нежното докосване на красотата да разгърне непознатото,
когато за ясния и грижовен момент търпението с
уважение отговаря – знаейки за настоящата доблест на Времето,
когато предизвикателството на вниманието възвръща свободата и вярата,
тогава ще зная и ще мога да обичам.
 
(Следва продължение)

  Ганга Даршан, Мунгир, Индия
© Yoga magazine, Sivananda Math, January., 2003
Свами Йогатиртхананда Сарасвати (Швейцария)

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Според речниковата дефиниция благотворителността е (a) християнска любов, да сме изпълнени с любов и добра воля към другите, (б) да сме щедри в помагането на бедните, (в) да сме либерални в съденето на другите, да търсим най-добрата страна и да избягваме суровото осъждане.

       Свами Шивананда открива благотворителност в учението на Исус: „По-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богаташ ще влезе в царството небесно.“ „Отиди и продай всичко, което имаш и го раздай на бедните, ако искаш да ме последваш.“ „Лявата ръка не трябва да знае какво върши дясната.“

       В собствената си дефиниция той дава следния съвет: „Водата на Ганг не може да намалее, ако жадни хора я пият. Така и вашето богатство не може да намалее, ако вършите благотворителност. Споделяйте с другите каквото притежавате, физически, умствено или духовно. Ще се разширите. Ще преживеете единство и единение на живота. Лишете се от воалите на ограниченията. Лесно е да се бием в битка, но е трудно да дадем дар тихо, без да проявяваме гордост и  самопрослава и без да се показваме пред други. Благотворителността трябва да е спонтанна и невъздържана. Даването трябва да стане силен навик. Давайте, давайте и давайте. Излъчвайте мисли на добра воля и любов.  Прощавайте грешките на другите. Благославяйте този, който ви наранява. Споделяйте това, което имате с всички. Хранете и обличайте всички. Разпространявайте духовно знание на всеки един. Използвайте материалното богатство, знание и духовна мъдрост, които притежавате като божествен фонд, поверен ви от Бог, за да се раздава сред Неговите деца.“

      Прошката е акт на благотворителност. Какво давам,когато прощавам? Освен доброта и разбиране, какво друго давам? Защо прощаването е по-трудно от даването? От какво трябва да се откажа и какво да оставя, за да простя? Даване на нечие богатство, раздаване на себе си, отказване от привързаностите си в крайна сметка ще направи цялото прощаване ненужно. Без осъждане няма да има нищо за прощаване. Даване във всичките му форми и цветове е благотворителност.

       Осъзнавам колко от предишните качества съставляват благотворителността - като спокойствие, скромност, уравновесеност, почтеност, великодушие и благородство. Без тези качества не може да има истинска благотворителност.

      Способността да сме напълно в унисон с нуждите и настроенията на другия човек е част от благотворителността. Отново се появява образът на празната флейта, на която Бог/гуру може да свири в полза на всички. Ако флейтата не е празна, дарът на Бог/гуру не може да достигне другия човек. Благотворителността означава да изпразним себе си, да станем съвършената флейта и средство.

       Мислейки, че е в  най-добрия  интерес за нея, аз бях много твърда и сурова с ученичка. Но след това се запитах дали благотворителността допуска твърдост. Трябва ли благотворителността винаги да бъде сладка, любезна и нежна? Благотворителността изключва ли суровост, дори и ако няма себемотивация? Според речниковата дефиниция суровото съдене трябва да се избягва, но суровостта и твърдостта винаги ли включват съдене?

       Преди благотворителността беше израз на правене на добро, грижовност, винаги с усмивка. На ум ми идват Майка Тереза и нейните мисионери на благотворителността, тяхната самообезличаваща се отдаденост, никога намръщена, фокусирана върху молитвата и работата, която е само молитва в действие.

       През последните няколко дни благотворителността има друго значение. Идеята за помагане или водене на другия човек е станала видна и, разбира се, понякога тази помощ включва твърдост. Някакси виждането за помощта се е променило и виждането отива отвъд момента. Действието съответства на това виждане, а не на непосредствената ситуация. Ако действам с това виждане наум по безличен начин, без личен интерес, твърдостта изглежда че е на място, дори и без сладка усмивка.

       През всичките качества осъзнавах колко много съденето опетнява взаимодействията ми с хората. Дори и най-краткотрайното осъждане може да се превърне в умствен блокаж и в крайна сметка да предотврати всякакво свободно и спонтанно действие.

       Когато започнах да преподавам йога в затвор, бях поискала да не ми се казва за деянието, вкарало учениците в затвора. Исках да съм неутрална, свободна от предразсъдъци, мислейки че не ще мога да се отнасям към някого, извършил престъпление срещу деца по същия начин, по който бих се отнесла към крадец на дребно. Обаче някой ми каза за двама от учениците, осъдени за злоупотреба с деца. Бях много изненадана, че информацията не ми повлия.

       Чувствам, че качествата имат нещо общо с това. Доста често ми се налагаше да осъзнавам лични харесвания и неприязни, които са като окови, неслужещи на никаква цел. Фактът, че можех да погледна на всички ученици по един и същи начин, дори и с някакво знание за престъплението им, е голям дар. Прилагането на този дар, предаването на този дар на учениците, е благотворителност.

       Постоянното осъзнаване е ключът към всичките качества, ключът към по-хармоничен живот, към живот, който е по-творчески,  продуктивен и изпълнен с любов. Прилагането на това осъзнаване в живота е благотворителност към себе си, към другите и към самия живот.

      Колко често хората копнеят да изразят скритата си невидима страна и да им се позволи да свалят маската. Зад арогантността лежи уязвимост, зад клоуна лежи скрита много тъга, зад несигурността откриваме несломима воля и обратно. Благотворителността е усилието да погледнем отвъд видимото, да видим какво се крие зад маската, която носят хората, съзнателно или несъзнателно.

       В романа от 19-и век Ема на Джейн Остин героинята казва: „Показала съм благотворителност, но не любезност.“ Тя поставя любезността над благотворителността, за нея благотворителността не е нищо освен снизходителен акт на богата млада дама, носеща храна на бедно семейство. За нея актът на даването (от изобилие) на бедните е без стойност, ако е лишено от човешка топлота и любезност.

       Качествата са дисциплина за развиване на силни черти и за усилване на присъствието на силни черти във всекидневния живот. Никое качество не може да се изживява и практикува, ако слабости, амбиции или нужди са доминиращи. Всяко качество ме кара да осъзнавам вродените в мен силни страни и нуждата да позволя на силните страни да определят действието ми. SWAN винаги ще съществува с всичките четири аспекта, но качествата са начин за увеличаване на потенциала на силните страни във всекидневния живот.

       Живеенето сред лозови насаждения ми дава красив пример за благотворителност. През февруари лозата се отрязва до жалък пън, не повече от тридесет сантиметра висок. Но девет месеца по-късно този дървен пън е израсъл и дава плода си в изобилие, докато листата украсяват околността във всичките окраски на златно, оранжево и тъмночервено. Тогава голите клони се завързват и за три месеца лозата ще остане сама, изоставена, може би покрита със сняг, докато през февруари ще бъде отново подрязана в подготовка за богата реколта. Това продължава от 20 години, когато и последният пън е изваден и се използва за гориво. Ако трябваше да избера образ за благотворителността, той със сигурност би бил от Майката природа, която никога не иска нищо в замяна, а само дава.

       Като всичките останали качества, благотворителността е средство за увеличаване на осъзнатостта и правене на съзнателни избори. Изборът е да се даде или да не се даде, да се приеме, вместо да се критикува или съди. Може би няма място за правилно и неправилно, за добро и лошо в благотворителността. Може би благотворителността е толкова безпристрастна, че без значение какво, тя вижда нещо позитивно във всяка ситуация. Може би истинското даване и прощаване е тази способност да се види нещо позитивно навсякъде и по всяко време.

       Най-трудният вид даване е отказването от навици, привързаности, фиксирани идеи. Оставяйки настрана моята слабост и идентификацията с нея, за да се опитам да задоволя нуждите на учениците, бе акт на благотворителност, може би най-големият акт на благотворителност, който съм извършила през този месец. Преодоляването на собствената слабост, за да се помогне на други, е толкова трудно, колкото е благотворително и въвежда в практика дефиницията на свами Шивананда за благотворителността: „Лишете се от воалите на ограничението.“

ЩЕДРОСТ

Първо речниковата дефиниция: Архаично: благородство по рождение и произход, високо качество, либералност по дух или действие, либералност при даване, великодушие, благосклонност.

       Свами Шивананда описва щедростта така: „Каквото и да давате, бъдете либерални. Имайте голямо сърце. Не бъдете стиснати. Наслаждавайте се на радостите на другите, да правите другите щастливи. Щедростта е добродетелта - сестра на благотворителността. Щедростта е осъществяването на благотворителността, великодушието и благородството.“

      Чудя се защо има две подобни качества или добродетели-сестри, както свами Шивананда нарича благотворителността и щедростта. Истинността също има добродетел-сестра, честността, но тя не е част от 18-те качества. Може би е така, защото даването е толкова трудно и при все това толкова освобождаващо, че се нуждае от две качества, за да се изправим срещу въпроса за даване. Не е само даване на материални блага, на време, любезност и на себе си, но също и отношението зад даването. Даването трябва да бъде напълно свободно от очаквания, от собствен интерес и от съдене, и това не е лесно.

       Моята любима детска приказка се нарича „Даващото дърво“ от Шел Силвърстийн. Тя е за отношението между ябълково дърво и едно момче. Момчето идва да се катери и да играе в клоните на дървото, ядейки зрелите ябълки. Като младеж той идва да иска пари, за да построи къща и да създаде семейство. Дървото му дава да продаде клоните. След семейния живот (и неговите разочарования) той иска да се махне и дървото му дава ствола, за да си построи лодка. Накрая момчето се връща като старец. Дървото е много тъжно, защото няма какво повече да предложи на момчето, освен стария пън. Старецът приема и почива на пъна на дървото. През целия си живот ябълковото дърво е предлагало каквото е имало и е било щастливо да даде.

       Това е даването на Бог/гуру, даване без прикрепени условия, без всякакви очаквания и даване, което прави даващия щастлив. То също показва, че винаги има нещо за даване и че всъщност няма извинение за не-даване.
Всички думи, започващи с 'gen' имат корен в 'genus', което означава род, раса, потомство, произход. Щедростта (на англ. generosity)е свързана с генерирането. Каквото и да се даде с отношение на щедрост трябва да генерира нещо в получателя. Може би трябва да осъзная потенциала, който лежи в това отношение. Може би всяко даване трябва да се придружава от благословия, така че дарът да генерира благополучие, щастие и мир.

       Отново съм изпълнена с благоговение пред щедростта на природата. Толкова много красота навсякъде, без значение дали ще погледна есенен лист, цвете, снежинка или ще погледна на спокойното величие на езеро, величествеността на планинска верига, необятността на морето или пустинята. В нейните най-малки детайли или в нейния всеобгръщащ простор, природата винаги дава. Майката-природа дарява своята красота и изобилие на всички еднакво, които са склонни да приемат.

       Може би когато направя усилие да дам най-доброто от себе си, съм наистина щедра. За да направя това, се нуждая от постоянна осъзнатост във всеки даден момент,  както и да следя изискванията на всяка ситуация. Ако съм склонна да го направя, тогава съм щедра, защото давам един от най-ценните дарове: осъзнаване.

       Щедростта трябва да бъде безстрашна. Щедростта е неочакваното, да дадеш неочакваното. Докато има очакване от страна на получателя и аз просто осъществявам и задоволявам това очакване, то не е щедрост. Щедростта трябва да премине отвъд и да открие нови територии. В същото време тя е начин да се покаже безполезността на очакванията, както на дарителя, така и на получателя.

       Разбирането е форма на щедрост, може би дори една от най-висшите форми на щедрост. Ако разбирането не идва лесно или спонтанно, тогава усилието, което трябва да положа, е щедрост. Противоположното на  разбирането е осъждането; то е късият и бърз изход. Не се изискват усилия, за да се съди. Затова мързелът също е противоположност на щедростта.

       Разбирането, осъждането и приемането са думи, които идват с щедростта. Много е щедро, ако мога да приема човек или ситуация каквито са без никакво „ако“ или „но“. Предубеждения, харесвания и неприязни, дори мнения, са препъни-камъни по пътя към щедростта. Същите въпроси изглежда идват отново и отново под различен ъгъл според качеството. Днес видях, че очакването определено е противоположното на щедростта.

       Докато има и най-малката следа от очакване, аз затварям всички други възможности, аз съм по-малко щедра към живота, ограничавайки другите и себе си до своето собствено малко очакване. Очакването не е нищо освен израз на несигурност. Ако се чувствам сигурна и в безопасност, не се нуждая от никакво очакване и мога да бъда отворена и щедра към всичко, което съществува. Следователно очакването също е израз на слабост и следователно е не-качество, тъй като качествата са изрази на силни страни.

       Щедростта не е далеч от саможертвата. Може би истинската щедрост трябва да бъде жертва, може би освен ако не почувствам, че жертвам част от себе си, няма щедрост? Жертвата на себичния интерес, на себе-идентификацията,на идентификацията със SWAN и особено на моята слабост е истинска щедрост.

       Първите шест качества се занимават с тамас и тамастични тенденции. Те са инструменти, които мога да използвам, за да преодолея мързела, летаргията и инертността. Вторите шест качества поставят раджас или раджастичното поведение под контрол, дават му посока и предотвратяват разпуснатостта. Последните шест качества развиват сатва, те показват как мога да развивам качества във всекидневния живот, които ще ме отведат до напълно сатвичен живот. И този сатвичен живот е изразен в последното качество, в чистотата.

       Щедростта е даването, което отива отвъд себе си. То е даване, което засява семето в получателя, което може да генерира в него повече благополучие, разбиране и на свой ред щедрост. Само ако няма никаква идентификация с това, което съм или имам, или правя, може да има такова незаинтересовано даване, като даването на ябълковото дърво. Ябълковото дърво знае, че е било само семе, пораснало в ябълково дърво благодарение на земята, дъжда и слънцето. По същия начин аз винаги трябва да осъзнавам, че съм пораснала благодарение на Бог/гуру за живот и всичко, което е около мен. Само с такова отношение на безпристрастност е възможна щедростта.

                                           Дайте топла усмивка, за да породите смях,
                                            дайте от времето си, за да породите мир,
                                         откажете се от идеи, за да породите единство.
                                        Дайте просто любезност, за да породите грижа,
                                        давайте винаги повече, за да породите изобилие.
                                                   Дайте изненада, за да породите
                                                                   Благоговение.
                                               Тогава дайте себе си, за да породите
                                                                       свобода.
                                      Нека всичките ви дарове бъдат семена, посети
                                                         в почвата на разбирането,
                                                     полети с дъжда на търпението,
                                               окъпани в слънцето на осъзнатостта.
 

ЧИСТОТА

Терминът „чистота“ се използва в много полета на науката. Глаголът „пречиствам“ се дефинира като: (а) почиствам от материално замърсяване или несъвършенство, (б) освобождавам от вина или морално опетняване, (в) очиствам церемониално, (г) да се освободя от всичко, което е чуждо, неприсъщо, неподобаващо, покваряващо или по друг начин навреждащо.

       Чистотата е най-близка до спокойствието и смеха на дете. Кръгът на качествата приближава своя край. Но чистотата е много повече от спокойствие – тя е била в ковачницата на 17 качества, построена е върху разбиране, върху много търпение и върху постоянна практика на осъзнаване.

       Някак предишните качества ми казаха какво е чистота  или какво трябва да бъде: без харесвания и неприязни, без его, без очаквания, без себичен интерес, без идентификация, без привързаност, а вместо това постоянна осъзнатост, пълно отдаване на цел, поставяне на благополучието на другите на първо място. Картата е тук, 17-те качества са показали пътя, но вървенето по пътеката все още зависи от мен.

       Киртанът е израз на чистота. Пеенето на името на Бог е може би най-лесният начин да се приближим до чистотата.

      Според дефиницията, чистота означава свобода от всичко „чуждо, неприсъщо, неподобаващо, покваряващо или по друг начин навреждащо“. Мисли, идеи, мнения, предубеждения, харесвания и неприязни, очаквания, желания, страхове – всички те без съмнение не са чистота.

       Природата е пълна с чистота или поне е възможно общуване  с различни аспекти на природата. Дори бурята има елемент на чистота, има чистота в яростта на бурята. Но какво общо има това със смеха на дете, с лицето на спящо дете или с красотата на изгрева? И все пак всички те изглежда изразяват някакъв вид чистота. Навън сред природата бях впечатлена, че величието и великолепието на планините показват толкова чистота, колкото незабележителната поляна и самотна гора. Очевидно няма значение – природата винаги е чиста, в нейната пищна и в нейната скромна носия.

       Фрустрация и чувство за изтощение и умора. Моите мисли не са чисти. Аз не се чувствам чиста. Не виждам чистота. Искам само да премина през деня по най-добрия начин, на който съм способна. Единственото докосване на чистотата е простото стъпване, просто правене на това, което трябва да се направи.

       Открих чистота в затвора. Йога часовете започват отново и почти детската радост, която някои от учениците показаха, определено бе чиста. Те очакваха с нетърпение друг сезон на седмичен йога час и бяха честни и искрени по отношение на това. За мъже, които обикновено не рекламират чувствата си, това бе постижение на чистота.

       Виждах чистота в различни цветове и форми, но никога у себе си. Не можех да кажа  „Това беше момент на чистота,“ както бях направила със спокойствието, с искреността, дори с уравновесеността. Не можех да кажа „Това бе акт на чистота,“ както бях направила с щедростта и благородството. Не, може да съм била свидетел на чистота, но никога не съм я усетила със собственото си същество. Все още не зная какво е чистотата.

       Немският писател Йохан Волфганг Гьоте казва в едно от стихотворенията си, че виждаме слънцето, защото носим слънцето в себе си, знаем за Бог само защото Бог е в нас. И Новият завет казва: „Няма нищо навън, което не е вътре.“ Така че някъде вътре трябва да има чистота и е моя работа да извърша разтребването,  да се освободя от всичко, което е  чуждо, неприсъщо, неподобаващо, покваряващо или по друг начин навреждащо.

       По отношение на чистотата остават само въпроси и чувството, че постоянното желание и усилие да се пречистя е чистота. С други думи, да се живее и практикува всеки момент съветът на свами Шивананда, е чистота: „Бъдете чисти по сърце. Изкоренете похотта, гнева, алчността и други зли качества. Бъдете чисти в мислите си, не позволявайте на зла мисъл да влезе в ума ви. Мислете винаги за Бог, мислете за благополучието на всички. Бъдете чисти в своите думи; никога не изричайте вулгарна, сурова или нелюбезна дума. Бъдете  чисти по отношение на тялото също; поддържайте го чисто. Поддържайте дрехите си и околната обстановка чисти. Съблюдавайте правилата на физическа, умствена, морална и духовна хигиена.“ Разбира се, това прави чистотата най-трудното и най-радикалното от всички качества.

       Чистотата е най-неясното и неосезаемо качество. Стигайки края на качествата след 18 месеца, не чувствам, че съм постигнала нещо, но няма и чувство за празнота. Бях очаквала голяма празнота след тази практика на качествата – добре известното „И сега какво?“ Целта ми в живота никога не се  е променяла, но фокусът е подновен. Опознах качествата малко по-добре. Научих за тяхната красота и важност във всекидневния живот и в духовния живот – разлика, която чрез качествата определено престава да съществува. Чувствам се на прага на нова работа, садханата на усъвършенстването на качествата, садханата на съзнателно, отдадено и неспирно пречистване.

                                             Воля, усилие и отворено сърце ще бъдат Твоя дар.
                                                                 Тогава – служба, тишина.
                                                                 Друго освен това не зная.
 
 
Източник :© Yoga magazine, Sivananda Math, July’2003
                          Ганга Даршан, Мунгир, Индия
 
                                                                          
Интервю със свами Ниранджан за NDTV(ноември 2014 г.)

(NDTV е най-гледаната и уважавана новинарска телевизия в Индия, специализирала се и в
 предавания за начина на живот – бел.пр.)

( със съкращения)

Въведение:

Индийският премиер Нарендра Моди отправи призив към хората по планетата за отбелязването на Световен ден на йога - нещо, което беше приветствано от международната общественост. В допълнение към това в Индия се основа ново министерство по йога и алтернативни лечения, но хората са любопитни да узнаят на какво се дължат тези инициативи. Вижтеинтервюто съссвами Ниранджанананда Сарасвати (SWAN)  скореспондента на НДТВ (NDTV)Маниш Кумар.  

NDTV: В днешно време се наблюдава вълнение по въпросите, свързани с йога. Откакто премиерът повдигна въпроса в Обединените нации за световен ден на йога и говори за разрешаване на световни проблеми, включително въпроси като глобалното затопляне, посредством йога, се постави на разглеждане въпроса за Световен ден на йога. Почти всички нации го подкрепиха. За да се разбере йога по всички краища на света, пътуваме до Мунгир в щата Бихар (Индия). Днес говорим със свами Ниранджанананда Сарасвати, може би най-големият тълкувател на йога в света днес и жива йога легенда.

Свамиджи, йога отново е във фокуса, така ли е?

SWAN: Да.

NDTV: Как се чувствате от това? Хора като вас в продължение на толкова много години бяха в основата на йога движението. Някога очаквали  ли сте наистина, че ще дойде такъв ден (когато ще се празнува Световен ден на йога, или че йога ще бъде възприемана от всички)? Как бихте интерпретирали този факт?

SWAN: Чакахме това да се случи. През последните 50 години работехме в посока внедряване на йога обучения. Така че ние чакахме това да се случи, като знаехме, че един ден йога ще придобие световно признание. Начинът, по който това се случва днес, и това, което премиерът съобщи, е много добро. По мое мнение това е първата стъпка и по какъвто и начин да можем да подкрепим премиера, ще го направим.

NDTV: Разкажете ни още нещо, съществува объркване, ние сме невежи в тази сфера. Не знаем нищо за йога, тя изкуство ли е или наука, или пък е религия, или нещо друго?

SWAN: Йога е начин на живот. Въпреки че много хора може да се бъркат, като я свързват с религия или култура, или да я характеризират като част от религията в Индия, тези, които познават йога,  приемат, че сама по себе си тя е култура, посредством която можем да постигнем съвършенство във всяко едно действие, постъпка и дейност в нашия живот. В древни времена садху са практикували Йога. Докато преобладаващата част от обществото смята, че тя е средство за постигане на мокша, или себереализация, нашият парамгуру свами Шиванандаджи казва, че целта на йога трябва да е да разкрие, да развие скрития потенциал на човека. И веднъж, след като тези съзидателни способности бъдат събудени и развити, тогава спокойствието на ума, стабилността и мокша не са далече. В този контекст ние приемаме Йога като наука за живота (дживан видя), посредством която можем да постигнем добра физическа форма и спокойствие на ума.

NDTV: Но кой практикува Йога? Индусите, мюсюлманите? Християните? Защото където и да се засегне въпросът за йога, особено в контекста на исляма, се смята,че няма концепция за йога. Когато препоръчвате да се прави Суря намаскар (поздрав към слънцето), това се посреща със съпротива. И така каква е религията на йога?

SWAN: Йога няма религия. През 1971г. проведохме някои проучвания в западните цивилизации, в Южна Америка, в северните страни и намерихме доказателства под формата на рисунки (скулптури) и историческа литература, както и форми на янтри, които ни доведоха до заключението, че йога някога е била световна култура. Но поради някакви причини, може би войни, може би опустошителни набези или природни бедствия практикуването на Йога в другите цивилизации е намаляло, но тези практики (и знание) са били запазени на сигурно място в Индия.

NDTV: Но защо йога не достига до масовата публика? Например дори когато дойдем в Мунгир, вратите на ашрама тук  винаги са затворени. Имам предвид, че степента на популяризация и разпространението на науката сред обикновения човек, които е трябвало да се случат, не са се случили, защо?

SWAN: Знанието се разпространява също така и сред обикновения човек. В ашрама нямаме толкова много възможности за настаняване и ако репортерите ни популяризират посредством интервюта и голям брой хора дойдат в ашрама, ще ни бъде трудно да се справим. Но винаги имаме програма, винаги в ашрама се провеждат курсове, като също така успоредно с това ходим по селата, в провинциите, в градовете, в областите и нашите учители непрекъснато пътуват, за да обучават и да разпространяват  науката за йога.

NDTV: Защо обучението в Бихарската школа по Йога се смята за толкова трудно?

SWAN: Приема се, че е трудно, защото йога аспирантите тук трябва да живеят съобразно дисциплината на йога. Не подкрепяме идеята за провеждането само на едночасов инструктаж на ден в ашрама и след това аспирантите да се върнат по техните домове за останалото време и да започнат да пият, пушат и т.н. Тогава до каква степен биха се идентифицирали с йога културата? Когато живееш тук, в тази среда, от сутрин до вечер имаш режим и дисциплина, според които живееш, обучаваш се в тази среда и несъмнено ще извлечеш повече полза.

NDTV: Свамиджи, кажете ни нещо, в днешно време има много йога школи, като тази на свами Рамдев, която е много известна, дори го канят в  телевизията, има школа по йога Айенгар, вие имате Бихарската школа по йога (BSY). По какво си приличат и по какво се различават тези три школи?

SWAN: Вижте, винаги ще има разлика в подхода. Шри Айенгар основно преподава  хатха йога, Шри Рамдев също основно преподава хатха йога, която се фокусира върху асана и пранаяма. Докато BSY не преподава само един клон или вид йога, а вместо това предпочита да обучава всички основни елементи на йога(холистична йога), защото вярваме, че йога е свързана с живота на индивида. Така йога ще събуди и развие способностите на личността на човека. Затова нашите програми включват асана, пранаяма, хатха йога, раджа йога, карма йога, гяна йога, бхакти йога, крия йога – всички те са интегрирани. Това е така, за да може да развием и да преживеем всеки аспект на нашата личност.

NDTV: Какви са всички тези пътища? Като цяло се смята, че йога е комбинация от асана и пранаяма.

SWAN: Хмм…. Да.

NDTV: До каква степен това е вярно и правилно?

SWAN: Не е правилно. Асаните представляват едва 10% от йога, 90% са отвъд асаните.

NDTV: Какво представляват останалите 90%?

SWAN: Има различни елементи като пратяхара, дхарана, дхяна, кундалини, чакри, крия йога.

NDTV: А те какви са? Тези раджа йога, хатха йога, какво представляват?

SWAN: Началото на йога е посредством хатха йога, като с помощта на асаните и пранаяма правим нашето тяло здраво. Веднъж след като имаме здраво тяло, тогава напредваме към раджа йога, при която учим техники за управление на ума, стреса, безпокойството, напреженията. След като овладеем колебанията на ума  и постигнем  мир и стабилност, тогава прогресираме до крия йога. А крия йога трансформира нашите низходящи (външни/базисни) енергии във възходящи (фини/вътрешни) енергии. И посредством крия йога събуждаме латентната непробудена енергия на тялото, която хората наричат „кундалини“. Свами Сатянанда систематизира и преподаваше тук тези три нива на йога. Започване с хатха йога, след това раджа йога  и накрая крия йога. Така че в този ашрам се дават основно систематични инструкции по тези три надграждащи категории йога.

NDTV: Имате един курс, който се нарича обучителен курс за санясини и той е 3-годишен. Нашето разбиране е, че саняса е фаза в живота, при приемането на която човек е освободен от нормалния начин на живот и е свободен да прави каквото поиска и може да живее в усамотение. Какво е значението на обучителния курс за санясини?
 
SWAN: Саняса има два аспекта. Единият е „виракти“ (отделяне от сетивните привързаности), а другият е постигане на духовно съзнание. Има само 6-7 виракт саняси в този ашрам – тези, на които е дадено традиционно саняса посвещение и които следват предписанията на саняса традицията. А останалите, които идват за обучение тук, идват, за да научат аспектите на саняса, като се фокусират върху това как да събудят духовното съзнание в техния живот. И тук им се преподават различни аспекти на йога, като йога асани, пранаяма, крии и са изложени на различни духовни аспекти, така че да могат да разберат как могат да свържат духовността с ежедневния си начин на живот във външния свят.

NDTV: Искате да кажете, че след курса за санясини човек все още може да работи в офис?

SWAN: Определено.

NDTV: И че може да живее със своето семейство?

SWAN: Да. Защото това е обучение за това как санясинът трябва да живее живота си. Веднъж след като човек знае как би трябвало да живее санясинът, как би следвало да мисли, какви би следвало да бъдат неговите цели, след това е свободен да се върне и да реши какъв живот да живее в семейната си среда, а също така какво да преследва кариерно. И да живее живот на садху (аспирант).

NDTV: Но за обикновения човек кой трябва да реши какъв вид йога да му се предпише и къде да отиде? Това е объркване, което съществува в живота на всички- всички искат да следват йога, но не знаят кой тип йога е важен за тях и кой учител да следват. Не мислите ли, че това трябва да е по-опростено?

SWAN: Да, със сигурност. Затова сме основали и ръководим Йога митра мандали (йога центрове – бел. пр.) в различни големи и малки градове, където обучени последователи в тази област създават общност и преподават йога на търсещи хора. В нашата страна има остър недостиг на йога центрове. Да оставим настрана центровете, дори учителите са малко. Но никога не сме провеждали обобщено едноседмично обучение и след това да сертифицираме учители. Минималното ни обучение е един месец. По време на него аспирантите учат основите на йога и след това се връщат по домовете и при семействата си и разпространяват/ преподават йога. След това имаме 4-месечен курс, след който можете да станете професионален йога учител. Освен това имаме едногодишен курс, двегодишен курс и тригодишен курс. Така че най-краткият квалификационен курс е 1 месец. Започваме с 1 месец, след това 4 месеца, след това 1 година.

NDTV: Но за мен, на база на специфичните ми проблеми, какво е най-полезно за мен? Бихарската школа (BSY) или Айенгар йога? Кой го определя.

SWAN: Никой не може да реши това. Всеки си има свои наклонности и нужди. Много неразположения не сме в състояние да ги лекуваме, но Шри Айенгар успява да ги облекчи, защото неговата асана програма е друга. А има толкова много заболявания, които те не могат да лекуват и техни аспиранти идват при нас и ние успяваме да ги излекуваме, защото имаме различен начин на преподаване на тези техники. За всекиму неговото.

NDTV: Имам следния въпрос, вярвате ли, че в настоящия момент в нашата страна са постигнати нуждите за броя на учителите по йога? Ако не са, какво трябва да се направи в тази насока? Кое ще доведе до наличието на повече учители? Нашата страна има население от 1,2 милиарда души, а при страна с 1,2 милиарда,очевидно всички учители не могат да идват от един източник. Каква трябва да е ролята на правителството в това отношение?

SWAN: Правителството на Индия избра четири институции в Индия и за това беше обнародвано и официално съобщение. На север това е Шивананда ашрам, на изток това е Бихарската школа (BSY), на юг това е Вивекананда Кендра, а на запад  - Кайваля Дхам Лонавла. Индийското правителство призна тези четири институции за източници или центрове на обучение. В нашата страна обаче в допълнение към тези четири центъра има много малки институции и ашрами, където се предоставя обучение по йога. В днешно време всеки се опитва да направи йога привлекателна, а за да я направят привлекателна, я обличат в нови костюми, да стане примамлива. А йога всъщност е просто култура на начин на живот. По тази причина индийското правителство даде признание само на четири институции, където йога се преподава. Когато имаме възможност, ние също го казваме.

NDTV: Но защо BSY е толкова „затворена“? Твърди се, че има доста високомерие, че е „затворено общество“ и че ако отидеш някъде другаде, влизането е много по-лесно в сравнение с тук, независимо от това, че BSY съществува  най-отдавна.

SWAN: BSY от самото начало е движена от санясини. Тук не съществува втори, трети, четвърти ранг държавен служител, работник или мениджър, който да ръководи представлението. От метенето на пода до преподаването в час, от приготвянето на храната до ръководенето на администрацията – всичко това се ръководи от нас, санясините. И тази традиция беше основана от нашия гуруджи–в ашрама да няма наети работници, а само тези, които извършват безкористна сева като санясини, да могат да работят тук. В ашрама живеят само 15-20 саняси и те трябва да се занимават с всичко, поради което сме ограничили нашите взаимодействия с хората и сме включили йога обучения в съответствие с нашия дневен режим, но когато нашият капацитет също нараства, отново отваряме врати. Например миналата година през октомври  бяхме домакин на Световната Йога конвенция. След това до м. март огромният брой хора, които идваха, започнаха да стават неуправляемии, не бяхме в състояние да извършваме останалите ключови дейности в ашрама. Така че от април тази година решихме да затворим вратите на ашрама за една година и през тази година, като се затворихме в ашрама, ние очертаваме каква трябва да е ролята и изискванията на йога през следващите 50 години. Успоредно с това се провеждат обучения, така че хората, като си излязат, да могат по систематичен начин да приложат наученото.

NDTV: Кажете ни, провеждат ли се медицински проучвания тук? До какви открития сте стигнали? И доколко са достоверни?

SWAN: В ашрама не провеждаме медицински проучвания. Извършваме медицински проучвания в сътрудничество с медицински институции, лекари и болници, като имаме съвместни проекти. Например в болница BHEL в Бхопал провеждаме проучване върху високото кръвно налягане и диабета, с медицинския колеж в Апурва – Шамбалпур, провеждаме проучвания върху диабета. С медицинския колеж в Райпур проучваме астма. В КЕМ болницата в Мумбай провеждаме изследвания върху хипертонията. И така в сътрудничество с медицинската общност и с помощта на медицинските институции провеждаме такива проучвания, като само по себе си това е клинична дейност. Сега полагаме усилия да си сътрудничим с Аполо болницата в Хайдерабад, която е известна с противораковите си терапии. Там искаме да проведем клинични проучвания за ефекта на йога върху рака. По такъв начин извършваме проучвания със сътрудничеството на различни лекари и болници.

NDTV: Какво се разкри при тези проучвания? Какъв е приносът на йога? Какво се откри?

SWAN: Резултатите са много добри. Много от приеманите лекарства не са необходими, увеличава се съпротивителната сила на тялото, могат да се приемат лекарства, оздравява се. Откритията са много насърчаващи, а резултатите от съвместните проучвания  публикуваме в нашите издания.

NDTV: Имам основен въпрос и той е свързан с това, че нашият премиер акцентира върху йога толкова много, а вие сте посветили себе си на йога 24 часа, 7 дни в седмицата.  Според вас какви стъпки трябва да се предприемат? Каква е насоката на развитие? Как би могъл той да развие тази област? Какво е вашето мнение?

SWAN: Според мен в Индия за йога трябва да се основе Национален ресурсен център. Давали сме тези препоръки и в миналото. Националният институт по йога Морарджи Десай, който беше основан в Делхи, в него искахме да се направи Национален ресурсен център по йога, където цялата дейност, която се извършва в страната във връзка с йога, всичко това би следвало да се картотекира, трябва да съдържа публикациите, проучванията, а  различните йога традиции, преподавани в различните институции, би следвало също да се преподават и там. Така ще имаме едно място в страната, където ще са събрани всички йога школи, традиции, литература, техники и гледни точки. Така че Национален ресурсен център по йога е важно нещо.
В допълнение към това трябва да направим така, че за преподаване на йога да съществуват поне минимални изисквания. Както има минимални изисквания за практикуване на медицина, трябва да има и такива за йога и йога трябва да бъде разделена на две части – едната, която е необходима и полезна за обществото и е важна за неговото здраве, която помага в справянето със стреса и намалява умствените напрежения - това трябва да е целта на едната част, която трябва да се популяризира сред обществото, за да стане животът ни балансиран и добре ръководен.
Другата част трябва да се занимава с развитие на потенциала и способностите на нашата личност. На човек, който желае да се включи в обучение по социално полезната част, трябва да му се оказвапълна подкрепа от 4-те институции, признати от правителството. В допълнение на това, по-висшите форми на Йога, като крия йога, кундалини йога, нада йога, мантра йога – за тях също трябва да има разбиране в обществото, така че хората да знаят, че йога не е само асани и пранаяма и не е свързана единствено с физическото тяло, а е многослойна наука за живота.

NDTV: Много ви благодаря, Свамиджи!

Това беше свами Ниранджанананда, който каза, че по света йога движението е достигнало до голям напредък и че дните, които следват, са обещаващи, поне за йога.

Превод за БЙА - август 2015 г.

Мостът на мислите

От учението на Свами Шивананда Сарасвати


Мисълта е най-великата сила на земята. Тя е най-мощното оръжие в снаряжението на един йогин. Конструктивната мисъл трансформира, обновява и гради. Мисълта е първичната сила зад Творението.
Мисли добро на всички и винаги върши добри действия. Служи, обичай, давай и прави другите щастливи. Живей, за да служиш на другите, тогава ще жънеш щастие.
Всяка мисъл е брънка в безкрайната верига от причини и следствия- всяко следствие става причина и всяка причина е била следствие. Всяка връзка в безкрайната верига е споена от желание, мисъл и действие. Желанието стимулира мисълта.  Мисълта се въплъщава в действие. Действието изплита мрежата на съдбата.
Вашата съдба е белязана от вашите мисли. Границата на вашите мисли е границата на вашите възможности. Обстоятелствата около вас и заобикалящата ви среда са материализация на вашите мисли. Каквато мисъл подхранвате, в крайна сметка тя ще се реализира.
Каквото мислите, в това се превръщате. Каквито са вашите мисли, такъв ще е и вашият живот. По-добрите мисли довеждат по-добри действия. Внимавайте какви са мислите ви. Каквото изпратите от вашия ум, ще се върне обратно към вас. Ако мразите някого, омразата ще се върне към вас. Ако обичате другите, любовта ще се върне към вас.
Светът около вас е само това, което вие си мислите, че е. Пробийте стоманената броня на предубедеността и се опитайте да видите Божественото във всеки обект. Мисълта е мост, който свързва човека с Божественото. Изпращайте постоянен поток от мисли и благопожелания към всички същества.

 
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. юни,2016г., стр. 53.
Свами Ниранджанананда Сарасвати



Искаме да станем добри хора. Искаме да бъдем чисти и сатвични, затова понякога се опитваме да се възвисим, пречистим, да постигнем сатва.  Понякога обаче дори не се и опитваме. Как да се справим с тази ситуация?
Тайната да станем добри, чисти и сатвични не се крие в преследването на самото желание, а в способността да развием усещането за доволство в живота.


Предназначението на човека


Мнозина искат да бъдат добри, но те не изпитват доволство и умът им преминава през множество конфликти, обърквания, очаквания, нужди. Желанията им намират израз в ума. Тези умствени изражения ни отдалечават от състоянието на хармония и баланс на ума, което всъщност представлява състоянието на доволство.
Затова усилията ни трябва да бъдат насочени не към това да станем чисти, сатвични, добри, щастливи и радостни, а да постигнем доволство в живота. Всъщност необходимо ни е обучение, за да изпълним предназначението на човешкия живот.

Предназначението на човешкия живот не е постигането на Бог, на мир или пък щастие и радост. Щастието и мирът са само изражения на състоянието на ума, който преживява доволство през цялото време. Ако сме доволни, сме в хармония със себе си, живеем в блаженство. Ако не изпитваме доволство, всеки опит и всяко усилие, което правим, ще бъде безплодно, защото няма да намираме удовлетворение. Отсъствието на доволство никога няма да ни доведе до удовлетворение. Ще постигнем удовлетворение само ако изпитваме доволство.
Сантоша, доволство, е качество и нияма, което в йога се опитваме да постигнем чрез наблюдение и приспособяване в живота. Целта на човешкия живот е да открие източника на доволство, а резултатът от доволството е, че достигаме до мир, щастие и радост. Но за да се установим в състояние на доволство, трябва да преминем през процес на садхана.


Садхана


Садхана е самообучение. Обучение, извършено от самите нас в отговорност за своите действия и поведение, а това в концепцията на йога представлява отношение на драща, на свидетеля.
Често докато изучаваме йогийска литература, се натъкваме на твърдението, че трябва да станем свидетели на себе си. Трябва да наблюдаваме себе си, да осъзнаваме себе си. Това наблюдение и осъзнаване, за което говори йога, всъщност е откриването на собствената ни природа. По този начин откриваме и осъзнаваме своите нужди, очаквания и желания. В състояние сме да разграничим справедливото от несправедливото, подходящото  от неподходящото, и така, като развиваме нашата воля, достигаме до правилния път, който не е задължително да ни носи удоволствие.

Когато мислим за нещо по подходящ начин, ние не трябва да мислим от гледна точка на  удоволствието и неудоволствието. Идеята за удоволствието и неудоволствието трябва да бъде извадена от концепцията за „правилност“. Подходящото действие представлява просто осъзнаване, което ни позволява да разберем какво е от полза за нас и какво не е.
С това разбиране, вървейки по пътя на йога, става възможно да преживеем присъщите черти на чистотата и пълнотата в живота. Това е посоката на йога.

                                                                                            25 юли, 2001 г., Ганга Даршан, Мунгир
-------------
Източник: © Yoga magazine, Sivananda Math, July,2013, p. 8-9
Ганга Даршан, Мунгир, Индия
 

из Учението на Свами Сатянанда Сарасвати, том 1

     Всички вие трябва да познавате съветите на Кришна към Арджуна в Бхагават Гита. Бог Кришна напътства Арджуна как йога да се интегрира в ежедневния живот. В даден момент Арджуна пита Кришна: „Кажи ми какво трябва да правя: да работя ли или да се оттегля?“ От думите му става ясно, че Арджуна смята йога за нещо различно от живия живот. Много хора мислят така и в днешно време. В отговор бог Кришна отново наблегнал, че йога и карма (действието) трябва да вървят ръка за ръка.
     Ако животът преминава без да интегрираме йога в него, тогава той носи нещастие, неудовлетвореност и страдание, каквито повечето от нас изпитват. Но когато умът е дисциплиниран и тялото е здраво и в състояние да се справя, тогава можем да поддържаме както ефикасност на действията, така и баланс на ума. Следователно йога не е просто отшелнически начин за прекарване на времето, не е някакъв вид спорт, също не е бягство, чрез което се опитваме да забравим реалността.
     Знам, че в света има много секти, които се опитват да избягат от реалността, но йога не е нито секта, нито бягство. Йога е наука, която ни учи да бъдем достатъчно силни физически, емоционално и умствено, за да се изправим пред всичко, било то неприятности, разочарования, влошено здраве, страсти или неизменните съпътстващи обстоятелства на емоционалните ни привързаности.
     В първата глава на Гита Арджуна показва всички симптоми на нервен срив, точно както всички ние се изправяме пред нервни сривове в живота, когато не сме в състояние да разрешаваме конфликтите. Йога не започва с чистота, тя завършва с чистота. Йога не започва със спокойствие на ума, тя започва с разбалансиран ум. Йога не започва със святост, тя завършва със святост. Йога започва, когато балансът е загубен. Знаете го. Това не е просто философия.
Когато сте ядосани, какво правите? Опитвате се да се контролирате и това, че се опитвате да упражните контрол, е йога. Когато везните натежат много срещу вас, какво правите? Опитвате се да ги балансирате и това е йога, опитът да ги балансирате. Опитвате се да балансирате ума пред лицето на бедствието. Йога се занимава с депресиите, с разочарованията, всеки път когато обичайните ни модели за справяне не работят.
      И така, идваме до практическата страна на въпроса - йога не е само философия. Тя е много повече практика, отколкото теория. Практиките на йога са широко разпространени в древната култура на човечеството, наричани ведическа дхарма. В продължение на хиляди години мъдрите хора са преценявали и проучвали все по-нови и нови начини за справяне с вечните човешки и никога несвършващите  проблеми с тялото, ума, емоциите, интелекта, подсъзнанието и несъзнаваното.
      Докато модерният Запад се занимава с проблемите на материалния свят и произвежда нови изделия всеки ден, ришите в Индия от хилядолетия откриват начини за самоконтрол, за самодисциплина, за себеразбиране и за себереализация. Едно единствено нещо е занимавало умовете на тези мъдреци – как да се справим с ума.
В тантра ученията, в йога, във Веданта, в Упанишадите и навсякъде другаде темата е: как да се справим с ума и как да осъзнаем висшето съзнание у себе си. И така, те го систематизирали и, както знаете, нарекли отделните системи карма йога, бхакти йога, гяна йога и раджа йога. Посредством практиките на тези системи човек може да се справи много ефективно с четирите аспекта на своята природа: динамика, емоции, интелект и психични предразположения.


4 септември 1982, Сърендра Пурохит, Денвър, Колорадо
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. юли,2016г., стр. 5.
Из "Гуру бхакти йога" от Свами Шивананда Сарасвати


Трансформацията на съзнанието на ученика под влиянието на гуру е както субективен, така и обективен процес. Умът е част от универсалното съзнание, насочено към обекта, и наподобява набраздена повърхност. Гуру, както и ученикът, са насочени към съзнанието, като се различават само по степента на своята проницателност и разширяването на своето състояние. Всяко по-висше, по-фино и по-разширено състояние е по-могъщо и всеобхватно от по-нисшето.
Гуру е Брахманишта, този, който е установен в Безпределната Истина. Умът на гуру, бидейки най-близо до абсолютното състояние на непроменливото Съществуване, притежава неограничена мощ, надхвърляща въображението. Посвещението на ученик от гуру е процес на предаване от гуру на тази свръхестествена сила на  духовното съзнание до едно по-високо ниво на съзнание в ума на ученика, което води до разпръскване на мрака и озаряване на ума на последния. Времето, необходимо на ученика за достигане на духовно просветление, е право пропорционално на неговата възприемчивост, както и на съзнателните усилия на учителя. Няма действие или събитие, което да е напълно субективно или напълно обективно.
Истината е някъде по средата. Усилието и благословията са субективна и обективна сили, работещи заедно и зависещи една от друга. Вътрешното и външното проявление са двете допълващи се лица на един цялостен индивид. Целта не може да се постигне, когато има само наблюдател или само външен ярък обект. Срещата на двете поражда усещането за светлина. Ако единствено в субективността беше истината, целият свят щеше да изчезне, когато първият човек постигане себереализация. Ако единствено обективността беше истината, никой не би постигнал освобождение, докато цялата вселена не се извиси до съзнанието на безусловния абсолют. Нито едно от двете не е цялостната истина.
Субектът и обектът имат еднакъв дял при трансформацията на индивида. Едното е копие на другото. Светът представлява материализация на колективното мислене на всички същества, които го съставляват, и съответно разпадането на един ум изисква промяна в мислите на останалите.  Поддържането на света става задача на тези, които остават.
Така появата на едно събитие е резултат от съчетаването на външно и вътрешно, на субективните и на обективните сили на Чистото Съществуване. Безграничното съзнание на гуру осветява тъмнината в ученика, който е в състояние да понесе това благодарение на силата на истината и чистотата. Колко ще получи ученикът от гуру зависи от степента, до която неговият ум е освободен от раджас и тамас. Не може да се направи оценка на помощта, дадена от гуру посредством мисловната дейност, защото гуру е идентичен със Самото Съществуване.

---
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. юли,2015г., стр. 11-12.

http://www.biharyoga.net/bihar-school-of-yoga/yoga-magazines/

Свами Сатясангананда Сарасвати


В живота ни идва момент,когато се налага да се издигнем над рутинното ежедневие, което следваме от раждането до смъртта. Културната среда, в която живеем, времето,в което живеем, светът на технологиите, в който живеем и който изцяло ни е парализирал, упражняват  голям натиск върху умовете ни. В Индия с напредването на технологиите и тяхното развитие хората стават подвластни на тях. На Запад хората са напълно погълнати от света на технологиите. В Индия, въпреки че хората са завладени  от технологичната култура, те знаят и наистина вярват в сърцата си, че успоредно с това човек трябва да се изправи срещу нов вид проблеми. Дори специалисти, психолози и мислители приемат, че заради тази технологична култура на съвременния човек ще се наложи да се изправи лице в лице срещу нови проблеми.

Ленив ум

С технологиите, които са на една ръка разстояние, животът стана много лесен. Разполагаме с много време. Как го прекарваме? Прекарваме го в различен тип забавления, които ни доставят удоволствие, които ни вълнуват и възбуждат. Така пилеем своето време, цялото си време. Свободното време, което ни дават технологиите, го пилеем в забавления, в развлечения, в нови начини да си доставим вълнения.  

Пилеем времето си, а проблемите се трупат един след друг: икономически проблеми, семейни проблеми, социални проблеми, емоционални проблеми. И така съвременният човек е много неспокоен, развълнуван и възбуден. Той разполага с толкова много различни средства за своето забавление и комфорт. Живее в лукс и комфорт.

Той може да има целия лукс и удобство, но има ли желание за тях? Може ли наистина да им се наслади? Имаш най-хубавата къща, най-доброто легло, но нощем не можеш да спиш. Имаш най-добрата храна, най-вкусните ястия, но не можеш да храносмилаш. Разполагаш с всичко, но радваш ли му се наистина? Преди време Индия е била в разцвета си и хората са живеели сред лукс и удобства. Те стигнали до следното заключение: луксът и комфортът правят човека   мързелив.
Луксът и удобството блокират ума. Той става мързелив, губи силата на осъзнаването. Борбата и трудностите пробуждат ума, пробуждат силата в теб, правят те бдителен и осъзнат. Това е много проста логика. Не ви казвам нещо изключително. Ако имаш всичко, естествено е да не си много бдителен и осъзнат за случващото се, но ако нямаш нищо, ще прекарваш всеки момент нащрек за своето оцеляване. Но оцеляването ли е единственото нещо в живота? Има и нещо повече от него,и това е осъзнаването.

Шива и Шакти

В тантра съществува думата„читта“. Преводът й на английски е „съзнание“, „осъзнатост“. Това е този вид осъзнаване, което работи в нас, чрез което ние виждаме, вкусваме, чуваме, мислим, опознаваме, разбираме, реагираме и чувстваме. Това осъзнаване, въпреки че ни дава всички тези опитности, съществува независимо от тялото и ума. То е чисто, чиста субстанция, но когато се съедини с тялото и ума ни, дава всички тези преживявания.

Може да се каже, че осъзнаването съществува в тялото и ума така, както маслото - в млякото. Маслото е в млякото, но не може да го видите. В дървото се намира огънят. В дървото съществува огънят. Той се съдържа в дървото, но не се вижда. По същия начин осъзнаването е у теб, но ти не го знаеш.
Всичко се случва благодарение на осъзнаването, дори способността за разбиране на това, което казвам, и как ти го запомняш, анализираш и прилагаш. Това се случва единствено благодарение на осъзнатостта. Осъзнатост е съвременен термин и аз предпочитам да използвам него, вие можете да използвате и думата „съзнание“, а в тантра се нарича Шива.
Шива е принципът на читта, осъзнатост, съзнание. Шива е осъзнаване, което функиционира чрез друг един принцип, който се нарича Шакти. Именно Шакти пренася осъзнаването през твоето тяло до твоя ум. Това осъзнаване се проявява благодарение на Шакти чрез твоите емоции, мисли и чувства, в твоето тяло и в твоите органи. Съществуват два принципа: единият е осъзнатост, а другият е енергия – Шива и Шакти. Взаимодействието между тези два принципа води до проява на изживяването.
В момента тази опитност се проявява чрез тялото и сетивата. Но трябва да знаете, че дори без това тяло и тези сетива, вие можете да имате изживявания. Осъзнатостта и енергията не се нуждаят от тялото и сетивата като посредници, чрез които да се проявят. Когато те се проявяват посредством тялото и сетивата, имаме много ограничена опитност.
Аз седя пред вас и вие ме виждате с очите си, а с ушите си ме чувате. Но когато тялото и умът ви са извън обсега на човешките възприятия, дори да не седя пред вас, вие ще ме виждате и ще ме чувате. Това е изживяването на осъзнатост и енергия без тяло, а това е целта на йога и тантра.


17.06.2011 България
---
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. септември,2016г., стр. 37-39.

http://www.biharyoga.net/bihar-school-of-yoga/yoga-magazines/
 
 
Из "Умът, сърцето и ръцете" от Свами Ниранджанананда Сарасвати


Посредством медитация, пратяхара и дхарана се събуждат заложбите на ума. Чрез бхакти йога се премахват по-низките качества на сърцето, емоциите се пренасочват и се освобождават от външните влияния, които нарушават тяхното протичане. Усърдното развиване на креативността води до изява на дарбата на ръцете.
Да събудиш способностите на ума, сърцето и ръцете означава да откриеш и да развиеш по-добрата си същност. Възможността да станеш по-добър вече е в теб. Възможността за усъвършенстване е постоянна и непрекъсната, тя никога не умира. Мислиш си: „Не мога да се усъвършенствам повече.“ Само когато умът ти е станал апатичен. Ако съумееш да останеш оптимистично настроен, позитивен и креативен, балансиран в емоциите и мислите си, тогава се ражда нова личност от пепелта на старата.
Това ново „ти“ е „ти“, йогинът. Ти ставаш йогин. Не достигаш просветление, не ставаш сидха, а йогин, който е съумял да трансформира качествата на живота, да превъзмогне слабостите му и да се установи в силата на характера и разбирането на духа. Това е пътят на йогина, за който говореше Свами Шивананда,и това е пътят на йогина, по който тръгнахме със Свами Сатянанда.

---
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. септември,2016г., стр. 53.
из неделен сатсанг на Свами Ниранджанананда Сарасвати
 
Мъдрецът Патанджали говори за асана като стхирам сукхтам асанам. Означава ли това, че асана е състояние на стхира и сукха (стабилност и комфорт) или че стхира и сукха са резултат от практикуването на асана?

Стхирам и сукхтам, стабилност и комфорт, са резултатът от практикуването на асана. След постигане на този резултат от практикуването на асана, самата поза става стабилна.
Кой би могъл да остане неподвижен в седяща позиция за пет минути? Неподвижността не идва естествено, тъй като не е присъща на сетивата. Цялото тяло се управлява от сетивата. Разсейванията в тялото се дължат на сетивата. Разсейванията и смущенията в ума се причиняват от сетивата. Практикуването на асана не е изпълнение на физическа поза. Тялото заема физическа поза, но нейният ефект е в намаление на хиперактивността на сетивата. След като хиперактивността на сетивата е ограничена, тялото навлиза в състояние на комфорт и лекота. Тогава позата може да бъде поддържана по-дълго.
Патанджали препоръчва само тези асани, които са неподвижни и удобни.
Неговата първа сутра е:
Атха йога анушасанам – “Сега, инструкции за раджа йога“.

Интерпретацията на мнозина е, че раджа йога се явява като продължение на предходен вид йога и този предходен вид йога е хатха йога.
В момента, в който достигнете до раджа йога, вече сте извършили всички физически движения, от които сте имали нужда. Затова фокусът на раджа йога не е в практикуването на асана, а в поддържането на физическата поза.
Дори да правите вришикасана, сирхасана, майурасана или сурия намаскара, но със стабилност и удобство във всички различни движения или пози, вие сте изпълнили критериите на мъдреца Патанджали.
Неподвижността на тялото и ума в позата ще ви доведе до пратяхара, обръщане навътре. Въпреки че неподвижността и удобството са резултат от практикуването на асана, трябва да помните, че това твърдение има предвид неподвижността, която води до пратяхара.


Какво е пратяхара? Дали е отдръпване на сетивата от външните обекти, отдръпване на ума от сетивата, или отдръпване от мислите?

Пратяхара е интересна тема.
Целта на асана е да успокои хиперактивността и възбудата на сетивата и ума, което води до състояние на пратяхара.
Ето моето определение на пратяхара чрез три аспектаи в три последователни етапа:

Костенурката

Шри Кришна в Бхагавад Гита казва на Арджуна да отдръпне сетивата и ума, както костенурката прибира крайниците, опашката и главата в черупката си. Следователно според Бхагавад Гита пратяхара е да се отдръпнеш от всичко и да останеш насаме със себе си.
Какво отдръпваме? Сетивата и ума. Има пет физически сетива, кармендрии, органите на действието. Има и пет органа на знанието, гянендрии, които са физическите сетива. Освен тях присъства и умът, шестото чувство, шестият сетивен орган.


Пратяя, старата папка

Думата пратяя в Санскрит означава образ, създаден в ума. Например – гост или ученик пристига и отсяда за месец в Ганга Даршан. Вие общувате с него. След това той си отива вкъщи, но във вашето съзнание остава пратяя, образът. Когато получите писмо или електронна поща, ще се появи същата пратяя, на преден план ще излезе същата информация. Това е като да извадим стара папка с информация за този човек. Това е пратяя.
Пратяя посочва връзка, ваше осъзнаване по отношение на някого или на нещо. Това може да се случи с всеки обект, дори камък може да бъде пратяя. Ако се разхождате по улицата и се препънете в камък, камъкът ще се превърне в пратяя. Ако видите красиво цвете, това цвете ще се превърне в пратяя. Ако по време на ранната си сутрешна разходка забележите две кучета да се бият, този образ ще се превърне в пратяя. Всичко, което приемаме чрез сетивата си, се превръща в пратяя, във впечатление.
Пратяхара означава да се освободим от тези впечатления, тъй като пратяя е също причина за създаване на мнение. Този човек е симпатичен, този не е.Този човек е добър, този е лош. Този човек е услужлив, този е внимателен. Този човек  е любвеобилен, този е заядлив. Това мнение, формирано от пратяя, е причината за смущенията във вашия ум по време на медитация. То трябва да бъде елиминирано.


Прати-ахара, запълване с информация

Ние сме под непрекъснато въздействие на всякакви източници от всички посоки. Това е ахара, запълване. Колко звуци чувате? Невероятен брой звуци, но мозъкът филтрира само тези, които имат практическо значение в настоящия момент. Прати-ахара, всичко навлиза навътре. Вие можете да бъдете осъзнати само за частица от цялостното преживяване,  но независимо от това то изцяло е навлязло във вас.
Възможно ли е да обърнем този процес? Вместо да навлиза във вас, можете ли да го изведете навън и да се освободите от него? Това освобождаване е известно като карма кшая, ограничение на самскарите или преодоляване на кармите.
Следователно трите етапа на пратяхара са:


1. Отдръпване – да спрем възбуждането на сетивата.

2. Наблюдение – да се откъснем от пратяя или впечатленията, които създават безпорядък в ума.

3. Освобождаване – да изхвърлим всички ненужни неща от ума.

Тези три етапа представляват последователността в пратяхара.


Каквото и да практикувате - наблюдение на мислите и емоциите, повтаряне на мантра или осъзнаване на дъха, това е само стъпка да се придвижите в етапите на пратяхара  по по-контролиран начин.

---
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. юли, 2016г., стр. 15-18.

http://www.biharyoga.net/bihar-school-of-yoga/yoga-magazines/
 
От „Мистериите на човешкия ум“, Свами Шивананда Сарасвати


Изследвайте характера си. Набележете някой негов отличителен недостатък. Намерете противоположността му. Да речем, че сте раздразнителни. Противоположността на раздразнителността е търпението. Опитайте се да го развивате чрез медитация върху абстрактната добродетел търпение.

Редовно, в 4 часа всяка сутрин, сядайте в падмасана или сидхасана в уединена стая за половин час и размишлявайте върху търпението, неговата полезност и практикуването му при провокация. Всеки ден разглеждайте по един аспект. Мислете възможно най-съсредоточено, а когато умът се разсее, го връщайте.

Представете си се като съвършено търпелив човек, като образец за търпение и завършете с обет: „Това търпение е моята истинска същност и от днес ще го изпитвам и показвам.“

Вероятно през първите няколко дни няма да усетите промяна. Ще продължите да изпитвате и показвате раздразнение. Продължете да практикувате неотклонно всяка сутрин. Впоследствие, когато реагирате на някого раздразнено, в ума ви от самосебе си ще проблесне мисълта: „Трябваше да проявя търпение.“ Продължете с практиката.

Скоро мисълта за търпението ще започне да възниква едновременно с импулса за раздразнение и да спира външното му проявление. Продължавайте да практикувате. Импулсът за раздразнение ще става все по-слаб, докато установите, че раздразнителността ви е изчезнала, а търпението се е превърнало във ваше обичайно отношение към дразненията.

По същия начин можете да развиете и други добродетели като съчувствие, въздържание, чистосърдечност, смирение, доброжелателство, великодушие и щедрост.
 

Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. септември, 2016г., стр. 26.

http://www.biharyoga.net/bihar-school-of-yoga/yoga-magazines/


От учението на Свами Шивананда Сарасвати


Научете тази голяма тайна: Поставяйте се на мястото на другите. Това, което не искате да ви бъде причинено, не го причинявайте на другите. Как може човек, който знае, че всички същества са самият той, да нарани някого? Никой не се опитва да нарани себе си.
Вие не сте извършителят. Не мислете за добрите дела, които сте извършили, и не очаквайте благодарности за това, което правите. Ако помогнете на някого, не помнете никога това и ако някой ви помогне, никога не го забравяйте. 

Неуспехи
Светът е създаден, за да се учите. Научавате много уроци всеки ден. Ако научите всичките уроци, които можете, ако използвате всички възможности по най-добрия начин, в духа на йога, вашите качества и воля ще се развият. Вие растете, развивате се и се разширявате.
Развитието е нескончаемо и вие се движите напред към целта. Получавате все повече божествена светлина, знание, мир и духовна сила.
Трудностите съществуват, за да можете да станете силни чрез преодоляването им. Затова, преодолявайте всички трудности една по една, търпеливо. Ако не успеете десет пъти, не се отчайвайте. Ако не успеете сто пъти, не се обезсърчавайте. Ако не успеете хиляда пъти, изправете се и продължете смело. Неуспехите са всъщност основополагащите камъни към успеха.

На колене да падна
благословия да очаквам 
за щастие и живот от сънища златни?
Не. С отворени обятия в пустинята на живота се впускам -
ще падам, ще се препъвам понякога,
но всеки път ще се изправям, хиляда пъти ако трябва,
понякога щастлив.

Из "Санкалпа", Свами Сатянанда Сарасвати
 
Любов
Обичай Бог с цялото си сърце и своя съсед като себе си. Любовта поваля всички прегради. Почувствай, че трудностите на ближния са твои, и го освободи от тях. После заедно ще израснете в космическа любов. Любовта е реална същност, която може да използвате с увереност. Любовта е позитивна, действителна.
Любовта вибрира под формата на служене, щедрост и доброжелателство. Любовта към нечий народ, нечия раса, нечия религия обаче, е ограничен вид любов. Човешката любов е основополагащият камък към всемирната любов.
Любовта не познава страх. Любовта е божествената сила на тази вселена. Колкото по-чисто направите сърцето си, толкова по-голяма ще бъде силата на вашата любов. Бъдете мили, смирени, толерантни, справедливи и естествени. Обичайте вечното във всяко същество. Не правете разлика между едно и друго същество. Любовта е капката роса от божествената милост.

---
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. септември, 2016г., стр. 48-49.

http://www.biharyoga.net/bihar-school-of-yoga/yoga-magazines/

Из „Санкалпата на санясина“ от Свами Сатянанда Сарасвати


Никога не съм се опитвал да еволюирам, да се формирам или да развивам себе си. Всичко се случи естествено, но главната причина беше навлизането и присъствието в моя живот на моя Гуру. Без неговото присъствие в живота ми трансформацията никога нямаше да се случи. Аз бях твърд и безсърдечен човек, но по милостта на Гуру започнах да омеквам. Връзката с моя Гуру допринесе за промяната в мен.

Нежно сърце
Свами Шивананда можеше да събере всички просяци и бездомни, да ги нахрани и облече, да им даде чай, да им измие краката и да ме помоли да направя същото. Реакцията ми беше отрицателна. Считах това за безполезно и без връзка с духовната еволюция. Въпреки това, тъй като бях негов ученик, аз миех, готвех и хранех бездомните. Той също така направи колония за прокажени за около 250 пациенти, зад ашрама Кайлаш, на брега на Ганг. Беше ми вменено задължението да ходя между прокажените и болните и да им чета Рамаяна, но аз не го правех от сърце. Моят Гуру им построи бараки със сламени покриви и им даде кози, които да отглеждат, тъй като на прокажените е забранено да отглеждат крави. Той им забрани да просят по улиците и дори им изпрати цигари.
Имаше хиляди подобни прецеденти в живота на Свами Шивананда, които видях със собствените си очи. Той вярваше, че хората, които мислят добро на другите, имат отзивчиви, нежни сърца. На мен ми се случваше да придружавам лекарите и да  раздавам лекарства на прокажените. Изпълнявах всички свои задължения, но не от сърце. Човек, който мисли лошо за другите, има непроницаемост в сърцето, която трябва да бъде разбита. Пракрити разбива сърцата, които са твърди. Вашето сърце трябва да бъде толкова чувствително, че веднага да реагира на болката на друг човек.

Почувствайте трагедията
Преди да сте в състояние да изживеете Брахман или Бог, да видите светлината или да получите просветление, вие трябва да бъдете в състояние да почувствате трагедията, която се случва в живота на друг човек. В противен случай не можете да постигнете мир. Състрадателното и чувствително сърце достига до познание без усилие. Колкото повече се дистанцирате от страданията на другите, толкова Брахман се отдалечава от вас. Бог, Шива, Рама, Деви ще бъдат отвъд досега ви.
Състраданието трябва да се излива от вас. Трябва да усещате болката на другите като ваша собствена. Онези, които не усещат мъката на другите и са безчувствени съм техните чувства, са недостойни да се нарекат хора. Те притежават четирите животински инстинкта – храна, сън, секс и страх, а животът им се върти около тях.
Това, което искам да ви науча, е, че за щедрия човек целият свят е като семейство. „Това е мое, онова не е мое“ са мисли на ограничен ум. Обобщението и същността на духовния живот, най-доброто учение от Веданта, е атмабхава, което означава да усещаме болката и тревогите на другите сякаш са наши собствени, да приемаме бедността, болестите и бедствията на другите като свои.
Бог е тук и сега между човешките същества. Търсете Го там, където има най-голяма нужда от Него, не в храмовете, където хората изливат пари върху Неговия образ. Този Бог е много богат, но Бог, който живее между бедните и онеправданите в образа на куц или сляп човек, е беден. Идете и Го потърсете сред нищетата, глада и недоимъка. Отидете в онези домове, които нямат огнища.
 
Джале Вишну, тхале Вишнурвишну парватамастаке
Джваалаамаалаакуле Вишну сарвам Вишнумаям джагат.
 
Вишну е във водата, във въздуха и по върховете на планините,
В гирлянд от пламъци, във всяко кътче и ъгълче на света.

Това е факт, а не теория. Ние, които имаме достатъчно от всичко, трябва да развием философията на атмабхава в живота си. Когато Бог ни вдъхновява да служим на другите, трябва да приемаме това като Негова благословия.

---
Източник: списание “Yoga” (published by Bihar School of Yoga, Munger) , брой м. септември, 2016 г., стр. 50-52.

http://www.biharyoga.net/bihar-school-of-yoga/yoga-magazines/